Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Гилгамеш – шумерският полубог: две трети бог и една трета човек

Накратко, Гилгамеш бил древен владетел на град Урук в Шумер, Месопотамия. Гилгамеш е описан като герой и полубог, който притежавал свръхчовешка сила. Гилгамеш бил две трети бог от майка си, богинята Нинсун, и една трета човек от баша си, предишния цар на Урук – Лугалбанда. Историческите доказателства преполагат, че Гилгамеш построил стените на град Урук, за да защити народа си. Гилгамеш се бил срещу демона Хумбаба (или Хувава) заедно с предишния си враг Енкиду. След като убил демона, те донесли главата му в Урук на сал, построен от огромни дървета. Гилгамеш и Енкиду победили и Небесния бик, пратен от разгневената богиня Ищар, след като Гилгамеш отказал да ѝ стане любовник.

Според Шумерския списък на царете, Гилгамеш бил син на богинята Нинсун и царя-жрец Лугулбанда.

Гилгамеш бил владетел на областта Кулаб и петият цар на град Урук (Ерех в библейските текстове, сега Варка, в Ирак) около 2750 г.пр.Хр. Шумерският списък на царете го определя като следпотопен владетел, което означава, че живял след великия потоп.

Той е може би най-известният месопотамски герой, като за Гилгамеш разказват множество сказания, поеми и легенди.

Той наследил цар Лугалбанда и царувал 126 години, оставяйки трона на сина си Ур-Нунгал, който царувал 30 години.

Вероятно най-добре познат е от Епоса на Гилгамеш, (за който се вярва, че е бил написан около 2150-1400 г.пр.Хр.) – великата шумерска поетична творба, считана най-старото произведение на епичната световна литература, предшестваща писанията на Омир най-малко с 1500 години.

Епосът на Гилгамеш разказва как жителите на Урук, тъй като били подтискани, помолили боговете за помощ, които пратили на Земята същество на име Енкиду, което да се бие с Гилгамеш и да го победи.

Но битката става много равна, без ясен победител.

Накрая Енкиду признава Гилгамеш за цар и двамата борци стават приятели.

Заедно те решават да се отправят на дълго пътуване в търсене на приключения, в което се изправят срещу фантастични и опасни легендарни животни.

В отсъствието на Гилгамеш богинята Инанна, (известна на вавилонците като Ищар, а по-късно Астарте), се грижи за града и го закриля.

Инанна заявява любовта си към Гилгамеш, но той я отхвърля, като настоява, че Инанна се отнесла зле към всичките си предишни любовници, предизвиквайки гнева на богинята, която за отмъщение праща Небесния бик да унищожи двамата герои и целия град.

Гилгамеш и Енкиду убиват Небесния бик и принасят сърцето му на Шамаш, но боговете са разгневени от този факт и наказват Енкиду със смърт.

Гилгамеш потъва в голяма скръб след смъртта на своя приятел (брат) и започва да се съмнява в смисъла на живота и стойността на човешките постижения пред лицето на пълното унищожение, като се провиква:

Как да се успокоя, как да се омиротворя? Сърцето ми е в отчаяние. Моят брат е това, което аз ще бъда, когато умра. Понеже се боя от смъртта, ще отида и всичко ще направя, за да намеря Утнапищим, когото наричат Далечния, понеже влязъл е в събранието на боговете. (Сандари, 97)

Тъй като Гилгамеш бил син на богинята Нинсун, бил считан за Полубог – една от причините, поради които се вярва, че живял извънредно дълъг живот, след като се смята, че е царувал над Урук 126 години. Но освен дългия му живот, се смятало, че Гилгамеш имал свръхчовешка сила.

...някой сеща ли се за Херкулес?

Най-важното и интересно нещо е, според мен, че повечето историци са съгласни, че Гилгамеш бил истински цар от кръв и плът, който царувал някъде около 2900-2350 г.пр.Хр.

Въпреки факта, че учените приемат съществуването на Гилгамеш за исторически факт, трудно е да се каже кога точно е живял.

Както обяснява Стефани Доли, изследовател на древния Близък изток, „точни дати не могат да бъдат дадени за живота на Гилгамеш, но най-общо се приема между 2800 и 2500 г.пр.Хр.”

Доказателство за съществуването му може да се намери в Тумалския надпис – текст от тридесет и четири реда, написан между 1953-1920 г.пр.Хр. Надписът сочи Гилгамеш като строителят на стените на Урук.

„За втори път Тумал е в руини, Гилгамеш построи Нумунбура от Дома на Енлил. Ур-Лугал, синът на Гилгамеш, направи Тумал превъзходен, доведе Нинлил в Тумал” „Шумерите: Тяхната история, култура и характер” от Самюъл Ноа Креймър.

„Гилгамеш станал героят за пример на древния свят – авантюристична, смела, но трагична фигура, символизираща напразния но безконечен порив на човека за известност, слава и безсмъртие”.

От историческите записи, поеми и легенди знаем, че той е съществувал, знаем че е бил могъщ владетел, и знаем, че след смъртта си е бил смятан за прероден бог, божество което много по-късни месопотамски владетели почитали.

Гилгамеш е сочен като бог в множество шумерски поеми.

Трябва да се отбележи, че по-късните месопотамски владетели, през двадесет и първи век пр.Хр., призовавали името му и свързвали произхода си с него.

Уту-хенгал, цар на Урук, приел Гилгамеш като свой бог-покровител.

Цар Шулги от Ур (2029-1982 г.пр.Хр.), смятан за най-великия цар на Третия урски период (2047-1750 г.пр.Хр.), се обявил за син на Лугалбанда и Нинсун и брат на Гилгамеш.

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »