Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012: От древен Египет към Гърция - Твоят Аполон царува

Според гърците най-великото последствие от любовната афера между Зевс и Лето било раждането на най-обичания бог-прорицател – Аполон. Повече от всеки друг бог в древната история Аполон представлявал страстта за пророческо питане сред народите. Макар и предимно свързван с класическа Гърция, изследователите са съгласни, че Аполон е съществувал преди Олимпийския пантеон, а някой дори твърдят, че това същество е било най-напред известно като Аполон на Хиперборейците – древен и легендарен народ на север. Херодот стига до този извод и и записва как Хиперборейците продължили да почитат Аполон дори след въвеждането му в гръцкия пантеон, като правели годишно пътуване до Делос, където участвали в известните гръцки фестивали на Аполон. Ликия – една малка страна в югозападна Турция – също имала ранна връзка с Аполон, където той бил известен като Ликиос, което някои свързват с гръцкото λὐκος – вълк, и по този начин създават една от древните му титли – „вълкоубиец”.

Гърците казват, че Аполон, със своята сестра-близначка Артемида, е бил роден в Делос – децата на Зевс (Юпитер) и на титанката Лето. Макар и да съществувал там важен оракул и да имал роля във фестивалите на бога, известният оракул в Делфи е този, който става почитаният говорител на Олипмпийците. Разположена в континенталната част на Гърция, издутината в Делфи, (камъкът, за който гърците вярвали, че отбелязва центъра на земята), все още може да се види сред развалините на храма на Аполон в Делфи. Тъй важен бил оракулът на Аполон в Делфи, че където и да съществувал елинизмът, гражданите му и царете, включително някои чак от Испания, подреждали живота си, колониите си и войните си според свещените му съобщения. Там Олипмпийските богове говорели на смъртните човеци посредством жречеството, което тълкувало изказванията в транс на гадателката или питията. Тя била жена на средна възраст, която седяла на медно-златен триножник, а много по-рано върху „скалата на сибила” (медиум), и се надвесвала над огъня, докато вдишвала пушека от изгарящите лаврови листа, ечемик, марихуана и масло, докато не се получела достатъчна интоксикация за пророчествата ѝ. Въпреки че употребата на лаврови листа може да има връзка с нимфата Дафне (гръцката дума за лавър), която избегнала сексуалните намерения на Аполон, като се превърнала в лаврово дърво, листата също така служели за практическата цел да доставят нужното количество циановодородна киселина и сложни алкалоиди, които, когато се съчетаели с конопа, създавали мощни халюциногенни видения. Алтернативна версия на мита за Оракула твърди, че Питията седяла над пукнатина, вдишвайки магическите пари, които се надигали от дълбокия процеп вътре в земята. Изпаренията „ставали магически”, докато се смесвали с „миризмите” на гниещите меса на дракона Питон, който е бил убит и хвърлен в цепнатината от Аполон като младеж. Във всеки случай, именно под влиянието на такива „сили” Пития пророкувала с непознат глас, за който се смятало, че бил на самия Аполон. По време на питианския транс личността на медиума често се променяла, ставайки меланхолична, предизвикателна и дори животинска, проявяваща психоза, която може би е източникът на мита за върколаците, или ликантропията, тъй като Питията реагирала на срещата с Аполон/Ликиос – богът-вълк. Делфийските „жени на питона” пророкували по този начин близо хиляда години и били смятани за жизненоважна част от езичническия ред и местната икономика на всяка елинистична общност. Това добавя към мистерията на приемането на Питиите и Сибилите от определени кръгове на християнството като „съсъди на истината”. Тези жени, чийто живот бил посветен на ченълинг от обезумели устни посланията на боговете и богините, се появяват особено в католическото изкуство, от олтари до илюстрирани книги и дори на тавана на Сикстинската капела, където пет Сибили се присъединяват до пророците от Стария завет на места на свещена почит. Сибила от Куме (известна също като Амалтея), чието пророчество за завръщането на бога Аполон е закодирано в Държавния печат на Съединените щати, е била най-старата Сибила и ясновидка на Подземния свят, която в Енеидата разхожда Еней из адовия регион.

Дали чрез измама или окултна сила, пророчествата на Сибили понякога били удивително точни. Гръцкият историк Херодот, (смятан за бащата на историята), е записал интересен пример за това. Крез, царят на Лидия, изразил съменение за точността на Оракула на Аполон в Делфи. За да изпита оракула, Крез пратил пратеници да попитат Питийската пророчица какво той, царят, правел в определен ден. Пророчицата изненадала пратениците като видяла въпроса и формулирала отговора, преди те да пристигнат. Откъс от разказа на историка казва: ...в момента, в който Лидийците (пратениците на Крез) влезли в светилището и преди да си зададат въпросите, Питонесата така отвърна им в хекзаметров стих: „...Ето! сетивата ми улавят на костенурка миризмата, Ври сега на огън, със месо от агне, в един котел. Меден е съдът отдолу, и меден похлупак отгоре”. Тези думи Лидийците записали от устата на Питонесата, докато пророкувала, а после се запътили назад към Сардис... [когато] Крез развил свитъците... веднага приел и с богоговение признал за единствен делфийския оракул... Защото след заминаването на пратениците до прорицалищата, Крез измислил нещо, което било немислимо да се предугади и познае, и като внимавал да не пропусне определения ден, извършил следното: собственоръчно заклал едно агне и една костенурка, турил ги заедно да врат в меден котел и ги похлупил с меден похлупак. (Херодот, книга 1: 47)

Друг интересен пример за духовната проницателност на Аполонската Сибила се намира в Новия завет в Книга Деяния. Тук демоничният източник, който стимулирал Сибилите, е разкрит: „И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни”. (Деяния 16:16-20)

Историята в Деяния е интересна, понеже илюстрира нивото на култура и икономика, което е било построено около оракулското поклонение на Аполон. На средния атинянин му е струвало повече от две дневни надници за оракулско запитване, а средната цена за законодател или военен служител, търсещ важна информация за държавата, била десет пъти по толкова. Ето защо донякъде действията на жената в книга „Деяния” са трудни за разбиране. Тя несъмнено е схващала вредата, която проповядването на Павел щяло да нанесе на индустрията ѝ. Освен това, Питията от Делфи имала исторически неприятелски отношения с евреите и била смятана за пионка на демонична сила. Цитирайки отново от първата ми книга „Невидимото нашествие”, четем: „Делфи с околностите си, в който известният оракул предопределял и одобрявал поклонението на Асклепий, по-рано бил известен като Пито – главният град на Фокида. В гръцката митология Питон – на чието име е наречен градът Пито – бил великата змия, която живеела в планината Парнас... В „Деяния” 16:16 демоничната жена, която притеснявала Павел, била обладана от гадателски дух. На гръцки това означава дух на питон (Делфийска гадателка, питонеса)... [и]... отразява... общоприетото еврейско вярване... че поклонението на Асклепий [сина на Аполон] и други такива идоли било, както Павел по-късно ще изрази в 1 Коринтяни 10:20, поклонение на демони”.

Може да се каже, че Питията от Деяния 16 просто е пророкувала неизбежното. Тоест, че духът, който я обладавал, е знаел, че времето на царуването на Аполон е приключило за момента и че разпространяването на християнството щяло да доведе до гибелта на Делфийския оракул. Това е възможно, тъй като демоните понякога усещат променящите се религиозни системи (сравнете молбите на демоните в Матей 8:29, „какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?). Последното записано изказване на Делфийския оракул сякаш показва, че духът на Олимпийците е разбирал това. От „Човек, мит и магия” четем: Аполон... пратил последния си оракул през 362 г.сл.Хр. до лекаря на император Юлиян – византийския владетел, който се опитал да възстанови езичничеството, след като християнството било станало официална религия на Византийската империя. „Кажи на царя”, казал оракулът, „че чудно построеният храм се е срутил, че сияйният Аполон няма вече покрив над главата, нито пророчески лавър, нито ромолещ извор. Да, дори ромолещата вода пресъхна”.

Докато Делфийският оракул бавно изчезвал, съществото Аполон укрепил последното си и най-трайно древно охарактеризиране чрез влиянието на любимия си син – Асклепий. Започвайки от Тесалия и разпространявайки се по цяла Мала Азия, култът на Асклепий – гръцкия бог на лечението и архетип на антихриста – станал главният съперник на ранното християнство. Много от преминалите към християнството езичници дори вярвали, че Асклепий бил живо присъствие, което притежавало силата да лекува. Големи храмове били издигнати на Асклепий в Епидавър и Пергам и дълго време той се радвал на силен култ, последвал в Рим, където бил известен като Ескулапий. Обикновено изобразяван в гръцкото и римското изкуство носейки змия, увита около прът, Асклепий често бил придружаван от Телесфор, гръцкия бог на вузстановяването след боледуване. На него било приписвано лекуването на най-различни нелечими заболявания, включително възкресяване от мъртвите – чудо, което по-късно накарало Хадес да се оплаче на Зевс, който отговорил като убил Асклепий с гръмотевица. Когато Аполон заявил, че синът му не е направил нищо, което да заслужава смърт, Зевс се покаял и върнал живота на Асклепий; обезсмъртявайки го като бог на медицината.

В следващата статия ще добавим към това психотичния аспект на демона Аполон/Озирис, изразен в Дионис.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?
Към: ТРИНАДЕСЕТИЯТ БАКТУН
Към: ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКИ ТАЙНИ – МАИТЕ, БДИТЕЛИТЕ И ЗАВРЪЩАНЕТО ПРЕЗ 2012
Към: ВЕЛИКАТА ЗАБЛУДА 2012 И ПОСЛЕДНИЯТ КОНКЛАВ

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »