Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

9 древни руини, за които все още не знаем почти нищо

Повечето от това, което знаем за древните култури днес, идва от картини и писмени документи, които са останали.

В някои случаи артефакти могат да оставят следи за това кои са били хората, създали древните монументи, които сега са в руини, но в други случаи има повече въпроси, отколкото отговори.

Историците, арехеолозите и геолозите имат много теории за руините в този списък, но те са просто това: теории. Повечето от тези древни руини съдържат повече въпроси отколкото отговори, а в някои случаи експертите дори не са сигурни, че са направени от човек.

1. Мичиганският Стоунхендж

 

През 2007 г. Марк Холи сканира дъното на езерото Мичиган в търсене на останки от потънали кораби. Вместо това намира нещо, което някои наричат Мичигански Стоунхендж. На 12 метра под повърхността има големи камъни, подредени в окръжност.

Много малко е известно кой е построил тази структура и защо е била построена. Местоположението на обекта се пази в тайна, за да се удовлетвори желанието на индианската общност от Залива Травърс, която се стреми да съхрани обекта.

Камъните може и да не изглеждат забележителни, но са почти перфектно подредени един с друг. Ако са били поставени от човеци, то кръглата каменна формация би трябвало да датира отпреди 6 000 до 10 000 години.

Преди 6 000 години тази област от езерото Мичиган била суха и служела за дом на ловци-събирачи. Причината някои да предполагат, че каменната формация може би е по-стара от 6 000 години има общо с нещо, което било открито върху един от външните пръстени на каменния кръг.

Водолази намират издълбан върху голям гранитен блок петроглиф, който изглежда като мастодон. Древният слон е изчезнал преди 10 000 години, тъй че за да го издълбае древният човек, би трябвало да са били живи по едно и също време.

За съжаление, експертите по петроглифи обикновено не са водолази и следователно не могат да видят гравюрата лично. Но ако тя бъде потвърдена, само ще повдигне още въпроси, като как са били способни древните хора да гравират толкова дълбоко и прецизно в гранита?

Обектът се откроява, понеже разбирането е, че човеците не са имали капацитета за такива структури, преди да се установят в села и излязат от ловно-събираческата фаза.

Въпреки че има много малко отговори относно обекта, това не е първата формация или първият петроглиф, намерени под вода или намерени в района на езерото Мичиган, тъй че е възможно формацията да е истинска.

2. Японските подводни руини

До брега на японския остров Йонагуни има мистериозни каменни формации, довели до разгорещен дебат сред арехеолозите и геолозите. Тези каменни структури приличат на големи стъпаловидни монолити.

Някои от руините имат стени, високи 10 метра и колони, издигащи се до 3 метра от повърхността. Има квадратни форми и образувания, които изглеждат като фигури, като костенурката и гигантското лице са убедили някои, че формациите са дело на човек.

Аргументът, че структурите са дело на човек идва от наличието на прави ъгли като част от структурата и двата мегалита, които изглежда са били поставени там.

Маасаки Кимура, който пръв открил обекта, казва че е намерил следи от рисунки на животни и хора в камъните, както и символ, който той вярва, че е писмен знак от писмеността Кайда.

Кимура твърди, че може да идентифицира замъци, пътища, паметници и дори стадион в каменните образувания. Ако това е вярно, то би било удивително, тъй като някои датират руините отпреди 10 000 години.

Други представят по-консервативни оценки от 2 000 до 3 000 години, което пак би било удивителна находка и би довело до въпроси относно кой би могъл да е построил руините. Кимура предполага, че руините може да са били част от митичния изгубен континент Му.

От другата страна на дебата са геолозите, които твърдят, че всички образувания са с естествен произход. Йонагуни е основан в земетръсен регион, а е известно, че земетресенията карат пясъчника да се чупи във форми, подобни на тези при руините.

Те вярват, че пътищата са просто канали в скалата, а вертикалните образувания с просто камъни, които са били хоризонтални, но са паднали вертикално, когато скалите под тях ерозирали. Други казват, че е необичайно да се видят толкова много от тези видове образувания на толкова малка площ, но няма категорични доказателства, че образуванията в Йонагуни наистина са човешко дело.

3. Гьобекли Тепе

Гьобекли Тепе е археологически обект, който има потенциала напълно да промени разбирането на историците и археолозите за човешката история.

Той предизивква много от предположенията, направени за ловците-събирачи и какво е довело до преминаването към земеделие и скотовъдство. Гьобекли Тепе е древен обект в Турция и за разлика от други руини от този списък няма съмнение, че е човешко дело.

Обектът е открит по време на проучване през 1963 г., провеждано от Истанбулския университет и Чикагския университет, но бил отписан като едва ли по-значим от средновековно гробище.

През 1994 г. Клаус Шмид намира информацията от изследването на Гьобекли Тепе и решава да разгледа отблизо. Пристигайки на могилата, той разбира, че варовиковите камъни и плочи имат потенциал да са нещо повече от надгробни камъни, а по скоро Т-образни стълбове.

На следващата година започват разкопки и не след дълго екипът открива масивните стълбове, които са били заровени дълбоко под повърхността.

Обектът бил създаден чрез поставянето на пръстен от масивни седемтонни каменни стълбове на земята. Този пръстен след това щял да се покрие с кал.

Друг пръстен от каменни стълбове щял да бъде поставен върху калта и покрит. Това продължило до създаването на леко наклонена могила. Руините са датирани отпреди 11 000 години и били създадени по време, когато за региона се знае, че е имало само ловци-събирачи.

За структура от този вид би бил нужен огромен брой хора, работещи продължително време. Костите, намерени на обекта, потвърждават, че който и да е построил обекта, е ловувал доста диви животни.

Това противоречи на представата, че само след като ловците-събирачи се били уседнали, са могли да имат работната сила и умения да създават големи структури.

Доста интересно е, че само няколко века след построяването на Гьобекли Тепе има доказателства за земеделие и отглеждане на зърно и животни. За някои това означава, че именно нуждата да създадат структурата, било това, което подтикнало ловците-събирачи да се заселят.

4. Нан Мадол

Нан Мадол е древен град, построен на върха на корален риф в Микронезия. Вярва се, че това е единственият древен град, построяван някога върху корален риф, но това е само началото на очарованието на този обект.

До ден днешен никой не може да обясни как хората, които живели тук, са могли да го построят, откъде са взели камъка, илли дори как са могли да вдигнат колоните, използвани за направата на стената.

Вярва се, че строежът на града започнал към 8-ми или 9-ти век, като мегалитната структура запознала през 1 200 г.сл.Хр. Градът бил церемониалното и политическо седалище на династията Содельор, която обединила 25 хилядния народ на Понпей.

Понпейската легенда разказва, че Нан Мадол бил построен от близнаците магьосници Олисихпа и Олосохпа, които използвали летящ драгон, за да повдигат масивните камъни.

Един единствен крайъгълен камък от Нандоуас – кралската гробница – е изчислено, че тежи 50 тона. Всички камъни, пренесени до обекта, са изчислени, че са 750 000 тона. Впечатляващо постижение за хора, които нямали скрипци, лостове и метал.

Построяването на обекта отнело четири века, тъй като бил строен на етапи, но дори за 400 години 1 850 тона скала е трябвало да бъдат пренасяни и поставяни всяка година. Имайки предвид, че населението било само 25 000, това си е монументално начинание, което тепърва има да се обяснява.

Самият град бил замислен да подслонява от 500 до 1 000 човека. Той бил резиденция за благородниците и управляващите вождове. Бил и място, където обикновените граждани, на които не можело да се има доверие, били принуждавани да живеят, за да може да бъдат винаги наблюдавани.

Нямало е достъп до питейна вода или храна за хората от Нан Мадол – всичко това е трябвало да бъде доставяно в града с лодка. Градът е изоставен през 17 век, но все още се използвал за религиозни церемонии до края на 19 век.

5. Пума Пунку

Пума Пунку е древна руина, открита в Боливия, която датира от 6-ти век сл.Хр. Откроява се поради множество причини, както с историята си, така и с конструкцията си. Обектът се отличава със зидария, която е уникална за периода.

Били направени прецизни разрези, не само за да се добавят детайли към руините, но и прецизно да се наместят каменните блокове един с друг.

Блоковете били изсечени с точни ъгли, така че да могат да се наместят като пъзел и да няма нужда от използването на какъвто и да е хоросан. Дори векове по-късно камъните са прилепнали тъй плътно един към друг, че дори бръснач не може да се пъхне между тях.

Сложните гравюри върху камъните с прави линии и ъгли също се открояват. Няма никакви следи от длето, а пресъздаването на тези нарези със сечивата, за които се знае, че са били налични по онова време, тепърва има да се постигне.

Пренасянето на камъните до обекта си е било подвиг, тъй като някои от тях тежат по цели 100 тона и са били пренесени от кариера на 100 километра от обекта. Руините се извисяват над дърветата, тъй че дори е нямало дървета, които да бъдат използвани, за да се направят валяци за преместването на масивните блокове.

Спори се дори върху датирането на руините. Някои определят руините на повече от 10 000 години, въпреки въглеродното датиране. Когато инките покорили региона през 15-ти век, те включили Пума Пунку и останалата част от града Тиуанако в империята си.

Пума Пунку станал огромна част от културата на инките, понеже се вярвало, че е мястото, където Виракоча създал предците на всички етноси и ги разпратил да населят света.

Въпреки че не се знае със сигурност, има теория, че Пума Пунку е служел като духовен и религиозен център.

В зенита си Пума Пунку и Тиуанако издържали 400 000 човека и имали много обширна инфраструктура. До 1000 г.сл.Хр. културата рязко престанала да съществува поради причини, неизвестни и до днес.

6. Джгантия

Руините на Джгантия са вторите по старост религиозни постройки в света, предхождани само от руините на Гьобекли Тепе.

Тези храмове датират отпреди над 5 500 години, което ги прави по-стари от пирамидите в Египет. Открити са на средиземноморския остров Гозо. Храмовете са станали част от Гозитанския фолклор, който казва, че храмовете са били построени от великани.

На обекта всъщност има два завършени храма и един храм, който е бил изоставен преди да бъде довършен. Южният храм е най-добре запазен и най-стар, датирайки до 3 600 г.пр.Хр.

Планът на храма включва пет отгромни апсиди, по които още има следи от гипса, който някога ги покривал, провиснал между камъните. Храмовете са подредени във формата на детелинов лист. Състоят се от полукръгли апсиди, свързани с проход до средата. Днес се вярва, че апсидите са били покрити с покрив.

Построяването на храма предхожда колелото и металните сечива, което прави подвига още по-впечатляващ. На обекта са намерени малки кръгли камъни, които някои археолози предполагат, че са били използвани като лагери за транспортирането на масивните камъни.

Макар и обектът да е открит през 17 век, много малко е направено на него до 1827 г., когато е почистен от отломки.

След почистването на отломките, обектът западнал и бил държан в частни ръце до 1933 г., когато бил отчужден за общественото благо, което най-накрая позволило да бъде напълно разкопан, съхранен и изследван.

Все още много малко се знае за него. Намирането на животински кости в аспидите предполага, че може да е бил използван за животински жертвоприношения.

Един голям камък на входа с вдлъбнатина може да е бил използван като пункт за ритуално прочистване, преди някой да може да влезе в комплекса. Харамът гледа на югоизток и изгрева при равноденствие, което подкрепя вярването, че това е бил религиозен обект.

7. Таулите в Менорка

На остров Менорка стои един монумент с таули, високи цели 3.7 метра. Таулите датират отпреди хиляди години, между 1000 г.пр.Хр. до 300 г.пр.Хр. Много малко се знае за тях или как са били създадени.

Има множество теории за обекта, като тази, че камъните имали религиозно или астрономическо значение. Археологът Майкъл Хоскин постулира идеята, че камъните са били част от древен лечителски култ.

Остров Менорка е много малък скалист остров и е с диаметър само 50 км при най-широката си точка. Има 35 отделни мегалита, намерени на островчето, което го прави много интересно място за археолозите.

Това, което продължава да интригува археолозите, е че каменните структури много приличат на тези, намерени в Стоунхендж в Англия и Гьобекли Тепе в Турция.

Таулите били построени от народа на талайотите, който живял на острова от 2000 г.пр.Хр. и процъвтявал на островчето, докато не пристигнали римляните през 125 г.пр.Хр.

Хората, които построили каменните мегалити, не оставили след себе си никаква документация или информация за това защо били построени, което оставя на археолозите много малко, върху което да работят. Дори името „таули” означава „маса” на каталунския език на острова и се отнася до това как камъкът е изглеждал преди разкопките.

Първоначално от мегалитите се виждало само плоските върхове, които изглеждали като маси на местните.

Някои предполагат, че таулите били репрезентация на древния бог, също както кръстът е за християните.

Една бронзова статуя на бик, намерена на обекта, кара някои да се чудят, дали таулите не са били замислени да представляват лицето на бик и древните, които построили обекта, да са почитали божество-бик.

Друга теория е, че храмът бил построен, ориентиран към съзвездието Кентавър, което подкрепя теорията, че е бил построен за лечителския култ.

8. Пещерите в Лонгю

Пещерите в Лонгю са намерени до село Шиян Бейкун в провинция Жеджян в Китай. Вярва се, че датират чак от 212 г.пр.Хр. по време на династията Кин. Това, което прави пещерите особено забележителни, е че би било нужно монументално усилие да бъдат създадени, но няма никакви записи за построяването или съществуването им.

Пещерите са открити за пръв път през 1992 г. и това е първият път, когато някой изобщо чува за мистериозните пещери. От първоначалното откриване насам са намерени 24 пещери и една от тях сега е туристическа атракция.

Пещерите се намират на хълма „Феникс”. Те са издълбани в пясъчник и са масивни като за човешка направа. Средната подова площ на пещерите е 1 000 квадратни метра. Височината им също е съществена и достига до 30 метра, а цялата покрита площ е 30 000 квадратни метра.

Във всички пещери има стълбове, които са равномерно разположени, за да поддържат тавана. Стените, таванът и колоните са украсени с паралелни белези от длето. Има и гравюри, които изобразяват животни, като кон, риба и птица.

Изчислено е, че само за да се изкопаят тунелите биха били необходими 1 0000 човека, работещи непрекъснато шест години. В допълнение към това е вниманието и прецизността на скулптурите и гравюрите в пещерите, което би добавило години към построяването им.

Пещерите са и забележително запазени. Няма следи от чакъл и отломки, а гравюрите са все още напълно ясни и прецизни. Въпреки отличното състояние на пещерите все още няма данни за това кой ги е построил.

Само някой като император би могъл да възложи такъв масивен проект, но пък няма никакво обяснение защо няма исторически записи за такъв проект. Също така няма обяснение защо са били построени и за какво са били използвани.

9. Подземните италиански пирамиди в Орвието

Италианският град Орвието отдавна е известен като място, където могат да се видят средновековни руини, но съвсем наскоро той попада във фокуса на археолозите по друга причина. През 2011 г. е открито, че има руини под града, които датират чак до етруските.

Етруските били изкусна култура, която съществувала в Италия през 900 г.пр.Хр. Обществото им в крайна сметка се влива в Римската империя, което прави още по-трудно за археолозите да разберат културата им днес.

Археолозите са успели да изкопаят 15 метра, за да открият подземни пирамиди. Обектът умишлено е бил затрупан по неизвестни все още причини.

Пълнежът е благодат за намирането на артефакти от 5 век пр.Хр., когато пирамидите би трябвало да са напълнени.

От особен интерес за археолозите е множеството надписи на етруски език – над 150. Това също би могло да доведе до по-добро разбиране на етруските.

Вярва се, че има поне пет пирамиди под града, но само в две от тях са започнати разкопки.

Процесът е много бавен и изнурителен, тъй като артефактите трябва да се запазят, а и самият обект да бъде защитен, докато археолозите продължават да разкопават. Все още не се знае целта на пирамидите. Ясно е, че не е било кариера, понеже стените са твърде гладки и прецизни.

Изследователите не знаят и защо са били построени пирамидите и с каква цел. Теориите дали са били религиозни постройки или гробници продължават, но няма никакви убедителни доказателства, сочещи към която и да е от тях.

Клаудио Бизари, който работи на обекта, вярва че ще намерят отговори чак на дъното на кухините, но никой не знае колко надълбоко ще трябва да копаят, за да стигнат там.

Go Back

Comment

View older posts »