Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Филип К. Дик твърди, че времето е спряло през 50 г.сл.Хр. и оттогава не е продължавало

Писателят Филип К. Дик предполга, че времето на Земята е спряло през 50 г.сл.Хр. и дава конкретни доводи за теорията си в своето спиращо дъха есе „Как да построим Вселена, която да не се разпадне за два дни” в „Надявам се да пристигна скоро”.

Накратко, той вярва, че светът ни не се намира в 21 век и че сме заблудени и живеем във фалшива реалност, разположена във времеви джоб в 50 г.сл.Хр.

Той пише:

„Теорията ми е тази: времето не е реално... Въпреки всички промени, които виждаме, специфичен скрит пейзаж подчертава света на промяната: и този невидим скрит пейзаже този от Библията; това конкретно е периодът непосредствено след смъртта и възкресението на Христос; с други думи, това е времето на книгата „Деяния на Апостолите”.

 

 [Има]вътрешно доказателство, че... друга реалност, неизменяща се, също както Парменид и Платон подозирали, която лежи под видимия феноменален свят на промяната... и ние можем да минем напряко през него...

Хиляди години минават, но светът на Библията е скрит под него – все още там и все още реален”.

За Дик, Библията е буквално реалнен, но забулен пейзаж, непроменящ се никога, но обикновено скрит за очите ни. Дик цитира множество съвпадения в живота си, които са го запокитвали назад във времето на книгата „Деяния на Апостолите”.

Романите му съдържат изненадващи откъси от Библията, която той никога не бил чел по времето, когато пишел.

Когато една млада християнка, носеща бляскава златна огърлица с риба се появява на вратата му с лекарство за болката му, на него всичко му става ясно. Съвпаденията са твърде много.

Въпреки че Дик съанава, че съвременните учени биха се присмели на привидно лудите му твърдения,  той представя странния си светоглед като полезна метафора за трудностите, които човеците имат, когато се опитват да схванат реалността.

Досократичният милезиански гръцки философ Хераклит пише:

 „Природата на нещата е в навика да прикрива себе си”.

Дик вярва, че космосът „не е това, което изглежда, и това което вероятно е, на най-дълбоко ниво, е точно това, което е човешкото същество в най-дълбокото си ниво – наречете го ум или душа, то е нещо единно, което живее и мисли, и само привидно е множествено и материално”.

Според  Дик, и Бог, и вселената са били това, което е мислело и нещото, за което е мислело: мислещо и мислимо заедно.

 „Вселената тогава е мислещо и мислимо, и понеже ние сме част от нея, ние като човеци сме, в крайния анализ – мисли и мислители на тези мисли”.

Go Back

Comment

View older posts »