Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012: Дионис: Психотичният аспект на демона Аполон/Озирис

July 4, 2017

Около първи век пр.Хр. историците започват да използват термина „Озирис-Дионис”, за да споменават най-общо „умиращи и възкръсващи божества”, често отчасти човеци и родени от „девици”, които са били почитани през годините преди появата на Иисус Христос. През 5 в.пр.Хр. Херодот говори особено за синкретичната връзка между Озирис и Дионис – тринадесетия бог на гърците. Чрез добавянето на Дионис към това, което вече сме написали за Аполон и Озирис, човек може да си представи нещо като демонична троица – един дух, представен в три проявления, всяко от които илюстрира различна страна на състава на съществото. Докато е като Озирис, този дух е богът на смъртта и подземния свят, а като Аполон той е прорицателно слънчево божество, като Сионис той е повърхностно описан като изобретател на виното, невъздържаността и гуляя – описание, което изглежда неадекватно в това, че се отнася само до основните елементи на напиването и ентусиазма, което било използвано от Вахканките (женските участници в Дионисиевите мистерии, известни още като Менади) в ритуалите им за преживяване на Дионис – опияняващия бог на разюзданото човешко желание.

Древните последователи на Дионис вярвали, че той е присъствието, което иначе се дефинира като вътрешния копнеж „да му отпуснеш края” и „да изпуснеш парата” с по-низки земни желания. Това, на което християнинът би се възпротивил като похотливи желания на плътския човек, последователите на Дионис прегръщали като въплътената сила, която в следващия живот щяла да освободи душите на човечеството от задръжките на настоящия свят и от обичаите, които се стремяли да дефинират уважението чрез подчинение на моралния закон. До настъпването на този ден поклонниците на Дионис се опитвали да постигнат единение с бога посредством ритуала на захвърляне на оковите на сексуалното отрицание и основните задръжки, като се опитвали да постигнат по-високо състояние на екстаз. Вярвало се, че невъзпрепятстваните ритуали на екстаз (гръцката дума за „извън тялото”) довеждат последователите на Дионис до свръхестествено състояние, което им давало възможност да избегнат временните ограничения на тялото и ума и да постигнат състояние на ενθουσιασμός, или – извън тялото и „вътре в бога”. В този смисъл Дионис представлявал дихотомия вътре в гръцката религия, тъй като основната максима на гръцката култура била тази на умереността, или – „нищо твърде крайно”. Но Дионис въплътявал абсолютната крайност в това, че се стремял да възпламени забранените страсти на човешкото желание. Интересно, и повечето студенти по психология ще разберат, това давало на Дионис по-силен чар сред гърците, които иначе се опитвали по толкова много начини да подтискат и да контролират дивите и тайни желания на човешкото сърце. Дионис се противял на всяко такова усилие и, според мита, ужасна лудост сполитала тези, които се опитвали да му отрекат свободно изразяване. Тази дионистична идея за психическо заболяване в резултат от подтискането на тайните вътрешни желания, особено анормалните сексуални желания, по-късно е отразена в атеистичните учения на Зигмунд Фройд. Фройдизмът следователно може да бъде наречен внучето на култа на Дионис. Обратно, човекът който се отдавал на волята на Дионис, бил награждаван с безгранични психологични и физически наслади. Тези митични системи на психически наказания и физически награди, основани върху противенето и/или подчинението на Дионис, били както символично, така и буквално илюстрирани в култовите ритуали на Вахканките, тъй като Вахканките (омъжени и неомъжени гъркини имали „правото” да участват в мистериите на Дионис) се движели в обезумели групи по хълмовете, облечени в травеститски еленови кожи и придружавани от пищене, музика, танци и безнравствено поведение. Когато, например, някое малко животинче било твърде младо и нямало инстинкта да усети опасността и да избяга от гуляйджиите, то било вземано и кърмено от кърмачките, които участвали в хълмовите ритуали.

От друга страна, когато по-стари животни се опитвали да избягат от мародерстващите вахканки, се смятало, че се „противят” на волята на Дионис и били разкъсвани и изяждани живи като част от трескавия ритуал. Човешките участници понякога били подлагани на същата необуздана жестокост, тъй като правилото на култа било „всичко става”, включително скотщина и т.н. По-късните версии на ритуала (Вахканалия) се разширили и включвали педофилия и мъжки гуляйджии, а сексуалните перверзии често били по-лоши между мъже, отколкото между мъже и жени. Всяко създание, което се осмеляло да се противи на такава Дионисиева перверзия, било подлагано на σπαραγμὀς (разкъсване) и ωμοφαγία (изяждане сурово).

През 410 г.пр.Хр. Еврипид пише за кървавите ритуали на вахканките в прочутата си пиеса „Вахканките”: „Вахканките... с ръце без оръжие от стомана нападнаха пасящите ни стада. И виждаш след туй Агавa как глозга хлъзгава плешка, докато другите разкъсват юниците крайник по крайник. Пред очите ти са разпилени ребра и копита насам-натам и ивици месо, целите в кръв, капеща провиснали по боровите клони. Диви бикове с поглед свиреп между рогата сега са препънати и по земята влачени от безброй девически ръце”.

Еврипид продължава с описанието как Пентей, царят на Тива, бил разкъсан и изяден жив от собствената си майка, тъй като, според пиесата, тя попаднала под очарованието на Дионис. Разкъсването и изяждането на жива жертва на жертвоприношение може да се отнася към най-ранната история на култа към Дионис. Древен и жесток култов ритуал, съществуващ от зората на езичничеството, предвиждал че чрез изяждането или пиенето на кръвта на жив враг или животно човек можел по някакъв начин да улови есенцията или „душевната сила” на жертвата. Най-ранните норвежки ловци вярвали в тази идея и пиели кръвта на мечките, за да уловят физическата им сила. Източноафриканските воини Масаи също практикували омофагия и се опитвали да добият дивата сила, като пиели кръвта на лъвове. Човешките жертви били третирани по същия начин от арабите преди Мохамед, а ловците на глави от Източна Индия практикували омофагия в опит да уловят есенцията на враговете си.

Днес омофагията се практикува от определени Вуду секти, както и сатанински култове, вероятно илюстрирайки един продължаващ опит от страна на Сатана да изкриви Първото Откровение на Бога, тъй като яденето на човешка плът и пиенето на човешка кръв, за да се „стане едно” с погълнатия, е демонизация на Евхаристията или Светото Причастие.

Въпреки че целта на сатанистите е да профанизират Святия, спарагмос и омофагия, както били практикувани от последователите на Дионис, не били нито опит за оскверняване, нито преосъществяване (както в католическата Евхаристия), нито съпреосъществяване (както е в лутеранското причастие), нито даже символичен обред (както е евангелистките кръгове), всички от които имат като обща цел издигането на поклонника към свещено общение с Бога. Целта на вахканките била срещуположната – безумният танц, гръмовната песен, безнравственото поведение, разкъсването и изяждането на жива жертва, всичко това било усилия от страна на Вакханките да уловят есенцията на бога (Дионис) и да го смъкнат към въплътена ярост вътре в човека. Идеята не била такава на Свето Причастие, а на обладаване от духа на Дионис. Когато човек си припомни ужасяващите ритуали на последователите на Дионис, е лесно да повярва, че действително се е случвало демонично обладаване. Тази идея би се сторила приемлива на християните и, както изглежда, и на евреите.

Еврейският народ смятал Хадес (гръцкия бог на подземното царство) за равен на Ада и/или Дявола и множество древни писатели по подобен начин не виждали никаква разлика между Хадес (в този смисъл на Дявола) и Дионис. Еврипид отразява това гледище в „Хекуба” и нарича последователите на Дионис „Вахканти на Хадес”. В Сиракуза, Дионис бил познат Дионис Морих (тъмният) – дяволско създание, най-общо еквивалентно на библейския Сатана, което носело кози кожи и живяло в областите на подземното царство. В научната книга „Дионис: Мит и Култ” Уолтър Ф. Ото свързва Дионис с принца на подземното царство. Той пише: Подобието и връзката, които Дионис има с принца на подземното царство, (а това е разкрито чрез множество сравнения), са не само потвърдени от първостепенен авторитет, но казва и че двете божества са едно и също. Хераклит казва, „Хадес и Дионис, за когото полудяват и вилнеят, са един и същ”.

Някои евреи смятали магията (магьосничеството) на вахканките за най-доброто доказателство за сатанинската връзка на Дионис и, въпреки че повечето подробности вече не са достъпни, понеже Дионис бил мистериозен бог и ритуалите му били разкривани само на посветените, еврейският пророк Езекиил прави важно изказване за „магическите ленти” (кесатот) на вахканките, които, както в омофагията, били използвани да улавят (магически да държат в плен) човешките души. Четем: „Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против вашите магийски кесийки, с които там ловите души като птички, и ще ги изтръгна изпод мишниците ви и ще пусна на свобода душите, които вие ловите като птички” (Ез. 13:20). Кесатотът бил магическа лента за ръка, използван във връзка с кесийка, наричана кисте. Когато кистето е надписано върху саркофазите и на вахканкските сцени, то е изобразявано като свещен съд (затвор за души?) със змия, подаваща се от отворен капак. Как е работела магията и по какъв начин била улавяна душата, продължава да бъде мистерия. Пан – богът полу-човек/полу-козел (по-късно прехвърлен в дяволското царство) понякога е изобразяван да отваря капака с ритник и да пуска змията (душата?) навън. Такива змии на свобода след това били изобразявани като увити около крайниците и вплетени в косите на вахканките. Каквото и да представлявали това изображение на Пан, змиите, уловените души и магическият кесатот и кисте, забележително потвърждение на магическите им свойства се обсъжда в научния труд „Светото писание и други артефакти” от Филип Кинг и Майкъл Дейвид: В последните стихове на Езекиил 13 пророкът обръща внимание на магическите практики, чиито подробности остават неясни. Двата ключови термина са кесатот и миспабот… Кесатотите се „ушиват” върху ръцете, докато миспаботите се правят „върху главата на всяка височина” (?), което се разбра, че означава „върху главите на хора с всякакъв ръст” [включително тези с голям ръст; исполини, потомци на Бдителите]... В днешно време археологическите открития и особено текстове от Вавилония хвърлят още повече светлина върху това какво можело да включват: Дж. А. говори за елинистични фигурки от Тел Сандахана (Мареша) в Палестина с тел, увита около ръцете и глезените... и един магически текст от Вавилония, който говори за бяла и черна вълна, завързана за човек или за нечие легло... Дж. Хърман [отбелязва], че и двете думи може да имат връзка с акадските глаголи „касу” и „сапабу”, които съответно означават „връзвам” и „развързвам”... Хърман обръща внимание и на текстове, в които тези глаголи са използвани със специфичен магически смисъл... Това показва, че каквито и да са били обектите, функцията им била да служат като средство за връзване и развързване в магически смисъл, или с други думи, като средство за нападение и защита в магьосничеството.

Вярва се, че текстът в Езекиил специално се отнася за дионисиевата или вахканкската магия, което е важно в контекста на тази поредица, което се съчетае със сродния въпрос на Бога за двустранно „връзване” и „развързване” в Йов 38:31: „Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?” Първата част на Божието предизвикателство към Йов тук включва звездния клъстер Плеядите, който в митологията представлявал Седемте сестри или учители на малкия Дионис, самите жрици, които използвали кесатота и кистето, за да „връзват” магически тези души, който Езекиил казва, че Бог ще „развърже”. Втората част от изказването на Бога към Йов е също толкова значима, „Или развързваш въжетата на Ориона?” Проучванията през последните години направиха интригуващи открития, които предполагат, че Платото Гиза – което според Захи Хавас (настоящ Главен секретар на Върховния исторически съвет на Египет) било познато на древните египтяни като „Домът на Озирис, Господар на подземните тунели” – било проектирано да отразява съзвездието Орион. Трите пирамиди в Гиза наистина сякаш са разположени така, че да отразяват трите звезди на Орион, който не е нищо друго освен небесно представяне на Озирис.

В гръцката митология богът Орион (Озирис) се влюбва в сестрата на Аполон, Диана (Артемида). Това не се понравило на Аполон и той подмамил Диана да изстреля стрела в главата на Орион. Когато видяла какво била направила, Диана поставила мъртвия Озирис сред звездите и го превърнала в съзвездието Орион. Оттам насетне Орион се смятал за „Душата на Озирис”.

Ранната история свързва съзвездието Орион с шумерската легенда за Гилгамеш, идентифициран в Библията като Нимрод – исполинът „силен ловец” пред Господа – фантастичен персонаж, който по-късно в митологията е наричан също Озирис и Аполон. Следователно, ако Йов 38:31 се тълкува според тези древни астрологически и митологически визуализации, то Бог пита Йов дали може да върже магическите ленти (кесатот?) на Озирис-Дионис или да развърже възлите (миспабот?) на Силния ловец, исполина Орион/Гилгамеш/Нимрод/Озирис/Аполон. Това което е потенциално по-експлозивно, е дълбокият възможен намек от този текст, че Бог не само може да направи това – тоест да развърже силите, вързани в Гиза и съзвездието Орион – а че когато правилното време настъпи, Той ще го направи. Когато звездните системи Плеяди и Орион се сравнят с писмото на Хенри Уолъс до Никълъс Рьорих, в което казва, „Скъпи Гуру, мисля си как държиш ковчега – свещения, безценен ковчег. И мисля си за Новата страна, излизаща да посрещне седемте звезди под знака на трите звезди”, може да се разплете мистерията какво има предвид Уолъс с Плеядите и специално Орион и божеството и земното място, което представляват. Това е превъзходна вероятност, тъй като тези звездни системи – седемте звезди на Плеядите и трите звезди на Орион – имат връзка една с друга както в митологията, така и в Библията.

Освен това, и двете звездни системи представляват бога, закодиран в Държавния печат, централното очарование на Уолъс и Рузвелт. Плеядите сочат към Аполон-Дионис, докато системата Орион сочи към Душата на Озирис на небето, а на земята – към предполагаемото местонахождение на гробницата му в Гиза. Ако Уолъс е имал предвид тези звездни системи в загадъчната си фраза „да посрещнат седемте звезди под знака на трите звезди”, Рьорих и Уолъс може да са вярвали, че Новата страна (Америка като Новата Атлантида) е била предопределена да посрещне Аполон-Дионис под знака на трите звезди (на Платото Гиза), където безценният ковчег на Озирис- Аполон- Дионис съхранявал материалните останки на бога.

Вярата, че тези богове – или по-точно едното същество, представлявано от тези много имена – ще се завърне един ден, за да царува на земята, не е ограничена до масонската мистика или божественото проявление от апостол Павел към Солунците (2 Солунци 2:3). Завръщането на тези богове „към действителна и видима позиция като владетели на човечеството е предсказано в Асклепий”, отбелязва Питър Гудгейм, „което е предсказано, че ще настъпи след дългия период на духовен упадък в Египет”. Пророчеството, за което говори Гудгейм, от древния Асклепий, казва: „Тези богове, които владеят земята, ще се върнат и ще се настанят в град в най-далечния край на Египет, който ще бъде основан към залязващото слънце и към който цялото човечество ще се завтече по земя и море”.

Гудгейм отбелязва, че физическото местонахождение на „града” в това пророчество е в Платото Гиза, както е определено от Грт Фаудън в книгата му „Египетският Хермес”. „... в отговор на питането на Асклепий къде са тези богове в момента, Трисмегист отговаря (в Аскл. 27) „В един много голям град, в либийските планини (in monte Lybico)”, с което се има предвид края на пустинното плато на запад от Нилската долина. Една по-късна препратка (Аскл. 37) към храма и гробницата на Асклепий (Имхотеп) в monte Libyae установява, че алюзията в Аскл. 27 е към древния и свещен Мемфитски некрополис, който се намира в пустинята Джабал западно от самия Мемфис”.  „Либийските планини”, заключава Гудгейм, „е просто препратка към платото, което се издига над пустинята по десния бряг на Нил, западно от древния град Мемфис. С други думи, според това херметическо предсказание, когато Космократорите „се завърнат”, те ще „се настанят в град” върху или близо до Платото Гиза”.

Дали древният свръхчовек Аполон-Озирис ще се издигне от скрита гробница в Платото Гиза, както Гудгейм вярва? Ако е така, Асклепий трябва да е било повече от езичническо пророчество. Може да е било запис, посочващ къде се е съхранявало тялото на „бога” в отминали времена. Дали окултните майстори вече са знаели това, и дали затова недовършена пирамида краси Държавния печат на Съединените щати, над която злокобното око на Аполон-Озирис гледа свирепо от древното минало?

Била ли е възстановена ДНК от Гиза, която е необходима за завръщането на този бог? Дали една забранена „наука”, която някога позволила въплъщението и „божественото” положение на могъщи паднали ангели, ще бъде възстановена в тази съвременна епоха? Пророчеството може би предполага точно това, и то за непосредственото бъдеще.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »