Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Тайна Вавилон - Политически коректният Вавилон

Битие 3: 15 - Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Какъв е този „политически коректен” паралел – тогава със сега?

Във Възход на Тайна Вавилон разкрихме какво довело до съвременния „паралел” на политическата и религиозната страна на Тайна Вавилон. В Пътят на Каин разбрахме културата, отношенията и маниерите, които отново се завръщат при нас – затворен кръг! А какво да кажем за общата „атмосфера” на обществото ни като цяло? Кой или какво стои зад идеалите на „политическата коректност”, за която днес слушаме толкова много? Имаме ли идеологически елементи, които да отразяват и древните вярвания и практики на Каин и Вавилон?

И тъй, ще видим как определени „политически коректни” елементи може също така да са произлезли от Каин и древната му политическа и религиозна система. Ще видим и че тези „нови” политически правила – тази „нова” нагласа – не е нищо ново, но всъщност завръщането ни към старовременната нагласа.

По отношение на съвременната политика, по отношение на политическите мисловни процеси на много култури в света ни (особено Европа и Съединените щати), сякаш има две основни политически гледни точки, или „крила” на политическата ни арена:


Лявото” крило                                               „Дясното” крило 
-----------------------                                           --------------------------
                                           - тоест -
либералната страна                                   консервативната страна
демократичната страна                            републиканската страна


Истинското „ляво” крило може грубо да се характеризира в две-три опростени мотивации:

свобода от правила, наблюдение, авторитети, или всякаква доминираща форма на цензура; право на основни граждански услуги; право на, често необвързващи, свободи на изразяването, мисълта и/или емоциите.

съчувствие към другите хора, места или неща; грижа за равенството на всички хора; грижа за индивидуалните човешки права.

Ако генерализираме тази „лява”, либерална, или демократична страна, може да успеем да я обобщим с две-три общи ключови думи – идеологии на личната свобода и съчувствието към другите.

Истинското „дясно” крило може грубо да се категоризира в опростени човешки мотивации:

– желание да се остане в пределите на определени (религиозни или политически) идеологии; по-стриктен, по-логичен и по-рационален подход към живота.

сплотеност; да си част от по-голяма култура или общество, където нуждите за обща любезност и индивидуална отговорност са съществени.

Ако генерализираме политиката на „дясното”, консервативното, или на републиканската страна, може да успеем да я обобщим с две-три общи думи – по-стриктен морал и повече сплотеност по отношение на установения социален начин на живот.

Въпреки че и двете страни сякаш представят достойни гледища, покварата сякаш съществува на много по-дълбоко ниво при някои от тях. Ще използваме тези крайности, за да разкрием някои интересни възможности, свързани с Каин и Тайна Вавилон. Както ще видим:

Тези две крила (или „мисловни школи”) сякаш водят началото си още от Едемската градина!

Интересно е, като го погледнем. Повечето то това, което ни разделя идеологически, сякаш води началото си дори отпреди Вавилон – в тези най-ранни истории на Битие!

 Да вземем например елемента „свобода” на „лявото” крило. В Едемската градина постулирахме, че змията Nachash може да е правила секс с Ева. Това действие спомогнало тя да бъде убедена да изяде плода на Дървото на Познанието, с което нарушила единствената заповед на Бога. Това в крайна сметка накарало Адам и Ева да получат всяко и всички плодове на собствената си разруха.

Сексът сам по себе си има голямо значение в множество религиозни школи в целия древен и съременен свят. Има и, както знаем, множество морални стигми към него. Този единичен акт между Ева и змията може да е дал ход на огромно разделение между два народа – две потомствени линии – а също и да е предизвикал разделенията между горните „ляво” и „дясно” крила.

Тези в „лявото”, например, често сякаш изобразява секса като, повече или по-малко, отворен. Той не трябва да е толкова сдържан, освен в крайни случаи. Изборът на сексуалните предпочитания изцяло зависи от индивида.

Тези в „дясното” обаче често възприемат секса като нещо, което трябва да бъде сдържано – поне в определени граници. Желанието за пълна свобода става съществено за мнозина в „лявото”. Доста интересно е, че тази „свобода” сякаш е основата и на множество езичнически религии.1

Езичническата мисъл е съществено срещуположна на Бога и Библията: „докато не нараняваш никого, прави каквото желаеш”.2 Интересно, сексуалната практика е тъй почитана в тази верска система, че всъщност е наречена „Великият обред” или „Великият ритуал” на езичничеството (за повече относно произхода на езичничеството, виж Произход на Вавилон 2)!3 Интересно е как същото деяние, което било използвано за манипулирането на Адам и Ева, става тъй почитано от езичническите верски системи – тези, които дошли от Каин и Вавилон. Възможно ли е да има връзка? Отново, тези течения сякаш образуват част от това, което бихме могли да наречем социо-културната страна на Тайна Вавилон.

Консервативната страна, от друга страна, отбелязва очевидни причини да въздържа секса: понякога това е подходящо, понякога прекалено.Причината е проста: определени неща в света ни могат станат вредни и саморазрушителни, когато се използват неправилно. Почти всичко може да бъде направено пагубно за индивида и обществото, ако не бъде въздържано.

Разбирането на тази нужда от „свобода” е сравнително просто: няма действителна свобода без някакъв вид закони или ограничения. Оцеляването в опасния ни свят често се нуждае от религиозен или политически морал. Пълната липса на сдържаност всъщност, доста често, води индивида към индивидуално робство, по един или друг начин. Божиите правила може и да не са много смислени за всеки по всяко време, но това че човек просто си мисли, че някое правило не го устройва, не означава, че правилото е неподходящо като цяло.

Да погледнем и елемента „съчувствие” на лявото „крило”. Резултатът от непокорството на Адам и Ева бил евентуалната им смърт. На Адам и Ева било предопределено и да живеят сравнително неудобен живот.

Отгоре на всичко, на човека било дадено господство над земята. Лесно би могло да има йерархия в Градината: Адам начело на всичко и всеки; Ева му била помощник (Битие 2:15, 2:18).

Когато стане дува за съчувствие, тези които приемат политическите възгледи на „лявото” крило, често сякаш имат проблем с наказанието, болката и смъртта – неудобните аспекти на живота. Това е разбираемо, да, но е реалност. За мнозина от тези хора сякаш е трудно да разберат защо тези около тях, дори животните, трябва да страдат. Сякаш е трудно да се разбере защо жените традиционно са под властта на мъжете още от най-ранно време; защо някои хора не преуспяват толкова, колкото други; защо някои свършват като бедни и т.н. Просто, въпросът „защо Бог позволява лоши неща да се случват на добрите хора”, е твърде често срещан. Оттук това, което се пръква, е съчувствие към хората и животните; отмяна на смъртното наказание; благотворителност за бедните; граждански права за възрастните, децата, или за всеки, който се смята за подтиснат или онеправдан. Тези, които следват  лявото „крило” наистина сякаш са прекроени да бъдат съчувствени към „човешкия елемент” във всяка ситуация. Отново, тази съчувственост може да изглежда наистина достойна и благородна – поне на повърхността – но отдолу може да се наплодяват отрицателни елементи.

Разбирането на този елемент на „съчувствие” също е сравнително просто: хората и нещата в света страдат заради непокорството на Адам и Ева, а не заради това, което Бог е сторил на планетата. Не е заради Бога. Докато хората правят нещата по морален начин, действат отговорно и следват определени правила, повечето могат да оползотворят даденото им от Бога господство над света, както и да се трудят да изпълнят своята цел в живота. Няма сигурен авариен изход за никого, затова единствено можем да се стараем. Също така, при нас съществува структурна йерархия още от Едемската градина. Дори за небесните ангели се казва, че се намират под йерархична структура.4 На мъжа, в множество консервативни вярвания, е дадена властна позиция в обществото, и не трябва да му се позволява никога да злоупотребява с нея. Ева, от друга страна, избрала да се поддаде на изкушението на змията и убедила Адам също да яде от плода. Това помогнало да ѝ се определи подчинена на Адам позиция оттам насетне. Много правила и наредби в обществото – по отношение на тези въпроси – вероятно са произлезли от религиозната вяра; повечето вероятно от тази история за Адам и Ева.

На някого може да му се струва нечестно – разбираемо. Нежеланието да се придържат към някакви морални и структурни граници, както при мъжете, така и при жените, помага напоследък да се опропасти традиционната семейна структура, която Бог определил за планетата. Желанияето премина от подобряване на обществото към индивидуална облага. Индивидуалното желание за свобода и съчувствие сякаш вече превъзхожда общото добро на обществото като цяло, което може да срине всяка организирана система!

Отгоре на всичко, когато някой наруши закона, трябва да си понесе последствията, а не да му се показва такава снизходителност, която да му позволи отново да извърши същото престъпление. Наказанието не винаги е благо, независимо какво е то, но често хората не се учат, освен чрез пример.Отново, без някакво ограничение в обществото ни, цялото общество ще се разпадне. Отново, доста често нуждата от наказание е наистина по-голяма от нуждата от съчувствие.

Човек трябва да е отговорен за делата си, а не да гледа да обвинява всички други, когато положението или грешките му са го отвели там и тогава да търси съчувствие и съпричастие. Хората трябва да са учтиви едни към други и наистина да осъзнаят, че свободите им не са безплатни. Нужно е да има наистина колективно усилие за общото благо, а не някаква индивидуална грижа или право, за да оцелее културата.

И тъй, как хората стигат до концентрирането точно върху тези нужди за свобода и съчувствие? Защо хората толкова се замесват? Как се обръщат към тези идеали на лявото „крило”? След като започнем да следваме западноевропейския модел – прогресивно светско и клонящо към либерализъм общество – сякаш приемаме социо-културните аспекти на това, което вече познаваме като седмата „съживена” глава на Вавилон (виж Възход на Тайна Вавилон).

По-голямата част от Европа, привидно все още под тези римски влияния, вече е приела тези „леви”, или социалистически порядки. Тези гледища, както казахме, често изглеждат благородни на повърхността, но един съвършен „Кумбая” свят – свят, който много хора си представят – просто не работи. Комунистическите общества, като тези в бившия Съветски съюз и Китай, ясно показват как човешката амбиция и алчност накрая прецакват „човешките елементи” във всеки „ляв” експеримент. Истинският свят има несъвършени, ирационални и по друг начин зли хора, живеещи в него – тези погълнати от себе си индивиди, с които трябва да се действа съответно. Това не проработи нито в Европа, нито никъде.

Такава е човешката природа – проста. Човек понякога влиза в конфликт с другите. Някои човешки същества не правят такива усилия, както други. Някои хора правят себе си по-бедни и емоционално онеправдани чрез собствените си действия.

След като хората започнат да следват „пътя на Каин” и започнат да приемат прекомерни количества от тези „леви” и „политически коректни” идеологии, цялото им чувство за лична вина и отговорност отива по дяволите. Няма никаква вина или лична отговорност, ако няма закон. Вината винаги е нечия друга. Индивидът се чувства като имащ право на всичко – всичко това в крайна сметка води то социален хаос. Вече виждаме голяма част от това да се случва днес; и броят на хората, приемащи тези порядки, ще продължи да расте дотогава, докато тези идеи за права и свободи и съчувствие продължават да растат в колективното подсъзнание.

Един цитат от друга статия в интернет коментира върху тази манталитет на правата:

(Нямате) никаква причина да се чувствате виновни. Сърцето ви продължава да ви казва, че вие сте центърът на вселената. Вашите проблеми са по чужда вина.Този свят ви дължи щастие. В основата си сте добри и щедри. Щастливи сте, когато получавате това, което искате. Щастливи сте, когато следвате собственото си сърце... Вие сте под проклятие.5
(Дейвис, стр. 6-7)

Какво проклятие: Проклятието на Каин? Бог прокълнал Каин заради отношението и непокорството му. Древната система на Вавилон приела порядките на Каин – тези променливи гледища – и ги използвала като начин, по който да превъзмогне всяка „стриктна” или „сплотяваща” идеология на християнството,  която не им  се нравела, или считали за „подтисническа”.

Както се каза, обръщането на човек към идеалите на лявото „крило” може да изглежда добро или здравословно в началото, но в това трябва да има нещо повече от индивидуален стремеж към някакво божествено право. Трябва да има и индивидуално усилие и отговорност за собствените действия, за да проработи наистина животът в света им.

Наистина, покварата идва и от двете страни и тези които корумпират позициите на властта, трябва да си получат заслуженото, независимо към кое политическо крило се придържат. Всяка „политическа коректност”, която идва от човек, не трябва да  заема мястото на Бога и Неговата Библия, обаче. Дали е само желание да се изгради един „Кумбуя” свят това, което подтиква хората към тези желания, или може би има източник, много по-зловещ и стоящ зад всичко това, който се стреми да господства над всекидневния ни живот? Дали „Пътят на Каин” не ни отдалечава в крайна сметка от Бога и Библията?

Повече по темата ще намерите във Възход на Тайна Вавилон. А за по-задълбочен психологически поглед към менталните „искри”, които биха могли да стоят зад желанието на индивида да приеме тези  „Пътища на Каин”, вижте Психология на Вавилон.

Към Предговор
Към Произход на Вавилон – Част 1
Към Произход на Вавилон – Част 2
Към Теория за Празнината в Сътворението
Към Неразказаната Райска градина
Към Каин: Семето на Змията
Към „Птици” и „Зверове”
Към Исполините в Светото писание
Към Други оцелели от Потопа
Към Наследството на Нимрод
Към Възход на Тайна Вавилон
Към Пътят на Каин
Към Психологията на Вавилон



                                Бележки:
1Rosemary Ellen Guiley, The Encyclopedia of Witches and Witchcraft 
(New York: Facts on File, 1989), 218-19, 323; Raymond Buckland, 
Buckland’s Complete Book of Witchcraft (St. Paul: Llewellyn Publications, 
1993), 102; William Schnoebelen, Wicca: Satan’s Little White Lie (Chino, 
CA: Chick Publications, 1990), 154-55, 187.
2Raymond Buckland, Buckland’s Complete Book of Witchcraft (St. 
Paul: Llewellyn Publications, 1993), 18, 223.
3Rosemary Ellen Guiley, The Encyclopedia of Witches and Witchcraft 
(New York: Facts on File, 1989), 143.
4Malcolm Godwin, Angels: An Endangered Species (New York: Simon 
& Schuester, 1990), 113.
5James R. Davis, Have We Gone the Way of Cain?, 6-7, www.
focusongod.com/cain (accessed March 3, 2001).

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »