Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012: Още по-дълбоки тайни: Маите, Бдителите и Завръщането през 2012

February 12, 2018

Част от основателните притеснения около 2012 година е породена от факта, че маите без съмнение били надарени математици и астрономи. Те измерили продължителността на слънчевата година много по-точно от европейците и техния Грегориански календар, и прецизно ориентирали свещените си сгради и градове със звезди и звездни звездни клъстери, особено Плеядите и мъглявината Орион, свързвани из целия древен Среден изток с Озирис/Аполон/Нимрод. Предхождащата Колумб книга, Codex Dresdensis (или Дрезденски кодекс) на юкатекските маи е известна със своите първи илюстрации на сложни изчисления и асрономически явления. Но откъде маите преди откриването на телескопа са поучили такова важно познание, не е ясно. Самите те – също както други архаични култури – приписват на древните „богове” донасянето на небесната информация на земята.

През 2008 г. колега изследовател, Дейвид Флин, вероятно разкрива важна информация, свързана с тази легенда, чийто обем и обхват надхвърлят ума. Тя съдържа гигантски следи от интелект, изваяни в камък и покриващи стотици квадратни километри – вероятно най-силното доказателство, някога срещано, за праисторическото инженерство на тези, които са били известни и почитани по целия древен свят като богове – исполинското потомство на Бдителите.

По същия начин съвременните археолози едва наскоро откриха руините на скрити храмове на маите в гватемалската джунгла с поммощта на сателити. Флин използва сателити в орбита над Земята, за да изобрази обширна мрежа от шаблони около езерото Титикака в Боливия, Южна Америка, които се простират на повече от сто и петдесет километра на юг към боливийската пустиня. Шаблоните изобразяват геометрични повторения и интелигентен замисъл, включващи пресичащи се квадратни клетки и могили, съвършено прави линии и повтарящи се остри ъгли, които не се срещат в природата. Те покриват всяка топографска особеност на платото около езерото, над воднисти равнини, хълмове, скали и планини.

На 20 километра южно от езерото Титикака, в центъра на низ от геоглифи, се намират мегалитните руини на Тиахуанако. Известен като „Американският Стоунхендж” или „Баалбекът на Новия свят”, архитектурата му показва технологически умения, които надминават съвременните строителни подвизи. В Тиахуанако огромни каменни зидарии са съединени с модулни фитинги и сложни заключващи нива, невиждани в никоя друга древна култура. Според инженерите, един от най-големите камъни, някога премествани и поставяни в строеж, където и да е на земята (около четиристотин тона), е бил транспортиран до Тиахуанако от кариера на повече от триста километра. Този подвиг е още по-непонятен, когато човек осъзнае, че маршрутът на транспортиране е бил през планинска верига на височина до 4500 метра.

Конвенционалните историци се опитват да определят възрастта на структурите в Тиахуанако към около 600 г.пр.Хр., постулирайки че цивилизация, предхождаща инките, без помощта на колелото, съвременни сечива и дори писмен език са конструирали тези архитектурни чудеса. Но историкът Артър Полански изследва областта от над петдесет години и забелязва, че върху обекта се е натрупал нанос до два метра дълбочина.

В този нанос, породен от масивно наводнение някъде около Плейстоцена (преди тринадесет хиляди години), били изровени фосилизирани човешки черепи заедно с мидени черупки и останки от тропически растения. Черепите имат близо три пъти по-голям краниален капацитет от този на съвременния човек и са изложени в музея Ла Пас в Боливия.

В допълнение, когато първите испански хроникьори пристигнали с конкистадора Писаро, инките обяснили, че Тиахуанако е бил построен от раса великани, наречени „Хуарис”, преди Чамак-пача – „тъмния период” – и вече е бил в развалини, преди тяхната цивилизация да започне. Те казали, че тези великани били създадени от Виракоча („Кукулкан” на маите и „Кетцалкоатъл” на ацтеките) – богът, който слязъл от небесата (тоест Бдителите).

Той (Виракоча) създал животни и раса великани. Тези същества разгневили Господа и той ги превърнал в камък. След това наводнил земята, докато всичко не било под вода и всичко живо било изтребено. Този потоп бил наречен уню пачакути от инките, което означава „вода, която поглъща земята”. Казват, че валяло шестдесет денонощия, че всички създания се издавили и че останали само следи от онези, които били превърнати в камък. Виракоча възкръснал от лоното на езерото Титикака и ръководил издигането на чудните градове, чиито руини все още са разпръснати из островите и западните му брегове и чиято история е напълно изгубена в нощта на времето.

Митологията на инките, включваща великани, последвани от световен потоп, съвпада с подобни легенди от културите на маите, олмеките и ацтеките от Мексико. Тези истории съответстват на шумерските и еврейските разкази за Потопа и гигантските нефилими, чиято история за човешки жертвоприношения е аналогична с ритуалите на маите (ръцете и краката на жертвите на маите били притискани надолу, докато жрецът изтърбушвал гърдите им и изтръгвал сърцата им). Гърците по подобен начин записали как праисторически великани били отговорни за създаването на мегалитни структури, намиращи се по цял свят, а ислямският фолклор приписва тази праисторическа „строителна” дейност на раса от свръх същества, наричани „джинове”:  „Джиновете били преди Адам: те построили огромни градове, чиито руини все още стоят на забравени места”.

В Египет текстовете от храма Едфу, за които се вярва, че предхождат самите египтяни, обясняват нещо от допълнителна значимост, напомнящо за нефилимска дейност преди и след Потопа: „Най-древните от земните храмове и монументи били построени, за да доведат до възкресяването на разрушения свят на боговете”.

В религиозната парадигма на инките – най-старият наличен запис от региона на Андите – на геоглифите от Тиахуанако се гледа следователно като на следи от една изгубена цивилизация, която е знаела участта си – да бъде унищожена от световен катаклизъм. В това отношение геоглифите служели не само мемориал на едно древно съществувание, но и като предупреждание към бъдещото човечество и завръщането на една разрушителна епоха, или както Дейвид Флин заключава, геоглифите сякаш са физическо доказателство, което подкрепя Средно и Южноамериканските митове за световен потоп и великани. Откриването им в днешно време пасва на пророчествата на маите за едно „пробуждане” към познаването на древното минало, на „боговете строители” и тяхното завръщане. Вероятно е свидетелство за точността на тези пророчества това, че датата 21 декември 2012 г. е тъй широко известна в днешно време – краят на календара на маите.

Това че в праисторията на маите отеква дохождането на мистериозните Бдители, на исполинските им потомци и крайната дата 2012 г. е повече от значимо. През май 2005 г. възложих на Флин да напише още едно проучване за ежедневника ми (www.RaidersNewsnetwork.com), базирано на общо изследване, което провеждахме по онова време. Статията – „Окултен превод на събитията в Розуел: Обратно броене до 2012” – беше наистина без прецедент, а след това оформи основата на презентацията на Флин на конференцията „Старият по дни” в Розуел, Ню Мексико през 2005 г. Специалната статия оттогава е цитирана стотици пъти от медиите и преиздавана в списания и печатни издания по цял свят, но въпреки това какво всъщност предричат необикновените открития, остава скрито за по-голямата част от света.

Също както д-р И. Д. Е. Томас, д-р Жак Ф. Вале, Чък Мислър и др., Флин е очарован от мистериозната връзка между Бдителите, т.нер. „извънземни”, идването на Антихриста, датата 2012 на маите, и скритото окултно въжделение на фримасоните и други илюминати във връзка с тези теми.

Започвайки, Флин цитира как, през 1928 г. окултният мечтател Манли П. Хол пише: „Европейският мистицизъм не е бил мъртъв по времето на основаването на Съединените американски щати. Ръката на мистериите контролирала учредяването на новото правителство, тъй като подписът на мистериите може да се види върху Държавния печат на Съединените американски щати. Внимателният анализ на печата разкрива маса окултни и масонски символи, като главен сред тях е т.нар. Американски орел... Американският орел върху Държавния печат не е нищо друго освен конвенционализиран феникс”.

 „Феникс” – последната дума от изказването на Хол за основаването на Америка, била „ключова” за „тайната съдба” на цивилизацията, понеже както окултистите знаят, думата „феникс” произлиза от „финикийци” и се отнася за древния народ, който населявал същата тази земя, записана в книгата на Енох като входяща точка за влиянието на Бдителите от планината Ермон във Финикия. Интригуващо, съгласните в иврит, които съставят думата „Ермон”, са ch-r-m, или съществителното “cherem”, означаващо „посветен на разруха”, и както Елизабет ван Бурен признава в „Тайната на Илюминатите”, голямата значимост на това финикийско бдителско местонахождение може да бъде разбрана посредством окултната стойност на числата три и тридесет и три, когато се съчетаят с най-важната наука на фримасонството – навигация и свещено местонахождение.

Пергелът и винкелът – най-видимите емблеми на масонството – са символи на този процес на навигация и картография. Числото три е съществено, понеже без геометрията на тристранния триъгълник, установяването на местонахождението и разстоянието върху картата –„триангулация” – е невъзможно. Навигацията не само предрича дестинацията на пътника върху земята, но и времето, когато пътникът ще пристигне. Както навигаторът може да използва нарастванията на земната височина и ширина, за да определи местонахождението в пространството и времето, тези нараствания могат да бъдат измерени в самата земя според мистиците, за да се разкрие отреденото време на съдбата на човечеството. Това е една от главните причини числото тридесет и три и пергелът и клинът да са такива важни символи на просветения елит.

Освен това Флин разкри, че планината Ермон във Финикия – първото местоположение на спускането на Бдителите – се намира точно на 33.33 градуса север, 33.33 градуса изток, на 2012 мили от екватора и на 2012 мили от нулевия меридиан – местонахождение на планината Ермон по дължина, базирана на  парижкия 0 меридиан 2,20 градуса източно от Гринуич. Да сме още по-точни, броят на морските мили в 33.33 градуса от земята 2012 “.9.” Това всъщност отговаря по-точно с крайната годишна дата на календара на маите – 21 декември 2012 г. – когато е планирано „боговете”, които някога били дошли, да се завърнат.

Дали избраното местоположение на първата връзка на Бдителите на планината Ермон при 33.33 градуса север и 33.33 градуса изток не поставя във времето един луцифериански план за един последен Нов световен ред през 2012 г.? В светлината на древната история на планината Ермон и сградите и градовете на маите, умишлено подредени с Плеядите и мъглявината Орион, завръщането на бога, с когото тези земни и небесни местоположения са исторически свързани – Аполон/Озирис/Нимрод – буквално сякаш са издълбани в камък. Най-висшето свещено число (тридесет и три) на окултистите, които зашифровали завръщането на Аполон върху Държавния печат на Съединените щати, е равно и на: 1) точното местонахождение, където Бдителите слезли на земята; 2) триангулира измерването в мили 2012 – крайната дата на обратното броене на маите до завръщането на кръвожадния им бог.

Една свързана тема, която е също толкова тревожна и вероятно потвърждава притесненията на д-р Томас, Вале, Флин и др., чиито изследвания стигат до повтарящи се връзки между Бдителите и т.нар. „сондиращи извънземни”, е най-прочутото уфологическо местоположение на земята – мястото на сблъсъка до Розуел, Ню Мексико, което невероятно се намира на 33 градуса северна височина, на разстояние 2012 мили от екватора! Освен това, когато височината на мястото на сблъсъка в Розуел – 33 градуса север – се умножи по универсалната математическа константа пи (3.1415926572...), резулатът е 104 градуса – дължината на мястото на сблъсъка!

Учените от „Търсене на извънземен разум (SETI) също знаят, че радио съобщение от интелигентен извънземен живот би използвало такива редундантни универсални космически константи, които не зависят от системи за калибриране, а от съотношения. Всеки сигнал, идващ от космоса, който има тези числа, би се откроил от хаотичността във фоновия космически шум и би се определил като интелигентен и умишлен. Такъв е случаят с местоположението на инцидента в Розуел, като шансовете срещу място на катастрофа, случила се „случайно” точно на местонаходжение, което е продукт на пи х 33, са астрономически... в рамките на милиони към едно. Местонахождението сякаш нарочно е било избрано, за да покаже интелигентни координати, свързани с окултните стойности 33 (= масонско пророчество) и 2012 (годината, когато богът се завръща) в точен паралел с определеното местоположение, където Бдителите слезли за пръв път.

Следователно може да изглежда нещо повече от проста случайност, че Съединените щати откриват отломките и телата на „извънземни” от катастрофата в Розуел на Четвърти юли 1947 г. Америка е основана на същата дата през 1776 г. (същата година, когато е учреден Орденът на Илюминатите), избрана от елита зад формирането на Америка със специална причина, която ще обсъдим по-късно, свързана с 33.33 като най-висшето число на земно луциферианско правителство. Случайно ли е тогава, че важни древни структури са били построени по света върху или близо до земния тридесет и трети паралел – включително Великите пирамиди, Медиго, Тир, (където Езекиил сравнява древния цар с Луцифер), Храмът на Мардук, Вавилон, Баалбек и десетки още? Причината защо точно това число изглежда тъй важно за окултистите, древните езичници и пратениците на планината Ермон и Розуел, може да се потърси в книга Откровение: „И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей... И опашката му, като завлече третата част [33.33 процента] от небесните [ангели], хвърли ги на земята” (Откровение 12:3-4).

Разбира се, връзката между масонското число тридесет и три и годината 2012, плюс съвпадането на тези числа с точните координати на пристигането на Бдителите на планината Ермон и датата, на която маите предричат завръщането на боговете, би могло да е просто съвпадение. Удивително и математически непонятно съвпадение..., но пък и заешката дупка отива още по-дълбоко... както читателите ще открият.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?
Към: ТРИНАДЕСЕТИЯТ БАКТУН
Към: ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКИ ТАЙНИ – МАИТЕ, БДИТЕЛИТЕ И ЗАВРЪЩАНЕТО ПРЕЗ 2012
Към: ВЕЛИКАТА ЗАБЛУДА 2012 И ПОСЛЕДНИЯТ КОНКЛАВ

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »