Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Древноегипетската Книга на Мъртвите: Източник на неземна магия

Земята на Фараоните е известна с много неща. Когато говорим за Египет, обикновено се сещаме за Хеопсовата пирамида и Сфинкса. Само че, освен множеството древни монументи, построени от древните египтяни преди хиляди години, богатствата им се намират и в най-различни текстове, които са оставили след себе си.

Един такъв древен текст е т.нар. „Книга на Мъртвите” – колекция от заклинания, които били включени в гробниците на Новото царство, и имали за цел да помагат на починалите по трудния им път към задгробния живот и съда на Озирис.

Интересно, египетската „Книга на Мъртвите” никога не била кодифицирана и няма и две копия, които да са точно едни и същи.

Оригиналното ѝ заглавие може би се е превеждало като „Книга на Излизащите през Деня”.

За древните египтяни смъртта не била нищо повече от прераждане – също както слънцето изгрява всеки ден, покойните се съгласявали на ново прераждане.

„Книгата на Мъртвите” се състояла от редица магически заклинания, чиято цел била да помагат на покойниците да преодолеят съда на Озирис, да ги придружават по пътя им към Дуат – подземният свят, и да стигнат до Аару – задгробният живот.

Най-известният образец на „Книгата на Мъртвите” е т.нар. Папирус на Хунефер, който бил написан по време на XIX Династия на Египет, приблизително между 1310 и 1275 г.пр.Хр. Сега той е изложен в Британския музей в Лондон. Първоначално бил 5.50 м дълъг на 39 см широк, но в момента е разделен на осем парчета поради нуждата да бъде съхранен.

„Книгата на Мъртвите” била фундаментална творба на древноегиптеската култура. Текстът бил много обширен: някои образци, запазени върху папирус, имат дължина от до четиридесет метра.

В древни времена притежаването на Книгата на Мъртвите било изключително скъпо.

Книгата се състои от приблизително 200 глави и заклинания.


„Това е чудесен образец на една от многото фини скици (илюстрации) от Книгата на Мъртвите на Хунефер. В центъра на горната сцена е мумията на Хунефер, поддържана от бога Анубис (или жрец с маска на чакал). Съпругата на Хунефер и дъщеря му жалеят, а трима жреци извършват ритуали. Двамата жреци с бели шарфове изнасят Ритуала на Отварянето на Устата. Бялата сграда вдясно е репрезентация на гробницата, допълнена с порталния проход и малка пирамида. Тези две особености могат да се видят в истински гробници от онова време в Тива. От ляво на гробницата има картинка на стела, която стояла до входа на гробницата. Следвайки нормалните конвенции на египетското изкуство, тя е показана много по-голяма от нормалната ѝ големина, за да може съдържанието ѝ (покойникът, кланящ се на Озирис, заедно със стандартната жертвена формула) е абсолютно приемливо. Вдясно на долната сцена има маса с най-различни инструменти, необходими за ритуала на Отварянето на Устата. От ляво е показан ритуал, където се принася предният крак на теле, отрязан докато животното е още живо. След това животното се принася в жертва. Телето е показано заедно с майка си, чиято мучаща уста може да се тълкува като знак на тревога, чувайки отрочето си да пищи от болка.

Книгата на Мъртвите била част от традиционни погребални текстове, които включват по-ранните Пирамидални текстове и Ковчежни текстове, които били изписвани върху стените на гробниците или ковчезите, а не върху папирус.

Някои от заклинанията от Книгата на Мъртвите били взети от тези древни текстове от третото хилядолетие пр.Хр., докато други магически формули били съставени по-късно в египетската история и датират от третия междинен период (11-7 в.пр.Хр.).

Някои от главите, които съставляват книгата продължавали да бъдат изписвани върху стените на гробниците и саркофазите, също както било със заклинанията от начало.

Книгата на Мъртвите се поставяла в саркофага или погребалната камера на покойника.

Няма нито една канонична Книга на Мъртвите.

Оцелелите папируси включват най-различни колекции от религиозни и магически текстове и значително се различават с илюстрациите си. Някои хора си поръчвали собствени копия на книгата, вероятно с подбрани заклинания, които считали за най-значими за собственото си напредване в задгробния живот.

Книгата на мъртвите обичайно била писана с йероглифно или йератическо писмо върху папирусови свитъци и често илюстрирани със скици, представящи покойника и пътуването му към задгробния живот.

Вярва се, че първите погребални текстове били Пирамидалните текстове, използвани най-напред в Пирамидата на цар Унас от 5-тата династия, около 2400 г.пр.Хр. Книгата на Мъртвите най-напред била изработена в Тива към началото на Втория междинен период, около 1700 г.пр.Хр. Най-ранната известна поява на заклинанията, включени в Книгата на Мъртвите, започва от ковчега на царица Ментухотеп, от 13-тата династия.

 

Go Back

Comment

View older posts »