Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

9 Лъжливи слуха с истински последици в живота

Не вярвайте на всичко, което четете... или на всичко, което чувате. Непроверени но правдоподобно звучащи слухове са били в основата на насилствена смърт и разрушение през цялата история, независимо дали са имали нещо общо с истината.

В книгата си „Колоритна история на популярните заблуди” Робърт Бартоломю и Питър Хасол описват слуховете като „истории с привидна важност, на които им липсват обосноваващи доказателства”. Отбелязват и че социологът Тамотсу Шибутани описва слуховете като „импровизирани новини”, които имат склонност да се разпространяват, когато търсенето на информация надхвърли предлагането. Такъв дефицит на информация най-често се появява по време на войни и други кризи, което би могло да обясни защо някои слухове са имали такива драматични резултати. Ето една селекция от най-интересните слухове с резултати в истинския живот, събрани в книгата на Бартоломю и Хасол.

1. Крал Луи XV отвличал деца

През 1750 г. От улиците на Париж започнали да изчезват деца. Очевидно никой не знаел защо и разтревожените родители започнали бунтове по улиците. Посред паниката се понесъл слух, че крал Луи XV бил станал прокажен и отвличал деца, за да се къпе в кръвта им (по онова време някои мислели, че къпането в детска кръв е ефективен лек срещу проказа).

В слуха имало зрънце истина: властите отвличали деца, но не в палата на краля. Наскоро приета поредица от наредби, предназначени да разчистят улиците от „нежелани елементи” била накарала някои полицаи – на които им се плащало за всеки арест – да престъпят пълномощията си и да прибират в ареста всяко дете, което намерели на улицата. За щастие, повечето в крайна сметка били върнати на родителите им, а слуховете за ужасните ритуали за къпане на краля се уталожили.

2. Лондон щял да бъде унищожен от земетресение.

Две малки земетресения поразили Лондон в началото на 1761 г., които породили слухове, че градът очаква „голямото” на 5 април 1761 г. Предполага се, че ясновидец бил предрекъл катастрофата. По-голямата част от населението така се паникьосала, че напуснали града за един ден при тези, които не можели да си позволят по-сносно жилище, на къмпинг в полето. Един войник бил толкова убеден в надвисналата гибел, че тичал по улиците огласявайки новината за наближаващото разрушение на Лондон; за жалост, няколко месеца по-късно се озовава в лудница.

3. Евреите натравяли кладенците.

Съобщенията, че евреи ритуално принасяли в жертва християнски деца не били нещо необичайно през средновековието, но нещата взели особено ужасен обрат по време на Черната чума. През 14-ти век хиляди евреи били убити в отговор на слухове, че сатаната ги пази от чумата затова че натравяли кладенците на християните. През 1321 г. само в Гиен, Франция, около 5000 евреи били изгорени живи заради предположения, че били натровили кладенците. Други общности прогонвали евреите или опожарявали цели селища. Бранденбург, Германия, дори прокарал закон, осъждащ евреите в натравянето на кладенците, което те, разбира се, не били сторили.

4. Разбойници тероризирали селските райони на Франция.

През юли 1789 г. на фона на широко разпространения страх и нестабилност в навечерието на Френската революция, тръгнали слухове, че анти-революционните благородници били пратили разбойници (обирджии) да тероризират селяните и да им откраднат запасите от храна. Светлини от пещи, лагерни огньове и дори отражението на залязващото слънце понякога били взимани за знаци на разбойниците, като паниката била очакваният резултат. Провинциалните градчета и села сформирали милиции в отговор на слуховете, макар и, както историкът Жорж Лефевр казва, „населението само плашело себе си”. В един типичен инцидент близо до Троа на 24 юли 1789 г. група разбойници уж били забелязани да се насочват към някаква гора; била вдигната тревога и около 3000 мъже се включили в преследването. „Разбойниците” се оказали стадо говеда.

5. Американците от германски произход кроели тайни нападения над Канада.

Канада се включва в Първата световна война през 1914 г., три години преди Съединените щати. По време на празния период циркулирали слухове, че американците от германски произход, симпатизиращи на родината си на произход, планирали изненадващи нападения срещу Канада. Един от най-големите виновници за тези подстрекателни слухове, според авторите Бартоломю и Хасол, бил британският генерален консул Сър Кортни Бенет, тогава разквартируван в Ню Йорк. В първите месеци на 1915 г. Бенет прави „няколко сензационни твърдения за план, в който цели 80 000 добре въоръжени, добре обучени германци, които се били обучавали в Ниагара Фолс и Бъфало, Ню Йорк, планирали да нахлуят в Канада от северозападния щат Ню Йорк”. Колкото и странно да звучи, по време на този период имало такава тревога и подозрение, че канадският премиер Сър Робърт Бордън поискал доклад върху историята, която канадският полицейски комисар определил като напълно неоснователна.

6. Индонезийското правителство ловувало глави за строителни проекти.

В определени части на Индонезия се съобщава, че местните вярват – или някога вярвали – че огромни строителни проекти се нуждаят от човешки глави, за да не се срутят конструкциите. През 1937 г. един остров става дом на цял куп слухове, казващи че tjoelik (пратен от правителството ловец на глави) търси глава, която да постави до местен проект за строеж на пристанище. Местните съобщавали за странни шумове и гледки, къщи замеряни с камъни и нападения на tjoelik с примки и каубойски ласа. Подобни слухове се появили през 1979 г. в Индонезийски Борнео, когато правителствени агенти уж търсели глава за проект за строеж на нов мост, а през 1981 г. в Южен Борнео, когато на правителствени ловци н глави уж им трябвали глави, за да стабилизират неизправно оборудване в близките нефтени находища. Ужасените граждани започнали да свиват дейностите си, за да не са навън по-дълго от необходимото, въпреки че в крайна сметка слуховете замрели.

7. Дъвка с мощен афродизиак се продавала в Средния изток.

В средата на 90-те в Средния изток се появили слухове за дъвка с афродизиак. През 1996 г. в Масура, Египет, започнали да се разпространяват истории, че студенти от градския университет били закупили дъвка, с умишлено прибавен афродизиак, в резултат от което си правели оргии. Един местен член на парламента казал, че дъвката се разпространявала от израелското правителство като част от заговор да се поквари египетската младеж. Високоговорители от джамиите започнали да предупреждават хората да избягват дъвката, за която се предполагало, че се продава под имената „Арома” или „Сплей”. Властите затворили няколко магазина и извършили арести, но така и не намерили заразената дъвка. Подобни слухове се появили на следващата година в Ивицата Газа, този път включващи ягодова дъвка, която превръщала жените в проститутки – уж за по-лесното им убеждаване на станат информатори на Шин Бет за израелската армия.

8. Магьосници тормозели Индонезия.

През есента на 1998 г. магьосническа паника в Източна Ява, Индонезия завършва със смъртта на няколко селяни. Страната била в криза и докато в големите градове вилняли протести, някои в селския район Банюванги започнали да агитират за компенсации за минали злини, извършени уж от магьосници. Главата на местната област нарежда на властите да преместят заподозрените магьосници на безопасно място – процес, който изисквал справка в местното полицейско управление. За съжаление, селяните приели посещенията на заподозрените в полицейските управления като доказателство за магьосничеството им и започнали да ги избиват. Антрополозите, които изследвали инцидента, казали че историите за предполагаемо магьосничество – разболяване на съседи и т.н. – се основавали изцяло на слухове и клюки.

9. Обама бил ранен при експлозия в Белия дом.

В наши дни слуховете имат напреднали технологии, които им помагат да се разпространяват. На 23 април 2013 г. фалшиф туийт от хакнат профил на Асошиетид Прес твърди, че експлозии в Белия дом били ранили Барак Обама. Самотният туийт причинява нестабилност на световните финансови пазари, а индексът на Standard & Poor 500 губи 130 милиарда долара за кратко време. За щастие, бързо се възстановил. (Бдителните журналисти имали подозрения към туийта от самото начало, тъй като не следвал стила на АП за назоваване на президента с титлата му и изписване на думата извънредно с главни букви.)

 

Go Back

Comment

View older posts »