Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

История за разтягане на времето и орел, който възкресява мъртвите, която не успяла да влезе в повечето Библии

Древните текстове разказват истории за пътуване във времето хиляди години преди научнофантастичните филми да популяризират идеята масово. Разказват и истории за странни вълшебни животни, които могат да говорят и да извършват удивителни подвизи. Тези истории се появяват в текстове, следвани от милиони хора по цялата планета днес.

Един пример от санскритския епос от древна Индия, датиращ от 400 г.пр.Хр. Махабхарата съдържа история за един цар, който пътува до друго измерение, до дома на божеството Брахма. Той търсел подходящ съпруг за дъщеря си Ревати.

Царят и дъщеря му скоро с шок научили за разтягането на времето. По време на краткото им посещение, на Земята минали хиляди години. Всички, които познавали у дома, отдавна нямало да ги има, когато се върнели.

Друга история за разтягане на времето се случва в Библията, приета от Етиопската православна църква. Историята не е включена е масовата Библия, която повечето християни познават, но един изследовател добре знаел за историята в 4 Варух, или „Останалите думи на Варуха”, или „Паралипомена Йеремиу”.

Теоретикът на „Древния астронавт” Ерих фон Деникен се появява в „Древни извънземни – Пътешествениците във времето”, за да обсъди тази история. За съжаление, той не споменава, че историята е била изключена от Библията, позната на повечето хора.

Фон Деникен:

„Дори в Библията, пророк Йеремия седял с няколко свои приятели и там имало едно момче. Името му било Авемолик. И Йеремия казал на Авемолик, „излез от Йерусалим, има един хълм и ни набери малко смокини”. Момчето излязло и набрало пресни смокини. Изведнъж Авемолик чува някакъв шум и вятър във въздуха и губи съзнание. След известно време се събужда и вижда, че е почти вечер. А когато изтичва обратно в града, вижда че е пълен с непознати войници. И казва, „Какво става тука? Къде са Йеремия и останалите?” И един старец казал, „Това беше преди 62 години”. Това е история за пътуване във времето, написана в Библията.”


Статуя на Рип Ван Уинкъл

Историята звучи много подобно на една от най-обичаните американски народни приказки – тази за Рип Ван Уинкъл от Уошингтън Ървинг.

И тъй, защо тази история не е била включена в Библията? Изследователите на Библията я смятат за псевдоепиграфична торба, което означава, че те спорят, че Варух, писарят на Йеремия, е бил авторът, както и датата на произход.

Човек се чуди, дали не е била пропусната и защото звучи като фолклор или митология, подобно на други древни текстове, като тези от древен Шумер или Египет.

Като цяло, Фон Деникен схваща историята правилно, освен периода от години, който всъщност бил по-дълъг: 66. Друг еврейски псевдоепиграфичен текст, „Апокрифът на Йеремия” или „История на вавилонското пленничество” записва, че Авимелех спал 70 години, и бил написан на коптски, египетски, арабски и гаршуни ръкописи.

Сбита версия:

5.1 Но Авимелех взе смокините в изгарящата жега; и като дойде до дървото, седна под сянката му, за да си отпочине.

5.2 И като положи глава върху кошницата със смокини, заспа и спа 66 години; и не се пробуди от съня си.

5.3 С след това, когато се събуди от съня си, рече: хубаво си поспах, но главата ми тежи, понеже не съм се наспал достатъчно.

5.7 И тъй, той стана и взе кошницата със смокините и я положи на раменете си, и влезе в Йерусалим и не го позна – нито неговата си къща, нито мястото – нито намери семейството си или някого от познатите си.

5.15 И докато седеше, видя един старец да идва от полето; и Авимелех му рече: Кажи ми, старче, кой е този град?

5.16 А той му рече: Това е Йерусалим.

5.17 И Авимелех му рече: Къде е свещеникът Йеремия и секретарят Варух и всичките хора в този град, понеже не мога да ги намеря.

5.18 И старецът му рече: Ти не си ли от този град, като виждам, че помниш Йеремия днес, понеже питаш за него след толкова дълго време?

5.19 Защото Йеремия е във Вавилон с людете; понеже бяха пленени от цар Хавуходоносор и Йеремия с с тях, за да им проповядва благовестието и да ги учи на словото.

5.29 Защото виждаш ли, днес е 66 години откак людете бяха отведени в плен във Вавилон.

Както виждате, историята за разтегляне на времето е поразителна, но историята става още по-странна. Авторът и скептик Джейсън Колавито дискутира това, което следва в 4 Варух, докато обяснява защо всяка мисъл за разтегляне на времето трябва да бъде отхвърлена.

„Ако не вярвате, че тази книга е фантазия, може би останалата част от текста ще ви убеди: Вълшебен орел отнася смокините във Вавилон, където са събрали свръхестествената сила да възкресяват мъртвите. По-късно Йеремия умира и е възкресен. По време на „смъртта” си той се убеждава в истинността на „месията Иисус – светлината на всички векове” и пророкува идването на християнството. След това евреите го убиват с камъни”, пише Колавито.

Точно така: говорещ орел служи като пратеник на Бога и възкресява човек, който е умрял. Когато Авимелех се събужда от дрямката си след повече от половин век, той и един много по-стар Варух се събират отново и намират орела, който ги чакал.

7.1 И Варух стана та излезе от гробницата и намери орела да седи извън гробницата.
7.2 И орелът му рече с човешки глас: Поздрав, Варух, пазителю на вярата.
7.3 И Варух му рече: Ти, който говориш, си избран сред всички птици небесни, понеже това е видно от бялсъка в очите ти; кажи ми тогаз, какво правиш тук?
7.4 И орелът му рече: Бях пратен тук, за да можеш чрез мен да пратиш каквото послание поискаш”.

Орелът отнася писмо и няколко от смокините до Йеремия. Намира Йеремия да извършва богослужение на едно погребение и каца върху трупа, съживявайки тялото.

7.18 И орелът слезе върху трупа и той се съживи.
7.19 (Това стана, за да могат да повярват).
7.20 И всичките люде бяха изумени от това, що се случи, и рекоха: Това е Богът, който се е явявал на отците ни в пустинята чрез Моисея, а сега ни се яви чрез орела”.


Орел в стила на древна Месопотамия

Историята сякаш е много важна, тъй като бележи края на израислкото заточеничество и е чудо на възкресение, но много малко хора са я чели. Много малко е написано за нея в мрежата, сякаш никога не е съществувала, но тя очевидно съществува.

Тази история за разтягане на времето и орел е напълно заличена от историята. Дали е просто приказка, измислена за драматичен ефект? Ако е така, интересно е да се отбележи, че Книгата на Варух, част от Апокрифите, или „скритите” е включена в Стария завет на католическите Библии.

Истории за хуманоидни същества с орлови глави и криле редовно се срещат в древни надписи по света, носещи торби и ръчни часовници. Дали тези същества са имали силата да възкресяват мъртвите? Е, може да е невероятно, но вече знаете, че това е една история, намираща се в „Останалите думи на Варуха”.

 

Go Back

Comment

View older posts »