Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Дали египетското мумифициране е произлязло от по-древна техника за вероятно обратимо съхранение?

Централната идея в романа „Скрижалите на Сфинкса” е дали някога е съществувала технология за мумифициране, която да може да съхранява някого за дълги периоди и да има потенциала да го съживи отново.

Книгата въвежда хипотезата, че египетското мумифициране е било вдъхновено от по-стара и по-напреднала система, която е имала такива възможности. Но доколко е пресилена тази идея?

Мумифицирането в древен Египет, въпреки успешното си съхраняване на човешка тъкан за хиляди години, основно било символично.

Ако изключим вярата в духовното отвъдно, процесът на мумифициране е бил просто сложна версия на таксидермия, предназначена да спира процеса на разграждане на клетките на кожата.

Вътрешните органи били изваждани, тъй като нямало смес от подправки и соли, способна да проникне достатъчно дълбоко, за да ги запази.

Но възможно ли е египетското мумифициране да е било опростена, нефункционираща версия на изгубено изкуство за съхраняване на тялото, което е имало реален шанс за реанимация?

Тази идея може да има достоверност само ако първо се приеме, че древните Египтяни произхождат от високо развита допотопна цивилизация, отдавна забравена от историята.

Тази противоречива теория се базира на множество находки, рядкости и явни аномалии, подкрепящи изкусителната идея, че вместо да отбележат зенита на технологичното развитие на човечеството, постиженията на египтяните сигнализират за края на упадъка на едно още по-велико общество.

Древно познание и технология

През 1837 г. египтологът  полковникХауърд Ваиз взривява дупка в Хеопсовата пирамида и открива секция от железен пласт, разположена между вътрешните блокове. А при това пирамидата била конструирана две хилядолетия преди Желязната епоха.

Освен това, металургичен анализ от 1989 г. на това желязо намира следи от злато на повърхността му, предполагащо, че е било позлатено. Това би изисквало познаване на електричеството.


Кай-и-нефер мумия, Египет, късен период, 525-332 г.пр.Хр.

Други следи също може да сочат към познаване на електричеството. Храмът на Хатор в Дендера може да се похвали с каменни релефи, изобразяващи нещо, което някои интерпретират като електрически крушки.

Някои изследователи спекулират допълнително, че липсата на сажди или следи от горене на огнени факли в някои египетски гробници би могла да свидетелства за използване на електрическа осветителна система.


Крушката от Дендера

Има ги освен това и пробитите със свредел дупки, които все още могат да се намерят по стените на Хеопсовата пирамида и в много други градове, включително каменни кариери. Възможно ли е тези съвършено кръгли, дълбоки дупки да са били изсечени с инструмент, за който е нужно електрическо захранване?

А какво да кажем за странните йероглифи в храма на Сети I в Абидос, които сякаш показват хеликоптер, лодка и самолет?


Йероглифите в храма на Сети I

Един анормален артефакт може да се обясни със съвпадение или съвременна погрешна интерпретация. Изсеченият хеликоптер, например, се вярва, че е в резултат от наслагване на йероглифи след повторната употреба на един и същи камък.

Но когато се изправим пред много други случаи, които сякаш противоречат на установената историческа времева рамка, не трябва ли поне да обмислим възможността Египет на фараоните да представлява преоткриването на човечеството на на късче от това, което някога е знаело?

В крайна сметка, дали способността да се построи Хеопсовата пирамида с такъв мащаб и точност се е появила относително внезапно в общество от Бронзовата епоха, или пък строителите ѝ са използвали познание, съхранявано поколения наред?

Изгубена цивилизация

Великият Сфинкс в Гиза може би е хиляди години по-стар от пирамидите. Някои геолози, които изследвали климатичните особености по него, твърдят че той датира чак до времето, когато платото Гиза е имало влажен климат – няколко хилядолетия преди строителите на пирамидите.

Ако това е вярно, то би могло да подкрепи теорията за изгубената цивилизация. Възможно ли е фараоните да произхождат от напреднала допотопна цивилизация? Знаели ли са древните египтяни за една отминала слава, за време, когато предците им са имали потенциала да „живеят вечно”?

Ако теориите, че египетската технология е остатък от нещо много по-старо и велико са верни, възможно ли е тогава мумифицирането им също да е било разводнена версия на праисторическа техника, която използвала много по-сложна химия?

Дали са практикували избледнял спомен за процедура, която съхранявала клетките по цялото тяло, а не само на кожата, и която дори би могла да е обратима?

Ако е така, те са запазили само частично познание. Те не притежавали пълната рецепта да мумифицират мъртвите си с някакъв проспект за истинска реанимация.


Фреска на подготовка на египетска мумия в Розенкройцерския египетски музей

Напреднала криоконсервация

Днешните крионични науки имат за цел да съхраняват хора без разлагане, за да може нелечимо заболяване да бъде излекувано в някой момент от бъдещето и субектът да се реанимира за втори шанс за живот. Крионичните техники избягват увреждането на клетките при процеса на замразяване, като добавят криозащитни химикали към тялото.

Те позволяват на водата в и около клетките да се втвърдява без да образува ледени кристали. Но самите криопротектори са вредни и системата се обляга на надеждата, че бъдещите учени ще могат да обърнат неблагоприятните ефекти от употребата им.

Възможно ли е древните да са могли да формулират клетъчен антифриз, който би избегнал леденото увреждане без вредни странични ефекти?

Дали са имали начин да спрат биологичното време без да предизвикват постоянни ниски температури?

Има ли химическо съединение, което като се влее в тялото да замени кръвта в момента на смъртта и да позволи неопределено съхранение без електричество или лед?


Запазената древноегипетска мумия на Сети I

Това е спекулация, а не наука. Хипотеза, а не история. Лесно е да използваме въображението, за да свържем точките от историята и да създадем последователна времева линия от събития без много доказателства, но трябва да се отбележи спекулативното естество на тази времева линия.

Освен това, ако е имало обратима форма на мумифициране при стайна температура в далечното минало, нямаше ли такова запазено тяло щеше да е намерено до сега? Е, не е задължително.

Липсата би могла да се обясни с война или природно бедствие. Или пък може би не търсим на правилното място. Полетете с въображението си за миг и си представете, че разказът на Платон за Атлантида е базиран на истинска изгубена цивилизация с напреднала технология, електроника, двигателно летене, навигация и развита медицина.

За атлантите се казва, че търсили отвъд атмосферата отговора за вечните ултра ниски температури, нужни за криоконсервиране.

Може да са използвали ракети, за да изпращат мумифицирани тела до външните предели на слънчевата ни система и именно това техните потомци, египтяните, да се опитвали символично да имитират, мислейки че мъртвите им тръгват на пътешествие към звездите.

Това в момента са теми на фантастиката. „Скрижалите на Сфинкса” свързва точките, за да създаде последователна драматична история въз основа на тези идеи. Изследва нещо, което би могло да е вярно. Но идеите в романа, макар и невероятни, не са невъзможни.

Вероятно пълната рецепта за „безсмъртие” все още съществува, запазена в легендарната „зала на записите”, свързвана със Сфинкса. Днешната фантастика може да стане утрешен факт.

от Стюуърт Ферис

 

Go Back

Comment

View older posts »