Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Шест големи енигми на древните цивилзации

Днес се намираме в безпрецедентна повратна точка в човешката история. През последните години се формираха две версии на древната история. Едната ще наречем „алтернативна” история, а другата ще наречем „официална” история.

Първата размишлява върху най-различни аномалии и се опитва да изведе смисъл от веществените доказателства, т.е. пирамидите и времевите линии, защо са били построени и от кого и кога. Втората извършва разкопки, прави каталози на късове от глинени съдове и се опитва да защитава предположението си, че няма никакви енигми и че на практика всичко е обяснено.

До един момент преди не повече от петнадесет години двата лагера сякаш поддържаха неофициален диалог. Всичко това се промени след като, 1) Противоречието при предатирането на Великия сфинкс хвана египтолозите неподготвени и, 2) въздействието на книгата на Крис Дън „Електроцентралата в Гиза – Технологиите на древен Египет” в края на последното десетилетие.

Вече няма диалог и учтив дебат на масата. Защитниците на „официалната” история приемат все по-политически и идеологически подход към проблема.

Те вече не правят нищо повече от това да предлагат изявления за историческата „истина”, от една страна, и да отричат всеки, който посмее да постави под съмнение бюрократизма, от друга.

В този контекст ние представяме доказателства, които нашите „учени” – пазачите на портите, които контролират нашите „високо йерудирани” институции – отказват да разгледат.

1. Великата пирамида – прецизно инженерство

Тази колосална структура, последната от седемте древни чудеса и най-голямата каменна постройка в света, все още предизвиква страхопочитание, противоречие и изобилие от теории, които до днес вдъхновяват разгорещени спорове.

Вместо да повтаряме установените вече мистерии, бихме желали да хвърлим нова светлина върху тази важна енигма, която изглежда не на мястото си в Египет от „Каменната ера”.

Истинското предизвикателство, което Великата пирамида ни отправя в първите десетилетия на на Третото хилядолетие, е самото физическо здание.

Теоретиците спекулират безкрайно за това как е била построена и метафизичната, културната и религиозната значимост и/или символика на конструкцията ѝ. Макар и няколко автора да предлагат изкусителни възможности, никоя не е убедително доказана.

Мистерията си остава неразрешена.

Като начало, масивният размер – зашеметяващият обем и височина на строителните блокове – си остава проблематичен. С оценените 2.3 милиона блока с тегло около 4 милиона тона, пирамидата е две трети от масата на Хувър Дам.

Самият размер и броят на блоковете, които трябвало да бъдат изкопани и преместени на място, представлява множество архитектурни, строителни и инженерни главоболия.

Тези въпроси се повдигат постоянно, но при все това още са нерешени. Време е да продължим напред и да дефинираме още по-трудни въпроси. Смятаме за „най-корави” проблемите, които отразяват прецизното инженерство и сглобяването, постигнати в масивен мащаб.

Сценарият на примитивните сечива, скалъпен от египтолозите, не обяснява следните задачи:

1. Създаването на прецизно отсечени корпусни блокове, тежащи 16 тона, пасващи си един с друг и държани от свръх-залепващ хоросан, който запечатва плътно, оформяйки почти безшевна обвивка.

2. Подравняване на 13 акровата варовикова здрава основа до степен на точност, постигната едва наскоро с лазерна технология.

3. Подравняване на основата към геодезическия север с минимално отклонение.

4. Изкопаване на „слизащия проход” 1 400 метра към солидна здрава основа под 26 градусов ъгъл, докато тунелът остава прав като стрела по цялата си дължина.

5. Сглобяване на масивната 48 етажна пирамида около сложни вътрешни структури, запазвайки истинската форма, за да се даде възможност на строителите от върха.

(Тези вътрешни структури включват четири енигматични вентилационни шахти и саркофаг в Царската камера, който е твърде голям, за да бъде вкаран през отвора. Той показва следи, че е бил отсечен с трион с диамантен заострен край).

6. Широка употреба на различни видове обработен гранит в камерите на Великата пирамида.

Бащата на съвременната египтология, Сър Флиндърс Петри, се удивлявал на прецизността и големината на корпусните камъни.

Той внимателно измерил блоковете и открил, че „средната дебелина на шарнирите е 0.020 и следователно средното отклонение на отсичането на камъка от права линия и от истински квадрат е само 0.01 от дължината на инча по лицето – точност, равна на повечето прави ръбова от такава дължина на съвременните оптици.”

Съвременната международна инженерна фирма „Дениъл, Ман, Джонсън & Менендхол” провели съдебно-медицински анализ на Великата пирамида. Резултатите им били оценени в статия, публикувана в “Civil Engineering”.

Пирамидата била ориентирана с големите си страни или на север-юг, или на изток-запад. Това само по себе си било забележителна задача, като се има предвид точността, с която било извършено, понеже египтяните трябвало да свършат работата, използвайки астрономически или слънчеви наблюдения – компасът все още не бил изобретен.

Размерите на пирамидата са изключително точни, а мястото било подравнено в рамките на частица от инча по цялата основа. Това може да се сравни с точността, възможна с методите на съвременното строителство и лазерното подравняване.

Обобщението говори в томове между редовете. Проблемите със „Слизащия проход” са многобройни. Като начало, тунелът е под 4 х 4 фута – достатъчно за не повече от един копач с каменен чук във всеки даден момент.

Как предполагаемият ни копаещ екип е обсъждал пространството в задушаващия мрак, след като са изкопали 50 фута и повече? Освен това, как е бил поставен и поддържан 26 градусовият наклон без светлини и нивелири? Липсата на въглеродни наноси върху стените и тавана показва, че не са били използвани факли.

Още веднъж Петри измерил прохода и открил удивителна точност от 0.20 от инча над 150 фута и само 0.250 от инча над 350 фута от конструираната му и изкопана дължина. Ние се съгласяваме, че този проход с гладката си повърхност, квадратна форма и точен ъгъл не може да е бил прокопан с примитивни сечива и методи.

Великата пирамида си остава най-голямото чудо и енигма на света. Предлагаме изследователите да обърнат повече внимание на тези подробности и да попитат за материалите, използвани във вътрешността на Великата пирамида, особено в близост до вентилационните шахти. Сега имаме две врати, блокиращи една много важна шахта – тази, която сочела към звездата Сириус през 2450 г.пр.Хр.

2. Произходът на кучетата – Биогенетично инженерство

Сега се обръщаме към една мистерия, която почти се равнява на пирамидата, макар и да е малко известна главоблъсканица, скрита в мъглите на далечната античност. Да започнем с един прост въпрос, който сякаш има очевиден отговор: какво е куче? Оказва се, че генетиката през последното десетилетие показва, че отговорът не е толкова очевиден.

Всъщност, оказа се, че поколения от антрополози, археолози и биолози са грешали напълно, когато става дума за „най-добрия приятел на човека”.

Преди изследванията на ДНК, проведени през 90-те години на миналия век, общоприетата теория постулираше, че кучетата са се разклонили от най-различни каниди, т.е. койоти, хиени, чакали, вълци и т.н., преди около 15 000 години. Резултатите от първото обширно изследване на ДНК шокираха научната общност.

Изследването откри, че кучешките породи могат да се проследят до вълците, но не и до другите каниди. Втората част от изследването бе още по-неочаквана – разклонението се е случило преди от 40 000 до 150 000 години.

Защо тези констатации представляват проблем? Трябва да отговорим на този въпрос с друг въпрос: как кучетата са били развъдени от вълци? Това не е просто трудно за обясняване – невъзможно е.

Не се хващайте на псевдо-обясненията, предлагани от научните писатели, които твърдят, че предците ни от Каменната ера са се сприятелили с вълците и по някакъв начин (процедурата така и не се обяснява) са успели да развъдят първия мутирал вълк – майката на всички кучета. Съжаляваме, и ние харесваме кучетата, но това е кучето.

Проблемът се появява в преломния етап на това да се вземе един мъжки и един женски вълк и да направят да произведат подвид, (като се приеме, че можете да ги опитомите и да си взаимодействате с тях изобщо).

Да направим още една крачка, като се върнем на първоначалния ни въпрос – какво е куче? Кучето е мутирал вълк и има само тези характеристики на дивия родител, които човеците намират за приятни и полезни. Това е удивителен факт.

Помислете върху тези твърдения за момент. Ако си мислите, че кучетата са еволюирали по естествен начин от вълците, това не е опция. Никой учен не вярва в това, понеже строгата вълча йерархия и размножителни ритуали никога не биха позволили на мутант да оцелее. Най-малкото, това е силен довод против естествената еволюция.

И тъй, ако нашите палеолитни предци са могли да направят този подвиг, а действителните предизвикателства при процеса са още по-изнурителни, то размножителите на вълци/кучета днес със сигурност не биха имали проблем да го повторят.

Но също както Великата пирамида, като че ли не така стоят нещата. Никой размножител не е излязъл да твърди, че може да вземе два чисти вълка и да направи куче без биогенетични инженерни техники.

Еволюцията на опитоменото куче от дива глутница животни изглежда като чудо! Не би трябвало да се е случила. Това е още една необяснена енигма.

3. Мохенджо Даро – Градско инженерство

Тъй като вътрешният водопровод не се е появил в съвременните общества в никаква степен до 20-ти век и градското планиране все още не е било прието до тази дата в историята, това което намираме в древния град Мохенджо Даро, наистина е аномалия.

Този град в Индската долина бил построен върху мрежова система преди около 4 500 години, очевидно планиран и разчертан преди да бъде положена първата тухла. Той имал къщи, някои с вътрешен водопровод, хамбар, бани, заседателна зала и кули, всичките направени от тухли със стандартен размер. Улиците били средно около 2.5 до 3 метра широки и били построени с добре проектирани отводнителни канали.

Мохенджо Даро бил разделен на две части; Цитаделата била на горното ниво и включвала сложен резервоар, наречен Голямата баня, който бил направен от тухлена зидария и канализация.

Голямата баня била 12 метра дълга и 2.5 метра дълбока – огромно обществено съоръжение по всички стандарти. Гигантски хамбар, обширна жилищна сграда и няколко заседателни зали също се намирали на това горно ниво.

Голямата баня била направена непромокаема чрез използването на два пласта тухли, варовиков цимент, а след това запечатана с битум (катран). Банята включвала плитка секция за деца.

Трябва да се запитаме, как една древна култура, за която не се знае нищо, дори и езика им, е създала този сложен град в момент от времето много хиляди години преди кривата? Градските инженери не изпълзяват от колиби със сламени покриви, способни да начертаят планове за сложна урбанистична обстановка.

Трябва да зададем следните въпроси на археолозите и историците:

1. Къде са градовете, които показват пътя на урбанистично развитие, социална и техническа организация, водещ до Мохенджо Даро?

2. Как си обяснявате внезапната поява на сложно общество, когато 99.99% от останалото човечество е живяло примитивно?

Тези въпроси не могат да бъдат оставени настрана с някаква арогантна претенция, че отговорите са вече дадени посредством изравяне и етикиране на керамични късове и други артефакти. Бяхме и сме прекалено отстъпчиви към нашите „меки науки” по отношение на високомерните им изтъквания, че имат всички отговори.

Всъщност, имат много малко, така че защо хвърлят камъни по независимите изследователи от стъклените си кули?

Изключително малко се знае за цивлизацията от Индската долина, която някога се е простирала на пичти хиляди мили с други градове, отговарящи на описанието на Мохенджо Даро.

Слагаме това в нашия списък с големи енигми и предизвикваме ортодоксалните учени да докажат, че е иначе, както и при първите две от нашите мистерии.

Отбелязваме, че цивилизацията от Индската долина е била съвременник на Великата пирамида. Често се казва, че това е била една от първите три цивилизации, имащи писменост, която никога не е била разгадана. След това се обръщаме към майката на всички цивилизации – Шумер.

4. Шумерия – Източникът на Цивилизацията

Ние ли пропускаме нещо или нашите историци гледат към най-ранните ни цивилизации през някакви странни и изкривени лещи? Също както Египет и Индската долина, библейската „земя Сенаар” – родното място на Авраам – била брутално гореща, безплодна в по-голямата си част, празна пустиня с мощна река, която я пресичала.

Звучи ли ви това като магнит, който би привлякъл племената от Каменната ера да се наведат и да вадят чудеса от шапка?

Всъщност, историците смятали Синаар за библейска измислица до средата на 19-ти век, но вече знаят всичко с пълната увереност, в която ние, непросветените маси, не бива и да посмеем да се усъмним.

Въпреки това поощряваме читателите да запазят отношение на здравословен скептицизъм и да се осмеляват да поставят под съмнение „официалната история”.

Също както при случая с културата, която построила градовете на Индската долина, никой не знае кои са били древните шумери и откъде са дошли. Те наричали себе си „черноглавите” и говорели на странен език, който нямал връзка с езиците на семитските племена в региона.

Някои лингвисти отбелязват прилика между шумерския език и този на баските – още една аномална култура.

Намираме за любопитно, че някакви примитивни народи биха избрали суровостта на враждебна пустиня да се установят и да построят цивилизация. Защо не умерена река в гориста планинска долина?

Особено в светлината на факта, че Шумерия съдържала много малко ресурси, никакви гори, никакви минерали, нито дори скалите, които изобилствали в Египет.

Как да обясним факта, че тази мистериозна култура успяла да изобрети всички основни компоненти на цивилизацията при такива ограничаващи условия?

Струва ни се, че на една култура биха ѝ били необходими минерали, като мед, злато, сребро и калай под ръка, с които да експериментира в хода на поколенията, за да създаде металургичния процес.

Няма нищо просто или случайно в правенето на връзката между суровите руди, металите, които съдържат, и как да бъдат извлечени от самородното им състояние, използвайки висока температура.

Въпреки това, шумерите не само проумели геологията, как да добиват рудата, знаели необходимите нива на топлина и как да строят пещи, но също така взели много различни метали и създали първата сплав – бронз.

Докато ковачите извършвали тези подвизи, други граждани явно създавали колелото, строели градове, зигурати, изнамирали писменост, подвижен шрифт, тегления от биволи плуг, земеделието на зърнената реколта и напреднала математика – да споменем най-забележителните им иновации.

Повечето човешки същества броели, използвайки пръстите си, ако изобщо го правели, докато ловели животни и събирали растения за прехраната си. Но пък намираме шумерите в класни стаи, изучаващи принципите на шестдесетичната математическа система.

Да, същата базирана на 60 система, която използваме днес, за да следим часовете, минутите и секундите. Тази напреднала система, която открила, че окръжността има 360 градуса и може да се дели, използвайки 60, 30, 15, 12 и т.н. – всичките дроби корена.

5. Теотихуакан – Аномално техническо доказателство

Теотихуакан, в Мексико, е огромен, дори поразителен, археологически обект, ориентиран по двойна ос. През 60-те години на миналия век екип от археолози и топографи картографират целия комплекс с големи подробности. Получената карта разкрила урбанистична мрежа, центрирана около два главни, почти перпендикулярни реда.


Теотихуакан, виртуална реконструкция

От Пирамидата на Луната в северния край комплексът се простира на юг по Булеварда на Мъртвите на около 3.2 километра след комплексите на Цитаделата и Големия мегдан. Към тази ос „север-юг” трябва да добавим и редица „изток-запад”, която водела от една точка до Пирамидата на Слънцето до място от главна астрономическа значимост на западния хоризонт.

Антъни Авени, астроном-антрополог, открива че в деня, когато Слънцето преминава директно отгоре през пролетта на северното полукълбо (18 май), звездният клъстер „Плеяди” прави първата си предутринна поява. Именно в тази точка върху западния хоризонт Плеядите залязват, а строителите са насочили оста „изток-запад”.

Освен това, Слънцето също залязва в тази точка върху хоризонта на 12 август – юбилеят на започването на настоящия Мезоамерикански календар (5-то Слънце), определен с консенсус от академични и независими изследователи, че е започнал на 12 август 3114 г.пр.Хр.

Много ясно е, че Теотихуакан е бил разположен според низ от подредби, които отразявали небесни, географски, както и геодезически отношения. Вървейки по булеварда от една пирамида до друга, нагоре по стълбите до върха и разглеждайки мястото от множество ъгли, човек е зашеметен от усещането, че се намира в средата на някаква огромна геометрична матрица.

Теотихуакан бил първият истински урбанистичен център в Америките. В зенита си около 500 г.сл.Хр. можел да се похвали с население от 200 000. Джордж И. Стюърт, археолог и редактор на списание National Geographic, обобщава нашето невежество:

Говорим за него със страхопочитание, както за пирамидите на Египет, но продължаваме да не знаем почти нищо за произхода на теотихуаканците, какъв език са говорили, как било организирано обществото им и какво причинило упадъка им.

Що се отнася до един от най-аномалните артефакти на планетата, през 20-ти век археолозите откриват тънък пласт слюда по горните редове на Пирамидата на Слънцето. Това не било скучно керамично парче, което да се постави в каталог и да се прибере в прашна кутия, но точно така археолозите се отнесли към находката.

За всеки дори с повърхностни технически познания откриването на голям пласт слюда в древна пирамида идва като шок. Всъщност, това е едно от „пушещите дула”, които карат археолозите да мънкат.

Слюдата е незапалим и непроводим материал, който расте като доста слаби плакоподобни структури. Изобщо не е полезна като структурен строителен материал. НАСА я използва като радиационен щит в космическите превозни средства.

Слюдата се употребява и в електронните компоненти и микровълновите фурни и е добър щит за електромагнитна радиация, като радио-вълните. Също както Великата пирамида, Пирамидата на Слънцето има подземна кухина под средата на пирамидата. Една голяма пирамида с дебели пластове слюда би била отличен щит срещу електромагнитни смущения.


Теотихуакан, виртуална реконструкция

Поставянето ѝ в комплекса повдига въпроси, на които бихме могли да отговорим само днес след развиването на електронните, атомните и космическите технологии.

Дебели пластове слюда са намерени от археолозите и на около 400 метра надолу по булеварда от Слънчевата пирамида – тези прецизно отсечени листове имали значителна големина: 27.5 метра. Те се намирали под пода от каменни плочи на комплекс, който сега се нарича „Слюденият храм”.

Каква причина биха могли да имат строителите да включат пласт от слюда в която и да е структура? Очевидно не е била декоративна. За да е нарастващата мистерия още по-голяма, тази конкретна слюда, която била използвана, била проследена до Бразилия. Сега вече навлизаме в дълбокото.

Как една уж местна култура от „Каменната ера” би знаела, че съществува слюда на 3200 километра в джунглите на Бразилия? И не само това – как са транспортирали тези големи листове непокътнати през такова голямо разстояние с безколесни превозни средства? Със сигурност не и с щафетни екипи на крак, пътуващи по суша! Никакви морски лодки или пристанища не са били намирани в Мексико.

6. Високи технологии от Каменната ера в Перу

Езерото Титикака граничи с Боливия и Перу в Андите. Най-високото обширно езеро в света с много знаци, че някога имало досег с океана. Мегалитни структури, като Портала на Слънцето в Тиахуанаку, Боливия, също сочат към отдавна изгубено минало. Порталът бил изваян от един солиден блок – труден начин за правене на порта.


Пума Пунку, виртуална реконструкция

Премествайки се на север до Куско, Перу, намираме още по-просторни, впечатляващи и мистериозни структури. Тук намираме стени, построени със сложни назъбени мегалитни блокове, подобни на по-познатите стени, намерени в близкия Мачу Пикчу.


Мачу Пикчу, виртуална реконструкция

Някои от мегалитните структури съдържат сложни сечени скали, тежащи над 100 тона; някои били закрепени една към друга с брознови скоби. Част от бронза явно е бил излят на място – умение, което го нямало в предколумбово Перу.

Също както Шумер, високите Анди не са вероятно местоположение за градове от Каменната ера – доказателство за напреднали технологии и семенни земеделски открития. Добре установено е, че регионът около Тиахуанаку, при 3 810 метра височина, е бил превърнат във високопроизводителна земеделска зона.

Това било постигнато чрез изграждането на диги, бентове, канали и повдигнати корита, които създали микроклимати, които предпазвали растенията от мраз.

от Уил Харт

 

Go Back

Comment

View older posts »