Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Възходът на Аполион 2012: Повторения на 2012 и 2016: Какво е значението на тези дати?

February 12, 2018

Както читателят ще открие в предстоящата ми книга „Възходът на Аполион 2012”, годишните дати 2012 и 2016 се появяват в десетки случаи във връзка с масонското пророчество за идването на Хирам/Озирис/Аполон. Ще разкрием как тези години са закодирани върху Държавния печат на Съединените щати и няколко други важни масонски шифри, включително истинския Изгубен символ (тази част от книгата ще шокира хората), свода на Капитолий във Вашингтон и таблото на първа масонска степен. Но нека предложа няколко подсказки, свързани със сценарии за края на времето, които някои читатели може да намерят за интересни.

Споменах по-горе как годината 2012, три и половина години преди масонската крайна дата 2016, може да се разглежда като началото на периода на Голямата скръб. Само че един по-тревожен сценарий, който някои вярват, че също би могъл да пасне с пророчеството, е че годината 2016 представлява края, а не средата на периода на Голямата скръб – което би означавало, че годината 2012 всъщност би била „средата на седмицата” и царуването на Антихриста би започнало в средата на 2009 г. Макар и да не виждаме никакво твърдо доказателство за това в този момент, изследователите вярват, че първите три и половина години на царството на Антихриста са относително спокойни, дори временно дават нещо, което на пръв поглед изглежда като отговор на всички човешки нужди, и че по това време Антихристът не е известен като такъв. Ordo ab Chao най-напред сътворява хаос, а след това отговорите на земните проблеми започват да пристигат, точно когато светът губи надежда. Тогава, в „средата на седмицата”, нещата експлоадират и хората разбират кого са поставили в позиция на несравнима земна власт.

Използвайки като предпоставка, има няколко възможни подкрепящи факти за 2009 г. като началото на мъките, включително това, че краят на календара на маите, 21 декември 2012 г. е три и половина дни преди Коледа през тази година. Имайте предвид, че книга Откровение, глава 11, описва двамата свидетели, които пророкуват 1 260 дни, преди Аполон да ги убие и да лежат на улицата в Йерусалим три дни и половина. Забележете какво казва, че се случва: Мнозина от народите и колената, от езиците и племената ще гледат труповете им три дена и половина и не ще оставят да бъдат положени труповете им в гробове. Жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята. Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат. (Откровение 11:9-11)

Възможно е текстът по-горе да описва убиването на двамата свидетели по време на коледния сезон, понеже хората се „радват” и си пращат дарове по света. Както Дейвид Флин ми прати имейл, „На кой друг международен празник освен Коледа хората си разменят дарове (речниците буквално казват „подаръци”)? Описанието на двамата свидетели като „светилници” ги свързва и с Ханука, който се пада точно преди Коледа. Това силно предполага, че двамата свидетели са убити някъде около, но преди 25 декември”.

Това би могло да означава, че краят на календара на маите – 21 декември 2012 г. е същият ден, в който двамата свидетели са убити от Аполон, тъй като тази крайна дата на маите е три дни и половина преди Коледа. Това би посочвало и че средата на Голямата скръб е 21 декември 2012 г.

От друга страна, хората които вярват в Грабването преди Голямата скръб, биха посочили, че „грабването” на светиите не се е случило през 2009 г. и следователно масонската дата 2016 г. по-скоро би представлявала „средата на седмицата” (виж Даниил 9:27; Откровение 11-13), когато Аполон (Антихристът) се представя за Бог и издига „мерзостта” в храма в Йерусалим. Според този сценарий, годината 2102 би представлявала началото на периода на Голямата скръб – три и половина години преди средата на 2016 г.

Че 2012 година бележи началото на Голямата скръб не само пасва с Библейското пророчество, тъй като тъкмо в „средата на седмицата” – три години и половина от периода на Голямата скръб – Антихристът се възкачва на трона като Бог в храма, но съответства и с пророчеството на масоните и Държавния печат, предричащо завръщането на Великия Архитект и Хирам Абиф (Аполон/Озирис/Нимрод), който влиза в завършения храм като бог, в този случай средата на 2016 г., което е три и половина години след 2012 г.

В нещо, което също би могло да бъде свързан факт, 21 юни 2016 г. е точно три години и половина след крайната дата на маите 21 декември 2012 г., а 21 юни отбелязва лятното равноденствие в северното полукълбо и зимното равноденствие в южното полукълбо, когато се създава разделителна линия между Близнаци и Рак – знаци, които според Дейвид Овасон имат дълбоко астрологическо значение за основаването и тайната съдба на Америка.

Много е важно също така да се признае, че въз основа на 9 глава на Даниил и свързани текстове, изследователите вярват, че период от не повече от седемдесет години (библейско поколение) ще изтече между възстановяването на Израил като нация и завръщането на Иисус Христос. Когато се прибавят седемдесет години към 1948 – годината, в която Израел е официално признат за независима нация от Обединените нации – това ни довежда до 2018 година. Означава ли това, че 2019 година – точно седем години след 2012 – ще бележи годината, в която Иисус Христос се завръща с небесните войнства, за да установи царството си на земята? Дж. Р. Чърч ми се обади, за да предвиди: Ако Христос е имал предвид поколение от седемдесет години, когато казва, „Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това” (Матей 24:34), тогава би могъл да се завърне по всяко време, преди седемдесетте години да са изтекли. Това няма за цел да определя дата, а е само размишление върху идеята, която нашият Спасител влага.

Този съвет би изглеждал по-съвместим с първия сценарий по-горе, че седем годишният период на Голямата скръб е започнал през 2009 г., макар и лично Дж. Р. Със сигурност да не поставя „дати”. Интересно, ислямските изследователи също гледат на това време като на пророчески важно. Авторът на „Денят на Гнева”, Сафар Ибн Абд Ал Рахман Ал Хавали пише в islamicawakening.com: Когато Даниил определя периода между тревога и облекчение, между епоха на скръб и епоха на блаженство, той го определя като четриридесет и пет години! Вече видяхме, че той е определил времето на поставянето на мерзостта на запустението през 1967 година, което в действителност се случи. Следователно краят – или началото на края – ще е 1967 + 45 = 2012.

Най-забележителната връзка между тези дати е това, че самите маи разпознавали пряка връзка между числото тринадесет и годините 1776 и 2012 в кръгове и илюстрации по начин, който академик Ричард Н. Лъкстън намира за подобен на пророчествата за „християнския Последен съд”. Той превел и анотирал „Книгата на Чумайел: Книга със съвети на юкатекските маи 1539-1638” и отбелязал на катун 13 Ахау: Датите, които придружават илюстрациите се доближават до реално летоброене. Катун 13 Ахау приключил през 1539 г. и започнал през 1776 г. по колониалното летоброене... Традиционната тема на съответствие, като края на източния катунен цикъл в 13 Ахау е смесен тук с елементи на християнския последен съд. Дали тази парадигма е имала за цел и края на дългото броене в 2012, е под въпрос.

Религиозните церемонии и пророчества, придружавали катуните на маите, и връзката на Лъкстън с „християнския последен съд” и тринадесетте катуна (един катун е приблизително 19.7 години) между 1776 и 2012, са взети от пророчествата на пророка на маите Чилам Балам. Записани някъде около 1595 г., оракулът Чилам Балам, или шаманът-ягуар, казва че краят на този период ще е свидетел на Божия съд под формата на социален срив, епидемии, чуми и глад. Същият период ще види и идването на двама велики пророка, един след друг, според пророчеството на маите. Дали това е Лъжепророкът, подготвящ пътя на Антихриста?

Не е съвпадение, че началото на датите на края или последните тринадесет катуна на мезоамериканския дългоброен календар на маите са отразени в тринадесетте стъпала на пирамидата върху Държавния печат на Съединените щати. Че стъпалата на пирамидата са замислени да предадат единици време, не е тайна от много години. Макар и без да е сигурен как да го приема, Пол Форестър Кейз пише преди много години, че: След като датата, 1776 г., е поставена в дъното на пирамидата и след като числото тринадесет е толкова важно в символиката на печата, логично е да предположим, че тринадесетте реда на пирамидата може би представляват триндадесет периода време.

Джон Кехне прави още по-интригуващо наблюдение, директно съчетавайки датата от таблото на Държавния печат, 1776 г., и крайната дата на маите 2012 г.: Този печат показва пирамида от тринадесет стъпала с 1776 с римски цифри... [Годината] 1776 не е само годината, през която е била подписана Декларацията на независимостта, но е била специална година и в календара на маите. Точно както последният катун от Големия цикъл е „катун 2012”, първият катун от цикъла от тринадесет е „катун 1776”. Всъщност, катунът свършил тридесет и три дни преди подписването. Тъй че 1776 е най-долното ниво на пирамидата, където датата е действително изписана – върхът на пирамидата следователно е 2012.

Както читателите на предстоящата ми книга ще открият, ранните фримасони и бащите-основатели на Америка много добре съзнавали значимостта на тези дати – 1776, 2012 и 2016 съответно – и въпреки че тринадесетте стъпала на недовършената пирамида върху Държавния печат се отнасят за времевата рамка 1776-2012, използвайки периоди малко по-малки от двадесет години (19.7) от катуна, грегорианският двадесетгодишен цикъл прави 1776-2016, и двете от които пасват съвършено с датирането на шифъра от таблото върху Държавния печат на САЩ и първата масонска проследяваща дъска, както ще разкрием.

Това ще е най-дългата статия от тази поредица, тъй като вече ми остават 4 седмици срок до отпечатването на новата ми книга и ще пътувам много през това време. Искам всички да знаят, че изследователският ми екип през последните 24 месеца разкри наистина безпрецедентни и баснословно неоспорими доказателства, че ранните фримасони и тези, работещи с тях, са били наясно с мезоамериканската система от вярвания и крайната календарна дата 2012 и всъщност са  включили директно в дизайна на Капитолий в столицата Вашингтон това пророческо вярване. Въпреки че не мога да разкрия тук най-голямата тайна, тя ще бъде изложена във „Възходът на Аполион 2012” след около четири седмици. Мога да предложа малка подсказка за това, което ще бъде разкрито:

* Истинският Изгубен символ и какво значи той за тайната съдба на Америка.

* Тайните на Купола на Капитолий.

* Тайните на Вашингтонския монумент.

* Тайните между Ватикана и Вашингтон.

* Забранено познание между годината 2012, Ватикана, Вашингтон и завръщането на Озирис/Аполон.

* Неизвестна за огромно множество хора по света е най-голямата конспирация на всички времена във Вашингтон и Ватикана в древна, магическа, талисманна диаграма – Изгубеният символ – която очаква последната си употреба от скритата, окултна ръка, направляваща Тайната съдба на Америка към годината 2012.

* За да са сигурни, че са подготвени, ритуалът за това, което предстои, се репетира в Хердом от Върховния съвет над столицата Вашингтон с всеки преминаващ президент на САЩ, започвайки с Джордж Вашингтон, в очакване на завръщането на божеството през 2012 г.

* Определени бащи-основатели на САЩ са били наясно с тези пророчества и са проектирали Капитол Сити да служи за дом на тези езичнически божества при завръщането им.

* Тази тайна е скрита пред очите и по най-зрелищния начин в купола на Капитолий, директно свързвайки САЩ и Ватикана с мезоамериканската дата 2012.

* Католически свещеници, които се опитали да предупредят какво предстои, умират при мистериозни обстоятелства.

* 200 годишен шифър, закодиран върху Държавния печат, сочи към същото пророчество по отношение на завръщането на боговете през 2012 година.

* Преди почти 500 години маите пророкували колониалната дата 1776 като началото на последните 13 катуна, водещо към апокалипсис през 2012 г. Когато академик Ричард Н. Лъкстън превежда „Книгата на Чумайел: Книга с наставления на юкатекските маи 1539-1638”, с удивление открива, че е свързана с „християнския последен съд” и датата 2012.

* Може би сте виждали напоследък двама съвременни „старейшини на маите” да се появяват по новините и да твърдят, че 2012 година няма да доведе до края на света. Ние също вярваме, че може да не е „края на света”, но определени официални лица вярват, че може да е „началото на края”. Същите двама старейшини на маите прикриват как техните пророчества диаметрално противоречат на пророчествата на предците им, включително маите, ацтеките и множество други древни народи, които предрекли това време като вещаещо разрушение и „осъждане от боговете”.

* Преди 200 години индианците чероки пророкували подобно и настроили календара си, също като маите и ацтеките, да свърши през 2012 година.

* Преди повече от 700 години православните еврейски свещеници пророкували в Зохара, че Месията им ще пристигне през 2012 година.

* Масонското отчетно табло от първа степен съдържа същото пророчество за 2012 година.

* Самият Иисус в Матей 24 може би е определелил датата на апокалипсиса около 2012 година.

* Това е кратка извадка от СТОТИЦИ  нови разкрития – въз основа на над 6000 страници документи, 30 години проучване от десетки изследователи и пътуване до повече от половината щати, за да се срещна с експерти в областите криптография, окултизъм, богословие, наука и история – събрани за пръв път заедно с десетки таблици и изображения в 360 стр. книга „Възходът на Аполион 2012: Изгубеният символ намерен и Последната мистерия на Държавния печат разкрита”.

Сега няколко точки се нуждаят от пояснение в началото на тази дълга статия, които имат общо с 1) определяне на дата; и 2) извън-библейски източници за тълкуване на пророчеството за края на времето. Определяне на дати в частност за есхатологични събития, като началото на мъките, завръщането на Христос, или битката на Армагедон исторически са илюстрирани като неблагоразумни, дискредитиращи тези, които правят такива предсказания по отношение на точното време на бъдещи събития. В общи линии, християните просто трябва винаги да са готови за края на епохата и идването на Христос, понеже „не знаете в кой час ще дойде вашият Господ” (Матей 24:42). Освен това, Иисус казва на последователите си, че точната дата на пристигането Му „никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец” (Матей 24:36). Въпреки че точният момент на появата Му така остава мистерия, другаде Иисус обяснява, че „знаменията на времената” могат да бъдат разпознати (Матей 16:3), а когато най-близките Му ученици Го питат открито, „Какъв ще бъде белегът за Твоето пришествие и за свършека на века?”, Той дава дълъг списък от определени индикатори, които ще възвестят пристигането Му. А след това добавя, че „когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата. Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това” (Матей 24:2; 33-34). Следователно, въпреки че повечето християни са съгласни, че не могат да знаят точния „час” на Христовото пришествие, или края на епохата, могат да знаят „сезона”.

Другият проблем, който се появява, когато се тълкуват „белези” за свършека на времето, идва от използването на неканонични източници. Това може да включва писанията на известни ясновидци, като Нострадамус, или в по-скорошната история тези на Едгар Кейси или Джийн Диксън. Използването на апокрифна или псевдепиграфна литература, която е била (или е) смятана за свещена, също може да бъде включено, като първата книга на Енох, която някои тълкуватели вярват, че трябва да бъде включена в Светото писание. Макар и повечето изследователи на Библията да признават, че тези текстове могат да предоставят безценни проникновения в помощ на студентите по история да запълват празнини между културните и историческите събития, свързани с юдеизма от първи век и произхода на християнството (например „Юдейско-римската война” и „Юдейски древности” от Йосиф), те вярват, че тези не трябва да бъдат издигани до божествено вдъхновените или авторитетните източници, особено ако противоречат или изместват съществуващи канонични учения (Библията).

След като заявихме горното, изниква очевидният въпрос: Защо да продължаваме да обсъждаме годината 2012, най-масово идентифицирана с края на дългобройния календар на маите и прецесионния цикъл? Отговорът е, че го правим точно защото „Възходът на Аполион 2012” има за цел да разкрие не просто какво вярват изследователите на Библията за края на времето, но и в какво са убедени окултистите и какво са се посветили да постигнат. Освен това, извън-библейските пророчества на тези, като маите или Сибила от Куме, понякога са удивително точни. Окултната сила може да е дала свръхестествено възприятие, както е илюстрирано от Яний и Ямврий (2 Тимотей 3:8), които се възпротивили на Моисей в Стария завет, и питонесата в Новия завет (Деяния 16:16-17), която отнякъде знаела, че Бог бил пратил Павел. Този факт е особено важен при това положение, понеже докато първата част от „последната мистерия на Държавния печат” включва за кого е пророкувано да царува в novus ordo seclorum, вторият, по-тревожен аспект на националния шифър на САЩ има общо с това кога това божество – и армията му от нефилими – е предсказано да пристигне. От християни до ню ейджъри, от скептици до историци, светът е омагьосан от значението на 2012 година. Общо взето, възбудата (или ужасът, според случая) обгражда най-различни предсказания, направени от древни и съвременни източници по отношение на съдбовен момент във времето. Човечеството е поело към безпрецедентна рязка промяна, според тези експерти, когато земята и целият живот на нея ще преминат през апокалиптика, белязана от края на „тринадесетия бактун” на дългото летоброене на мезоамериканските маи. Точната дата на този календар е 21 декември 2012 г., гогато по време на зимното равноденствие в 11:11 GMT (средно време по Гринуич) слънцето ще се изравни с галактическия център на Млечния път – събитие, което се случва веднъж на тринадесет хиляди години. Прецесията на равноденствията ще завърши двадесет и шест хиляди годишен цикъл, довеждайки до края на астрологическата Ера на Рибите и началото на Водолея, когато следващият цикъл започне и слънцето изгрее от устата на Уроборос (великата змия на Млечния път). Това е слънцето, изгряващо в Стрелец – кентавърът с лъка, символ на Нимрод, излизащ от устата на Левиатан и възкръсването на „бога” слънце – Нимрод/Озирис/Аполон. Маите предрекли това съчетание, тълкувайки го като предвестник на края на света такъв, какъвто го познаваме.

Въпреки че маите не били сами сред древните култури в това отношение – например, календарът на хиндуистката Кали Юга започва приблизително по време на Петия голям цикъл на маите и също предрича глобални промени на земята около 2012 година – тъкмо на маите най-много се приписва важността на тази дата. Изследователите казват, че катаклизмичните събития, свързвани с тази времева рамка, вече са започнали, включващи геоложки катаклизми, суша, глад, масово изчезване и липса на активност на слънчевите петна, последвана от соларен максимум през 2012 година.

Също като ацтеките и инките, маите вярвали, че земните и небесните сезони са повлияни от неземна и пророческа значимост. Жреците на маите тълкували тази активност и я съчетавали с математиката на календарите си, правейки предсказания въз основа на земните и небесните цикли.

Досега единственият известен надпис на маите, който дава допълнителни подробности за особената значимост на края на тринадесетия бактун – 21 декември 2012 г. – е бил открит върху Монумент 6 при Тортугеро в Табаско, Мексико. Макар и обезобразен от сторежи в областта и предишни набези върху археологическото местоположение, изследователите успяват частично да преведат монумента и откриват, че говори за завръщането през 2012 година на Болон Йокте Ку – господарят на подземното царство, който представлява слънчевата система и деветимата богове-помощници, които обикалят около слънцето.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ПРИЗОВАВАНЕ НА АНГЕЛА ОТ ВИХЪРА
Към: КАКВО СЪОБЩАВАЛИ ПЪРВИТЕ СИМВОЛИ И НА КОГО
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ ДОПОТОПНИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ЕНОХ
Към: ПРИЗНАЦИ ЗА КОНСПИРАЦИИ – МИСТИЧНИ ЧИСЛА, ЗАРАЗИТЕЛНИ ИДЕИ
Към: БУНТОВНИ МЕМОВЕ С КАУЗА – СЛИВАНЕ НА УМОВЕТЕ ЗА ЧОВЕКА НА ГРЕХА
Към: ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕРАТА НА ОБАМА
Към: КИМВАНЕ ОТ ОРДЕНА И ОЛТАРЪТ НА ЗЕВС
Към: ДАЛИ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ЩЕ ГЕНЕРИРАТ АНТИХРИСТА?
Към: ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ПОСЛЕДНАТА МИСТЕРИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ ЗАПОЧВА
Към: ИДВАЩИТЕ БОГОВЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
Към: НАЧАЛОТО НА ОРГАНИЗИРАНАТА МИТОЛОГИЯ ЗАПОЧВА В ШУМЕР
Към: ПЪРВИ СЛЕДИ НА ПОКВАРАТА
Към: ВЪЗХОДЪТ НА ОЗИРИС
Към: ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ КЪМ ГЪРЦИЯ - ТВОЯТ АПОЛОН ЦАРУВА
Към: ДИОНИС: ПСИХОТИЧНИЯТ АСПЕКТ НА ДЕМОНА АПОЛОН/ОЗИРИС
Към: ЛУЦИФЕРИАНСКАТА НАУКА ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОЖЕСТВО
Към: АЛТЕРНАТИВНА ПРИЧИНА ЗАЩО БДИТЕЛИТЕ СМЕСВАЛИ ДНК
Към: БИБЛЕЙСКИ ПРИМЕР ЗА ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА НЕФИЛИМ
Към: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е СЪВРЕМЕННАТА НАУКА ДА ИМА РОЛЯ В ИДВАНЕТО НА АПОЛОН?
Към: ОТВАРЯНЕ НА КУТИЯТА НА ПАНДОРА
Към: 70-ТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЕНОХ: ЗЕМЯТА ЛИ Е ТОВА, КОЕТО УСЕЩАМ, ЧЕ БУЧИ?
Към: ДРУГИ ПОЛЕЗНИ БИОТЕХНОЛОГИЧНИ СЕЧИВА ЗА АНТИХРИСТА
Към: СЪВРЕМЕННАТА НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ И БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Към: НАУКА НА БДИТЕЛИТЕ + ТРАНСХУМАНИСТИЧНА ФИЛОСОФИЯ = 11,22,33
Към: КОГА АПОЛОН/ОЗИРИС/НИМРОД, СИН НА ЛУЦИФЕР, ЩЕ ДОЙДЕ?
Към: НА КОГО Е ТОВА ВСЕВИЖДАЩО ОКО, ВСЕ ПАК?
Към: НЕДОВЪРШЕНАТА ПИРАМИДА ПОД ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО
Към: ДАТИ НА ТАБЛОТО: НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКЪТ НА ВЕЛИКОТО ДЕЛО
Към: ПОВТОРЕНИЯ НА 2012 И 2016: КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДАТИ?
Към: ТРИНАДЕСЕТИЯТ БАКТУН
Към: ОЩЕ ПО-ДЪЛБОКИ ТАЙНИ – МАИТЕ, БДИТЕЛИТЕ И ЗАВРЪЩАНЕТО ПРЕЗ 2012
Към: ВЕЛИКАТА ЗАБЛУДА 2012 И ПОСЛЕДНИЯТ КОНКЛАВ

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »