Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Древният енигматичен „град” Мидас, построен от фригите преди почти 3000 години

Това е древен, 3000 годишен град, който не е град. Говори се, че това е вечното покойно място на цар Мидас – митологическия персонаж, запомен в гръцката митология със способността му да превръща всичко, до което се докоснел, в злато.

В турската провинция Ескисехир се намира един археологически обект, наречен Язълъкая, което буквално означава”написан камък”. Само че, също така е наричан „Градът на Мидас”.

Вярва се, че фригите са го построили някъде между 8-ми и 9-ти век пр.Хр., макар и археолозите да подозират, че може да е много по-стар.

Най-интересното е, че макар и да е наричан град, там никога не е имало къщи.

По-скоро е бил религиозен център навремето.

Поглед назад в историята

Фригите били древен индо-европейски народ, който според Херодот населявал южните Балкани.

През 8-ми век те емигрирали в Анатолия, където основали столицата си в Гордион, (в която векове по-късно се случил известният епизод за срязването на Гордиевия възел от Александър Велики).

Най-старият митичен цар на фригите бил Мидас – персонаж, за който няма никакви археологически доказателства, но който се появява в по-късните гръцки митове, като човекът, който всичко, що докоснел, се превръщало в злато.

Само че има препратки към един цар, който „пасва на описанието му” в асирийските източници от осми век пр.Хр., които го описват като съюзник на Саргон II през 709 г.пр.Хр.

Интересно, следващите фригийски царе били наричани Мидас или Гордий, което може да показва, че Мидас може да е било титла, а не име.

По същото време фригите построили столицата си в Гордион и установили религиозния си център в Язълъкая.

Не се знае със сигурност дали, когато пристигнали, пещерите, галериите и стълбищата вече не били там.

Учените не могат да потвърдят, дали то вече е било свещено място, когато фригите отишли там, или този аспект бил даден от новите заселници.

Факт е, че те го превърнали в нещо като светилище и започнали да го украсяват с нови конструкции, изкопавайки и издълбавайки нови елементи в околните скали.

Гробницата на „Мидас”

Един от най-известните монументи на мястото е т.нар. „Гробница на Мидас”.

Това е монумент, за който никога не е било доказано, че е гробница, и е съставен от фасада, издълбана в скалата, 20 метра висока на 16 широка.

Отличава се с лъжлива врата, днес частично разрушена от грабители, които сигурно са мислели, че има нещо зад нея, и един надпис в горната част, напълно четлив и състоящ се от посвещение.

Написан на древнофригийски, надписът казва: „Атеш, син на Аркий, на Мидас”.

Върху стените на долната ниша също има един малък надпис, който казва „Матар” (майка) и вероятно се отнася за богинята Кибела, чието изображение някога може да е стояло там.

Просто легенда?

Какво значи думата „Мидас”, си остава мистерия до днес.

Ако обърнем внимание на източниците, Мидас бил погребан под гробна могила близо до Гордион.

Интересно, разкопките, направени през 90-те години на минали век, не намират и една следа от погребения там, нито на никое друго място в областта, също така.

Само че едно от най-очарователните и странни неща е, че ако се покачите чак то най-високата точка на града, ще видите стотици стълби, издълбани в околните скали, водещи до никъде, или просто изчезващи под земята.

Археолозите са намерили множество разпръснати олтари и стъпаловидни тронове.

Много изследователи вярват, че това са церемониални пътеки, които играели важна роля в религиозния култ на областта.

Стълбищата, които били изработени, водещи буквално към земята, сочат към тунели и подземни камери, свързани едни с други, които някои археолози смятат, че са били използвани като „цистерни” за складиране на вода, въпреки че няколко автора вярват, че те са имали различен, по-дълбок смисъл.

Повечето от тези проходи са запушени от пръст и камъни, които са се натрупали през вековете и така и не са били разкопани.

Подземни градове?

Въпреки факта, че има множество автори, които вярват, че може да има някаква връзка с множеството подземни градове, намерени в Турция през последните десетилетия, нека не забравяме, че фригите – също като много други древни култури – вярвали, че боговете им живеели в планините или вътрешността на Земята, а тунелите, водещи навътре, били проходи към божествения подземен свят.

 

Go Back

Comment

View older posts »