Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Мегалитните Карнакски камъни – Древна космическа карта?

Мегалитните Карнакски камъни са сложно подреден низ от камъни в Бретан. Това е най-просторният праисторически паметник в света. Вярва се, че това мегалитно място е било издигнато по време на Неолита, вероятно около 3300 г.пр.Хр, но някои могат да датират чак то 4500 г.пр.Хр.

Като обширни редици каещи се, енигматичните Карнакски камъни са подредени в права линия по неравната територия на Бретан, стоейки на стража пред водите на Бискайския залив.

Местното предание разказва множество интересни легенди за менхирите.

Макар и наличието и конфигурацията им да са наистина мистериозни, селяните от областта са намерили начин да ги обяснят. Според едно дълбоко вкоренено вярване, мегалитите са римски войници, вкаменени от Бога, за да защити свети Корнелий – покровителят на Карнак.

Друга предполага, че нощем камъните оживяват и отиват към морето, да се изкъпят или да пият.


Прочутите неолитни менхири до Карнак, Бретан, Франция.

Приписват им се лечителни сили и се е вярвало, че могат да носят плодовитост и да помагат на хората, които търсят любовта.

Карнакските камъни са не само един от най-просторните праисторически паметници в света, а изглежда са били също толкова важни, когато са били издигнати, а доказателство за това е броят на камъните, които се намирали в областта.

Според експертите, когато камъните били издигнати, те били цели 10 хиляди.

Днес, след хиляди години, са останали само 3000, в четири големи групи: Менек, Кермарио и Малкият Менек.

Близо до село Менек започва най-многобройната подредба.

Има 1099 камъка в седем редици, поставени като мимикрия на войници или ученици, а като височина: най-големият е 3.7 метра, а най-малкият само 90 сантиметра.

Поставени са с лице на североизток в малки неравности в леко извита линия.

Мегалитите от Кермарио са по-големи, с мегалити, надхвърлящи 7 метра височина и намаляват като размер върху площ от 1200 километра.

Другите две групи са по-малки, но Керлскан се различава по квадратна конфигурация на 540-те камъка, които го съставят.


Каменни редици от Кермарио, Карнаг, Морбиан, Бретан.

Змийски мегалитен паметник

Жером Пенху предполага през 1826 г., че четирите Карнакски подредби са били част от тялото на масивна змия, която била изобразена върху земите на Бретан.

Само че различните епохи създават различни теории, опитвайки се да обяснят мистерията зад камъните.

През деветнадесети век се предполагало, че това били места, посветени на слънчевия и лунния култ, докато други автори мислели, че това били пътища, които водели към храмове, които вече били изчезнали от поглед.

Останки от Атлантида?

Ханс Хирменех предполага, че редиците менхири са били гробове на атлантически войници, които били умрели по време на Троянската война.

Също така, Джеймс Фъргюсън предполага, че издигането на тези паметници би трябвало да възпоменава някаква велика битка, която се е случила в древни времена.

Други изследователи, които проучвали мегалитните камъни, отиват по-далеч и предполагат, че това са били истински гробове и вярват, че са открили потвърждение на това размишление в имената на някои места: на бретански, език от келтски произход, Кермарио означава „град на мъртвите”.

Само че когато се формулирала последната теория, експертите сякаш пренебрегнали факта, че менхирите са много по-стари от появата на келтите в този регион.

Космическа карта?

Пръв за карнакската „теория на небесната карта” загатва Андре Камбри, който твърдял, че карнакските камъни имитират звездите, планетите и зодиака.

След Камбри други автори подемат идеята и през 1970 г. английският инженер Александър Том последвал стъпките на Джералд Хоукинс в проучванията му върху Стоунхендж и ги приложил към Карнак.

Според Том, големият паднал менхир от Локмариакер бил центърът на огромна астрономическа обсерватория, способна да предсказва затъмнения.

Измерванията им цочат, че от този супер масивен гигантски менхир било възможно да се наблюдават осемте крайни позиции на Луната.

Той също така предположил, че Карнакската подредба била слънчеви какалкулатори, използвани за да се коригират неточностите, наблюдавани в движенията на Луната.

Огромният паднал менхир от Локмариакер, известен като Ер Гра (Камъкът на Феите), е висок над 20 метра и се вярва, че е съществувал в съчетание от други менхири, които вече са изчезнали. Този масивен менхир има изчислено тегло от 280 тона.

Остава си дълбока мистерия как древните хора са успели да преместят този и други менхири в настоящата им позиция без употребата на напреднала технология.

 

Go Back

Comment

View older posts »