Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012 - Призоваване на Ангела от Вихъра

„Някои от най-големите мъже в Съединените щати, в сферата на търговията и производството, се страхуват от нещо. Знаят, че има сила някъде, тъй организирана, тъй коварна, тъй бдителна, тъй синхронизирана, тъй завършена, тъй разпространена, че е по-добре да не говорят на глас, когато говорят осъдително за нея”. – Удроу Уилсън

 „Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват властта си зад кулисите”. – Феликс Франкфуртер, съдия от Върховния съд на САЩ

На 20 януари 2001 г. президентът Джордж У. Буш по време на първото си обръщение на встъпването си в длъжност, се обръща към обелиска, известен като Вашингтонски монумент, и два пъти споменава ангел, който „язди във вихъра и насочва тази буря”. Споменаването му се приписва на държавника от Вирджиния, Джон Пейдж, който писал до Томас Джеферсън след като Декларацията за независимост била подписана, казвайки: „Знаем, че надпреварата не принадлежи на бързия, нито битката на силния. Мислите ли, че ангел язди във вихъра и насочва тази буря?”

Пет седмици след встъпването, във вторник, 28 февруари, конгресменът Мейджър Р. Оуенс от Ню Йорк застава пред Камарата на представителите и отправя молитва към „Ангела във Вихъра”. Той помолил духовната сила да напътства бъдещето и съдбата на Съединените щати. Двадесет и осем седмици по-късно (общо 33 седмици след встъпването – число, безценно за мистичните и окултните братства), деветнадесет ислямски терористи (според официалната история) атакуват Съединените щати, отвличайки четрири търговски самолета и разбивайки два от тях в Кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк Сити, трети в Пентагона, а четвърти, който бил насочен към Вашингтон, се разбива в Шанксвил, Пенсилвания. Случилото се  в онзи ден довежда до мигновената смърт на почти 3000 души, поне две дузини безследно изчезнали и подготвя сцената за промени в съществуващия световен ред.

Когато Буш дава втората си реч по встъпването си в длъжност четири години по-късно, той отново предлага загадъчен коментар, казвайки: „От половин век Америка защитава свободата ни, като бди по далечните граници. След крушението на комунизма настъпиха години на относително спокойствие, години на отдих, години на шабат... а след това настъпи ден на огън...” След няколко абзаца Буш добавя: „С нашите усилия ние също запалихме огън – огън в умовете на хората. Той топли тези, които усещат силата му, изгаря тези, който се борят срещу прогреса му, и един ден този неукротим огън на свободата ще достигне до най-тъмните ъгълчета на света ни”.

Изразът „огън в умовете на хората” е от книгата от деветнадесети век на Фьодор Достоевски, „Бесове” – роман, чието действие се развива в предреволюционна Русия, където гражданската съпротива се отстоява от нихилиста Сергей Нечаев, който се опитва да подпали революция с такава разрушителна сила, че обществото да бъде напълно унищожено. Фактът, че президент на Съединените щати цитира тази фраза в официална реч, беше изумителен на много анализатори, като се има предвид, че в „Бесове” става дума за правителство, което насилствено  потушава недоволство, което подпалва граждански смут и революция, белязани с обществено насилие. „Огън в умовете на хората” е и заглавието, което историкът Джеймс Х. Билингтън избира за известната си книга по история на революциите, включваща произхода на окултното фримасонство и влиянието му върху Американската революция. В заключителните си коментари самият Буш свързва загадъчностите на встъпването си в длъжност с масонското участие в Американската революция, казвайки: „Когато Основателите обявили нов ред на вековете... те действали с една древна надежда, която трябвало да бъде постигната”. Фразата „нов ред на вековете” е взета от масонски проектирания Държавен печат (“Novus Ordo Seclorum”) и Буш още повече признава, че членовете на тайното общество са действали с една „древна” надежда, която „трябвало да бъде постигната”.

За просветения елит и шепа историци обръщенията по време на встъпването в длъжност на президента са били важни редакции на една по-голяма серия от внимателно подготвени речи, в които анализът ред по ред разкрива нещо, което явно е кодиран език, целящ да предаде скрити послания в равни интервали на избрани членове от глобалната му публика. Проучването на библейския изследовател Брус Линкълн на една реч, изнесена от Буш пред нацията на 7 октомври 2001 г., обявяваща нападението на САЩ над Афганистан, потвърждава тази практика, давайки многословни скрити препратки от апокалиптични книги от Библията по отношение на последните дни. Линкълн заключава, че подборът на думите е бил стратегия за „двойно кодиране”, с което тайно да се въздейства на хората, които виждат Буш като божествено призован да се изправи срещу враговете на Бога в едно развиващо се събитие в Средния изток, което вярват, че е било предсказано в книгите „Откровение”, „Исая” и други древни текстове. В този случай Линкълн заключава, че Буш отразявал дуалистичния конфликт, който Осама Бин Ладен бил използвал в речите си, за да представи светогледа си против Запада като борба между доброто и злото и по този начин да призове религиозни чувства и традиции. За властите в САЩ било явно неудобство всяко нещо, което позволявало на Бин Ладен да се представя в благоприятна светлина чрез пропаганда и предаване на скрити послания, следователно според Линкълн, Буш се присъединил до Осама в общественото възприятие за „манихейска борба, където синовете на светлината се сблъскват със синовете на тъмнината и всеки трябва да се присъедини към едната или другата страна без възможност за неутралност, колебание или средно положение”.

В „Американска династия” Кевин Филипс потвърждава тази практика на кодиране на послания от Буш, посочвайки постоянното присъствие в речите на президента на думи като „зло” и „зли”. Най-отгоре в списъка на Филипс отново има споменаване на метафизичната фраза „вихър”, която Филипс интерпретира като „посредник на гласа на Бога в книгите „Йов” и „Йезекиил”. От езотерична гледна точка Филипс или не е знаел, или не желаел да обсъжда по-дълбокото съвременно значение на този език и неговата важност за тайните общества. Но такива фрази в публичните речи на президента със сигурност не са останали незабелязани от подходящите членове на публиката му. Линкълн стига най-близо до признаването на това, когато пише: „Мобилизирайки специалните умения за четене/слушане, както и херменевтичните умения, които култивират, той ги окуражил да задълбаят под повърхността на текста му. Така, под сурдинка, им казал, че разбира и симпатизира на възгледите им, дори и изискванията на службата му да не му позволяват да им даде пълна гласност...”

Разбира се, Буш не е първият президент, използвал езикът на божественото, за да се изкара „защитник на вярата” с цел да си спечели подкрепа за обществената политика. Кой може да забрави виждането на Роналд Рейгън за Съветския съюз като „Империя на злото” и чувството му, че войната в Средния изток би могла да въвлече „Гог” в ядрена война и да изпълни библейското пророчество. През 1984 г. в дебата си с Уолтър Мондейл, Рейгън признава: „Никой не знае дали тези пророчества означават, че Армагедон ще е след хиляда години или вдругиден”.

И все пак малцина биха спорили, че при Джордж У. Буш езикът на божествена длъжност отива притеснително дълбоко. Дори членове на собственото му Методистко вероизповедание виждат промяна у него след встъпването му в длъжност. Изглеждал им сякаш се е превърнал в човек с мисия; някой, който вярва, че е „избран” от Бога да даде начало на едно пророческо „провидение”. А до 2006 г., когато средносрочните избори разклащат републиканския контрол на конгреса и ефективно спират непреодолимата сила на промените във вътрешната и външната политика на  администрацията му, се вярва, че президентството на Буш е на пътека към апокалиптично видение, вдъхновено от Ангела във Вихъра. Дали президентът напълно разбирал последствията от думите и действията си, той и другите около него: 1) признали; 2) отправяли молитви и; 3) приели свръхестествени агенти да ръководят и да влияят на бъдещата машина на национален суверенитет по начин подозрително подобен на пророчествата за последните дни и романа на Достоевски.

Макар и да приемаме, че президентът може да не е знаел отчасти за непонятните си действия, понеже не е автор на речите си в конвенционалния смисъл, а членове на екипа му с входящи данни от неназовани водачи изготвят тези думи, но дори и така да е, Буш е изнесъл тези речи, след като ги е прегледал, упражнявал ги е и си е водил бележки. Нещо повече, „той говори от официалното си положение на държавен глава, представлявайки държавата, а оттам и нацията”, отбелязва Линкълн. Затова дали Буш е съзнавал действията си или е бил направляван от господстващи обвързаности, които той и баща му били подкрепяли (или на едно по-дълбоко ниво става дума за братски общества), окултистите във и зад правителството знаели точно какво правят. Изборът им на думи и действия – от речите на президента до съветите, които получавал от членовете на една елитна, свръхсекретна клетка от духовни авторитети във Вашингтон (забележка: не става дума за християнските групи или Съвета по вероизповеданията, които се срещат с президентите на САЩ) – разкрива едва доловими, но информиращи истини: в устата на президента са поставяни думи, които се изричат в мистичната хармония на една тайна гилдия, беседа от един друг свят, която хората зад президента, „гласовете зад гласа”, вярват че ще предизвика настъпването на едно духовно „Земно царство”, ръководено от въплътен теократичен представител, ако тези думи били произнесени в правилния момент от историята и от Божии избраници. Понеже този „Ангел във Вихъра”, пише Кристофър Финдлей, „носи и тревожни конотации за ден на мъст и съд... представа, която се свързва с... апокалиптичната рамка на ума... напомняща на образа на „сияйния град на хълма” на Уинтроп, съчетана със страха от изгонване от този земен рай, ако новото общество не успее да изпълни ролята си в божествения план”.

По-късно, когато някои в публиката се окуражават, че средносрочната засечка от ноември 2006 г. в достатъчна степен е обуздала мечтите на администрацията да играе жизнена роля в поставянето на началото на Армагедон, зад кулисите във Вашингтон тази влиятелна група от могъщи мъже запазва вяра в паранормалните си сили. С поглед върху времевата рамка 2009-2012, за момента не се притеснявали ако конгресът или дори изпълнителната власт се сменяли от време на време. Те били получили това, което искали – официална покана за свръхестественост от лидерите на нацията и, за достатъчно време, конформизъм от по-голямата част непосветени американци.

Ангел от Вихъра разпери мощните си криле и една нова епоха в американската история бе въведена; време, когато правителството на САЩ нарочно бе поставено под влиянието на тъмна ангелска сила. Горното твърдение може да изглежда дръзко, но връзката между речите на президента, дава сигнал на „семейството” от духовни съветници, както и на водачите на Гилдията, (обсъдена по-късно), че последвалите действия на администрацията на Буш, сливането на конгреса и за известно време на мнозинството американци, дават ход на правилата на космическа игра, дефинирани в свещените текстове на всички големи религии, включително Библията. Поканата към ангели от избрани служебни лица, съчетана с пасивния граждански комформизъм, е ключова за отварянето на портите, за да могат свръхестествени агенти да се заемат със социално управление. Това е класически случай на демонология. Духовете отиват там, където ги поканят, независимо дали да обладаят човек или да завладеят регион. Следователно може да се твърди, че от началото на 2001 г. Съединените щати станаха толкова склонни към следването и непротивопоставянето на безпрецедентни промени в отдавнашни политики на САЩ, включително християнските правила за справедлива война, че една могъща сила, позната на Илюминати като „Покоряващият вятър на Мория”, тоест „Ангелът във Вихъра” прие поканата на администрацията и се възцари в столицата на нацията.

Веднага след това тя насочи поглед към древния дом на Вав-Илли, Вавилон, където лелеяната порта на Илли някога се била отворила веднъж. Въпреки множеството постоянно променящи се обяснения защо Джордж У. Буш е упорито решен да замеси САЩ в Ирак/Вавилон – дома на „Етеменанки” (Домът на Основите на Небето и Земята – „Вавилонската кула”), макар и Ирак да няма връзка със събитията от 11 септември 2001 г., години след това ако помолите 20 анализатори да определят истинската причина САЩ да се включат в тази война, вероятно ще получите 20 различни отговора.

Някои казват, че това е било стратегическо разполагане на американски военни ресурси срещу това, което администрацията приела за нарастваща опасност от ислямистките радикали. Някои казват, че това е било усилие да се установи и поддържа контрол върху иракския нефт. Други твърдят, че 9/11 е бил удобно или нагласено събитие (фалшива тревога), позволяващо на администрацията на Буш да разгърне глобален проект за господство. А други вярват, че нещо необичайно, свързано с библейските места във Вавилон, е било открито по време на реконструкциите на Садам Хюсеин на древния град, и че администрацията отишла там, за да го вземе. Но според британската преса, Буш се издава за истинските си причини по време на среща на палестинските лидери през юни 2003 г., когато признава, че е въвлякъл Съединените щати да нахлуят във Вавилон, понеже: „Бог ми каза да нахлуя в Ирак”.

Дали глас от Бога е инструктирал лидера на най-могъщата нация на света да започне нещо, което бързо се превърна, поне на повърхността, в разгром? Една от тревожните възможности е президентът да е бил не на себе си. От друга страна, ако Бог наистина е казал на Буш да нахлуе в Ирак, имайки предвид други „знаци на дните”, наостряме уши към пророците, които предсказали събитие от последните дни, когато Вавилон щял да бъде победен от чужд нашественик, последвано от освобождаване на апокалиптични сили – сили, познати на пророците като потомците на паднали ангели, които отишли в Ада „в пълно бойно снаряжение”. Когато пророк Йеремия предрича бъдещето на Вавилон, той специално предугажда катализатора за неговото разрушение да се случи, когато Бог на ангелските войски (ГОСПОД на силите) прати предупреждение, че „злото” (Ра) ще бъде развързано над народите по света от „голям Вихър”, който се вдига от бреговете на земята (Йеремия 25:32). Земните народи след това се разглеждат като лишени от надежда и нуждаещи се от спасител.

Като лошо предзнаменование, краят на втория маднат на Буш става свидетел на такова гражданско безпокойство за подновена „надежда” сред широкоразпространения месиански плам около избора на настоящия президент на Америка, Барак Хюсеин Обама. Ангелът във Вихъра на администрацията на Буш е наистина пророчески в това, че постигна точно каквото окултистите от елита искаха: огън в умовете на хората, разпалван от мултинационален хаос и отчаяние, довел до всеобща настойчива молба за вдъхновяващ политически полубог – спасител – който да се издигне на глобалната сцена с обещание за Нов световен ред.

Напълно възможно е разбирането на Буш за мисията му като катализатор на тези събития от „последните дни” да е било осъзнаване, което е нараствало у него с течение на времето. В началото голяма част от връзките му с евангелисткото християнство сякаш са с цел постигането на политически изгоди. Още по време на втория си мандат на губернатор, Буш всъщност наема търговеца на влияние Карл Роув да му помогне за стратегията как да си вдигне цената до фундаменталната база в очакване на президентската надпревара. Скоро след това най-висшите членове на политически ентусиазираните църковни лидери на нацията били извикани в имението на губернатора, където грижливо избраните влиятелни лица, избрани заради доказаната им способност да влияят на религиозния електорат, били насърчени да проведат „ръкополагане”, за да помажат бъдещия президент. Когато изпълнителната мантия била намеснически положена върху Буш, той изненадал групата, като внезапно призовал пророческите пълномощия на пророците, казвайки на присъстващите, че е бил „призован” (от Бога) да стане кандидат-президент.

Повечето хор, включително самият Буш, били в блажено неведение за древната следа, която тези събития представлявали, особено включвайки езика на двете речи по встъпването в длъжност на Буш, последвали прецедента на „помазване” от „свети хора” в притежаваното от държавата имение. За малцина познавачи на историята и тайните ордени ритуалната пародия била разкошно поставена. Терминът „встъпване в длъжност” (inaugurate) е от латинското “inauguratio” и се отнася към архаичната церемония, с която римските авгури (прорицатели) одобрявали цар или владетел (или друго действие) чрез знамения на „одобрение от боговете”. Що се отнася до Буш, древната „инавгурация” на лидера се случва след свещеническа благословия и произнасяне на магически слова, което да увери паството и държавните глави, че действието е одобрено от боговете. Знаменията, които авгурите използвали, за да определят волята на боговете, включвали, освен всичко останало, гръмотевици и светкавици, което е отразено в изявленията на Буш за „Ангела във Вихъра”. В днешно време датата, на която се провежда всъпването в длъжност в САЩ, също е важна по окултни астрологически причини. На 20 януари слънцето се премества в знака на Водолея, важен факт, свързан с президенството на Барак Обама, който също така се понесе във Вихър в Белия дом със също толкова многозначителен символизъм и коментари.

След ръкополагането на Буш от светите мъже през 1999 г., минава съвсем кратък период, в който публичната религиозна реторика около него е не по-необичайна от историографията на други американски президенти. После идват изборите, последвани от 9/11 и „зовът”, който Буш вярвал, че е получил, започва да се дефинира по тревожни начини.

Писателят Боб Удуард отбелязва в книгата си „Буш на война”, че само три дни след 9/11 президентът, по време на Националния ден за молитва и възпоменание в Националната катедрала във Вашингтон, явно приема гадателска роля, сякаш внезапно е приел фантастична космическа съдба, обявявайки че отговорността на нацията към историята вече е ясна: „да отвърнат на тези атаки и да избавят света от злото”. Вземайки езика на „добро срещу зло”, Удуард вижда президента да „изявява виждането си и това на страната в грандиозното видение за великия Божествен план”.

Веднага започва да изплува диалектиката на теологията за Армагедон в брифингите на президента. Дори религиозните публикации са стреснати от това. Някои реагират на мига, призовавайки президента ясно да изложи вижданията си. Кевин Филипс записва как през март 2003 г., „издателите на „Християнски век” настояват, че „американският народ има право да знае как вярата на президента формира обществената му политика, а още повече плановете му за Ирак””. Филипс още заявява: „Повече от по-ранната религиозна фразеология на Буш, библейски наситените му приготовления за война срещу Ирак – Вавилон от последните дни от Библията – породиха внимателно разглеждане. Тези, които следяха религиозността на Буш, бяха видели промяна, с думите на една учена глава: „от говорене за Уеслианска теология за „лична трансформация” до описване на Калвинистки „божествен план”, изложен от върховен Бог за страната и за него самия””. Тъй тревожна е била промяната в държанието на президента, че дори лидерите на собственото му вероизповедание показали несъгласие. Робин Ловин, професор от Южния методистки университет по религия и политическа мисъл, предупреждава че „всички предупредителни сигнали трябва да се задействат, когато усещане за лично избраничество и мисия започне да прозира в усещане за призоваване и мисия за нацията”.

В крайна сметка, пророческият контекст за война във всяка земя, свързана с бъдещия Армагедон (и срещу Садам Хюсеин, не по-малко, човекът заявил, че е прероденият Навуходоносор), съдържа за Буш езика на морален дуализъм, необходим да изиграе „божествена мисия”, докато му спечелва възхищение от Доминионистите, Неоконсерваторите, „Череп и кости” и пазителите на Гилдията.

Вероятно повече отколкото за всеки друг, точно за тези членове на „семейството” и тайните им другари е впрегнат най-стряскащия кодиран език на равни цикли. За тях, фразата „огън в умовете на хората” от второто встъпване в длъжност е зов не само за социален катаклизъм, който да въведе Нов световен ред, но както Филип Колинс, съавтор на „Господството на научната диктатура” разпознава връзка с Прометейската вяра. „Тя [свързва] текста на неоконсерватизма с текства на Прометейския радикализъм на по-ранните социополитически Утопични свижения”.

Наблюдението на Колинс, че неоконсерватизмът и Прометеанизма могат да се обвържат, е проницателно, тъй като и двете доктрини са окултни виждания за царство на Бога (или богове) на земята, основано чрез човешки усилия и просветление. Прометей бил гръцкият Титан, който откраднал огъня от боговете и го дал на човека. Когато Прометей се въплъти в човешкия ум като мистичния блян за просветление („огън в умовете”), последният поражда нещо, което Джейм Билингтън нарича „революционната вяра” или „Прометейската вяра”, гностическа доктрина, чийто произход се обединява в окултното Фримасонство и „научния” Марксизъм.

Така, предвид съвременната история, огън в умовете на хората плюс двойно споменаване на Ангел във Вихъра, е перфектният избор за  речите при встъпванията в длъжност на Джордж Буш. Това е и ключ за тези, които разбирали това по онова време, за отключването на това, което изследователят и академик Питър Дейл Скот описва като „дълбока политика” – тази реалности под повърхността, които може да са скрити по политически причини от радара на гражданите, докато в същото време дават сигнал на подходящите брокери на власт по отношение на истинския или „дълбок” политически и/или духовен настоящ дневен ред. Като споменава два пъти „ангел във вихъра”, Буш удостоверява и потвърждение от Бога за действията си („Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж” [Йов 33:14]; "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума"[2 Кор. 13:1]. В окултнтата теология числото 2 е и зороастрийската математика за дуализъм и разтегната манихеанска проза, необходима на Буш да се представи за Син на Светлината, воюващ срещу Синовете на Мрака. За Илюминати тази светлина произлиза от Луцифер – носителят на светлина – и, както ще открием, Ангелът във Вихъра е ключът към такива тъмни сили.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?
Към: ТРИНАДЕСЕТИЯТ БАКТУН
Към: ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКИ ТАЙНИ – МАИТЕ, БДИТЕЛИТЕ И ЗАВРЪЩАНЕТО ПРЕЗ 2012
Към: ВЕЛИКАТА ЗАБЛУДА 2012 И ПОСЛЕДНИЯТ КОНКЛАВ

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »