Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Драконовите кръвни линии и Божествената царска власт

January 22, 2017

Най-важният елемент на Божественото право е, че то идва от Бога, или другояче, от „боговете“. А кои са били тези богове?

Автори като Зекария Сичин, Сър Лорънс Гарднър и Никълъс де Вер са авторитетно убедени, че царската власт е била създадена от напреднала раса същества, наречени Анунаки, наречени също Нефилим в Стария завет.

Това са били тези, които създали човешката раса и кръстосали част от нея, за да създадат царска каста, която и до днес продължава да държи контрола над Земята.

Тези небесни създания били идентифицирани с Дракони, Елфи, Феи, Гномове, Леприкони, Нимфи, Спрайтове, Пиксита, Ангели, Демони, Дяволи, Вещици, Гиганти, Вампири, Върколаци и просто почти всяко митично същество, което можете да си представите.

Някои, като Гарднър и Сичин, твърдят че те са дошли от друга планета. Други, като Вер, казват че те са мулти-измерни, или че са от Кухата Земя. (Биологичната основа на Елитизма и Божественото право на господство).

Ранен Шумер и произход на Царската власт

Един от интересните артикули от архивите на Драконовия палат е произхода на думата „царство“ (kingship). Тя произлиза от най-ранната шумерска култура, където “kingship” била идентична с “kinship” (родство) – а “kin” означава „кръвен роднина“.

В първоначалната си форма “kinship” било “Kainship” (от Каин).

А първият Цар от Месиянското драконово потекло бил Библейският Каин – глава на шумерския Род на Киш.

„Признавайки това, човек веднага вижда първата аномалия в предаването на историята от Битие, понеже историческата линия от Давид до Иисус изобщо не е била от сина на Адам и Ева – Сет.

Била е от сина на Ева, Каин, чиито записани наследници, (макар и да им е отделено малко място в Стария завет), са били първите велики царе (Kings или Kains) на Месопотамия и Египет.

Според Драконовото предание, Каин бил важен поради това, че бил директно създаден от Енки (Сатана) и Ава (Ева), така че кръвта му била три четвърти Анунаки.

Полубратята му Хевел и Сатанаил (по-познати като Авел и Сет) били по-малко от половина Анунаки, тъй като били деца на Атеба и Ава (Адам и Ева).

Вече можем да продължим историята си, като разгледаме най-старият Оръжеен герб в суверенната история – Оръжейния герб, който обозначавал Месиянската драконова кръвна линия за всички времена.

„Шумерите наричали тези емблеми „Гра-ал“... От библейската история ни е по-познато като „Белегът на Каин““. – Лорънс Граднър.

Шумерските и Вавилонските Списъци на Царете разкриват вярването, че „царството“ било „спуснато“ от „небето“ – постановено от боговете.

Много местни антични култури следвали същата традиция, в това число Хунну, Скитите и Шака. Династичните списъци на допотопните шумерски царе по-късно били прекаталогизирани във Вавилон от Свещениците-писари.

Египтяните също изготвяли и увековечавали Царски списъци, документирайки потеклото на родовете на своите божествени царе върху камък вовеки веков. Запомненото име било гаранция за живот в отвъдното.

Драконът-Цар бил известен като Цар на Царете, а символът му – Дракон – представял наследяването му през египетските фараони, египетските терапевти, кумранските есеи до европейските крале от Меровингите.

„Царете от ранните династии, (които царували в Шумер и Египет, преди да станат царе на Израил), били помазвани при коронацията с лойта на Дракона (свещения крокодил)

Това благородно животно било наричано в Египет „Месех“, (от което е произлязъл староеврейският глагол „помазвам“), а царете от това династично наследство винаги били наричани „Дракони“ или „Месии“, (което ще рече „Помазани“).

По време на битка, когато войските на различни царства се съединявали, бил избиран върховен предводител и бил наричан „Великия Дракон“ („Цар на Царете“) – или, както ни е по-познато името в старата си келтска форма, “Pendragon”.

В изобразителна репрезентация Месианският дракон бил, по същество, широкочелюстна змия, с четири крака, много подобна на крокодил или голям тропически гущер. Това бил свещеният Месех, чието име било „Драко“.

Драко бил божествената емблема на египетските фараони, символ на египетските терапевтате, на есеите от Кумран и е бил Bestia Neptunis (морската змия) на потомците на Краля-рибар от Меровингите в Европа“. – Лорънс Гарднър

„Посредством труда на Сър Лорънс Граднър откриваме, че Шумер на стария ирландски език означава Дракон“.

Той пише:

„Смята се също така, че последвала култура в региона, фонетично наричана Сумерска (произнасяна „Шумерска“), била всъщност Сидхемурска (Шимурска). Този случай вече е значителен, след като ранните Властелини на Пръстена от Скития, царското племе Туата Де Данаан, всъщност били наричани „Сумер“.

В дните на Библейския Велик Изход една група се отделила от Моисей и отишла на север. Тази група била племето на Дан.

Милиони  отишли и се заселили в европейските и скандинавските райони. От там се разпръснали към други части на света, покорявайки страните, разпространявайки семето си на Анунаки и заменяйки традициите на покорените народи със собствената си змийска култура“. – Племето на Дан и изгубеното Израилево племе.

Ханаанската територия на северен Израил по-късно била окупирана от Дановото племе, чието поклонение към Ваал/Пан включвал обреди за плодородие на планината Хермон, наричана още Синайска планина.

Меровингите са потомците на Дановото племе, които се сродили с Ханаахнските Туата Де Данан, познати също като Драконовите властелини на Ану, понеже се говорело, че били потомци на падналите ангели (Анунаки).

Когато Бог разпръснал северните племена заради порочността им, племето на Дан мигрирало в Гърция, а по-късно във Франция и Британските острови, където установили езичнически жречества и царски династии с демонична кръвна линия:

„Туата Де Данан (или Драконовите властелини на Ану)... [преди да се заселят в Ирландия (от около 800 г.пр.Хр.)]... били... черноморските князе на Скития (сега Украйна).

Също като първоначалните династични фараони, те проследявали произхода си от великите Пендрагони от Месопотамия; от тях се родили царските династии на ирландските Бруитнай и Пиктите от шотландска Каледония.

В Уелс основали Царския род на Гуинид, докато в Корнуол в югозападна Англия били  свещеното съсловие, познато като Пикт-Сиди.

И тъй, от една единствена каста от първоначалната Царска кръв, независимо дали е известна като Сангреал, Алби-гени или Властелини на пръстена, откриваме много от описателните думи, които седят в самото сърце на популярния фолклор.

„Защото тук, в тази благородна раса, имаме „елфите“, „феите“ и „пикситата“ – не изкусителен малък народец, а знаменити Царе и Царици от Драконовата династия“. – Лорънс Гарднър, „Царството на Властелините на Пръстена“.

В „Псалтира на Кашел“ се казва, че:

„‘Туата Де Данаан царували в Ирландия около два века и били много вещи в архитектурата и други изкуства от дългото им пребиваване в Гърция.‘ Туата Де Данаан били потомци на Данай, сина на Бел, който отишъл с петдесетте си дъщери в Аргос, дома на предците му.

В ирландските легенди Туата Де Данаан, които били считани за полубогове,... се казва, че били притежавали... подобен на Граал съд... Тези учители на мъдростта... били основателите на друидското жречество“.  – Ван Бурен, „Знакът на гълъба“

В Европа и Британските острови Драконовото потекло се сродило с царските фамилии и станали суверени.

Пендрагоните

Друидският Дракон-Цар, или Пендрагон, наричан също Цар на Царете, бил избиран от Събрание на старейшините да властва над всички царства.

„Симбилийн бил „Пендрагонът“ на континентална Британия по времето на Иисус. Пендрагонът, или „Главен Дракон на острова“... бил Цар на Царете и „Пазител на Келтския остров““.

Титлата не била династична‘ Пендрагоните били били назначавани от келтския царски запас от друидски съвет на старейшините.

Концепцията за дракона в келтската митология се появява пряко от свещения крокодил (Месех) на древните египтяни. Фараоните били помазвани с крокодилска мас и от това получавали силата на Месех (така Месия – Помазаник).

Образът на храбрия Месех се развил и станал Драконът, който на свой ред станал емблематичен за могъща царска власт.

Келтските царе в Британия били наричани „дракони“ в древната Месех традиция като храбри пазители. Но имало множество отделни царства в онези дни, преди Англия да се сдобие с цялостен монарх в саксонските времена.

Следователно било необходимо да се назначава Цар на Царете, който да стои начело на всички и да води комбинираните войски от различните племенни райони.

Първият Пендрагон (Главен Дракон/Висш Цар) бил Симбилийн.


Колумба... през 574 г. Коронясал и помазал крал Айдан мак Габран от Далриада (келтски пендрагон и баща на крал Артур) – първият британски монарх, назначен посредством свещеническо ръкополагане – и това силно разстроило Римокатолическата църква“. – Лорънс Гарднър

Меровингите

Друидският Пендрагон преминал при кралете от Меровингите през 666 г.сл.Хр.:

„Келтските Пендрагони не се наследявали от баща към син в определен род, а били избирани от най-различни владетелски фамилии и индивидуално избирани от друидски съвет на старейшините за Цар на Царете.

Последният Пендрагон бил Кадваладр от Гвинид, който умрял през 664 г.сл.Хр. Някъде по това време по-голямата част от Англия попада под германското влияние на нахлуващите англо-саксонци и Ангелската-земя (Англия) се ражда като отделна от Шотландия и Уелс“. – Лорънс Гарднър

„През 666 г.сл.Хр., вероятно все още в Ирландия, Дагоберт се жени за Матилда, келтска принцеса“. – Бейджънт, Майкъл, Ричард Лий и Хенри Линкълн, „Светата кръв, Светият Граал“.

„Кралете от Меровингите били бележити магьосници в стила на Самарянските Магове“ – Лорънс Гарднър, „Кръвната линия на светия Граал“.

Твърди се, че терминът „Меровинги“ произлиза от Меровей, крал на франките от 447 до 458 г.сл.Хр.

Според легендата, както е обяснено в „Кръвната линия на Светия Граал“, меровей имал двама бащи, крал Клодион и един странен „морски звяр“.

„Въпреки внимателно описаните родословия на времето му, произходът на Меровей бил странно неясен в монашеските годишници. Въпреки че бил законен син на Клодион, историкът Приск казва, че баща му бил тайнствено морско създание, Bestia Neptunis.

Сикамбрийските франки, по чиято женска линия се появяват Меровингите, били свързвани с гръцката Аркадия, преди да мигрират към земите около Рейн. Както видяхме, те наричали себе си Нюмажи – „Хора на Новия завет“, точно както есеите от Кумран някога били познати.

Именно аркадското наследство било отговорно за мистериозния морски звяр – Bestia Neptunis – както символично е дефиниран в потеклото на Меровингите. Съответният морски владетел бил цар Палас,  бог на старата Аркадия.

Твърди се, че безсмъртният морски владетел е „винаги въплътен в една династия на древни царе“, чийто символ бил рибата – както е била традиционният символ на Иисус“ – Лорънс Гарднър, „Кръвната линия на светия Граал“.  

Легендата за крал Меровей прикрива ИСТИНСКИЯ произход на меровингската раса в далечната античност.

„Меровей“ произлиза от френската дума “mer”, която означава „море“, а “vere” означава „върколак“ или „дракон“.

Книга Откровение ни информира, че драконът (змията) е „дявол и Сатана“, оттук и езотеричната алюзия с родоначалника на Меровингите, крал Меровей, крал на Франция с баща мистериозен „звяр от морето“ и твърдението, че династията на Меровингите има буквален сатанински произход:

„Имало е много голям „еврейски“ компонент сред сикамбрийските франки /Меровинги и, понеже те практикували полигамия (друга особеност на Меровингите), оставили многобройно поколение.

Тези аристократични Меровингски деца се оженили в почти всички благородни фамилии в Европа през 5-ти, 6-ти и 7-ми век. Това кара доста историци да предполагат, че основата на европейското благородничество е еврейска“. – Майкъл Брадли, „Светият Граал отвъд Атлантика“.

„Има поне дузина фамилии в Британия и Европа днес – с множество странични разклонения – които са с меровингско потекло. Тези включват рода на Хапсбург-Лорейн... Плантар, Люксембург, Монтескю и разни други.

Според „Документите отпреди войната“ фамилията Синклер в Британия също е свързана с кръвната линия, както и различните разклонения на Стюартите... В много от документите си Сион твърди, че новият крал, според Меровингското предание, ще „царува, но няма да управлява“.

С други думи, той ще е свещеник-крал, който функционира предимно в ритуална и символична роля; а действителното управляване ще се извършва от някого другиго – вероятно от Ордена на Сион“ Светата кръв, Светият Граал“.

След като династията на Меровингите бива свалена от Римокатолическата църква през 800 г.сл.Хр., демоничната им кръвна линия е запазена от „Имперския и Кралски Драконов Двор“, който заговорничи да си върне контрола върху Свещената римска империя чрез инфилтрация в Църквата и Държавата.

Емблемата им била дракон във формата на кръг и червен кръст – Розикръста на Ордена на Сион, Рицарите Тамплиери и Розенкройцерите.

„Когато Имперският и Кралски Драконов Двор бил възстановен от крал Сигизмунд през 1408 г. като Societas Draconis, това се основавало на древното предаване на кръвната линия, която Сигизмунд приемал, че бил наследил от предполагаемите му египетски и скитски предци чрез Пиктиш, драконовата принцеса Майласану от Нортумбрия и Древния кралски род на Вер от Анжу, Имперските барони на Анже.

Тази линия била произлязла през Туата Де Данаан (Драконовите Царе на Ану) от една страна, и египетската драконова династия на Собек, от друга. Вторият щам включвал кръвната линия на Давидовия род от Юдея, който се сродил с потомството на Меровингските крале на франките.

През 1408 г. (когато Британия била в Плантагенет ерата си), Драконовият Двор бил официално възстановен като суверенно тяло по време на войни и общи политически трусове.

Учредителният документ... заявява, че членовете на Двора могат да носят емблемите на дракон, увит в кръг, с червен кръст – самата емблема на първоначалния Розикръст, която била определяла потомството на Граала отпреди 3000 г.пр.Хр.“ – Лорънс Гарднър, „Битие на Царете на Граала“.

Меровингската династия все още поддържа своята легитимност и един ден открито ще заяви божественото право на благородничеството си да управлява света като ангелска раса от полубогове, чиито предци са били падналите ангели.

Крал на шотландците

Робърт I Брус бил нещо много повече от „ранен шотландски крал“.

Той бил свише роден Меровинг:

  • Свещеник-Крал на Келтската църква
  • Освободител на Шотландия от Англия
  • Суверенен велик властелин от Ордена на Рицарите Тамплиери
  • Основател на Ордена на Розикрос

„През 1307 г.... под покровителството на Робърт Брус и отлъченото духовенство Орденът бил възобновен в Църква, с йерархия доста независима от Рим. Църквата на Тамплиерите имала абати, свещеници и дори епископи.

Рицарите започнали да обучават войската на Робърт Брус в партизански военни тактики, установени по време на Кръстоносните походи.

Римокатолическата църква може и да предала Тамплиерите, но в Шотландия те намерили нещо много по-доверено и осезаемо: свещен кралски род и Свещеник-Крал от потомството на Келтската църква.

Кралят на шотландците бил назначен като наследствен Суверенен велик властелин и от тогава който и следващ крал да държи тази служба, трябвало да бъде известен като „Сен Жермен“.

След това бил формиран нов Орден, наречен Големите братя от Розикрос, а няколко от рицарите на Розикрос след това отплавали за Франция, за да се срещнат с папа Йоан XXII в Авиньон.

Много историци предполагат от това, че Рицарите Тамплиери сигурно са се разпуснали в Шотландия, но не такъв е случаят; просто Брус се бил изхитрил тайният Орден да стане още по-таен.

Всъщност, Орденът на Рицарите на Розикрос бил учреден от Брус за Тамплиерите, които били проявили храброст при Банъкбърн, и това било много успешно прикритие“ – Принц Майкъл Стюърт, „Забравената монархия на Шотландия“.

Go Back

Comment

View older posts »