Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Учени намират „МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО на човешката душа”

October 19, 2017

„... душата ни се съдържа в структури, наричани микротубули, които на свой ред се намират в мозъчните клетки”.

Терминът „душа” (от лат. Anima) се отнася за нематериално същество, което според твърдения и вярвания на различни философски и религиозни традиции и перспективи, притежават всички живи същества.

Описанията на качествата и характеристиките на душата варират според различните традиции и перспективи.

Етимологически, латинската дума anima била използвана, за да определя принципа, по който живите същества били надарени със собствено движение.

В това първоначално значение както растенията, така и животните, общо взето, били надарени с душа.

Напредъкът в психологията и неврологията прави невъзможно да се признае, че одушевените същества се подчиняват на същия вид физични принципи като неодушевените предмети, докато същевременно развиват различни дейности, като хранене, растене и възпроизвеждане.

Квантовата информация в микротубулите не се разрушава, тя не може да бъде разрушена, а просто се разпределя и разпръсва във вселената като цяло.

Но къде се намира душата?

Ако сме сигурни, че човешките същества притежават душа, има ли начин да я локализираме в човешката физиология?

Според Юдео-Християнската религиозна традиция душата е основното идентифициращо движещо качество в живата материя, правейки я неподвижна (инертна), независима от разместването на другите.

Терминът се появява и в антропологическото виждане на множество културни и религиозни групи. В модерно време терминът „душа” най-общо се използва в религиозен контекст.

Човешката душа е фундаментална за това да си личност. Както К. С. Луис казва, „Ти нямаш душа, ти си душа, имаш тяло”. С други думи, признакът, че си личност не се базира на имането на тяло. Душата е това, което е нужно.

Платон считал душата за най-важното измерение на човешкото същество. Той понякога говори за душата, сякаш е затворена в тяло.

Според Тимей, душата е съставена от идентичната и разнообразната субстанция, която демиургът използвал, за да създаде космическата душа и звездите. Отделно от това нисшите богове създали две смъртни души: страстната, която се намира в гръдния кош, и апетита, който се намира в корема.

Местоположението на човешката душа

Хиляди години след като първите философи писали за човешката душа, двама учени вярват, че най-накрая са „локализирали” душата.

Според Стюърд Хамероф, професор емеритус към Отделите по Анестезиология и Психология и Директор на Центъра за изследване на съзнанието при Университета в Аризона, и британския физик Сър Роджър Пенроуз, есенцията на душата ни се съдържа в структури, наричани микротубули, които на свой ред се намират в мозъчните ни клетки.

Според една теория, наречена оркестрирана обективна редукция (Orch-Or), човешкото преживяване на съзнание е пряк резултат от квантово-гравитационните ефекти на тези микротубули.

Теорията им внимателно се разглежда от други учени, които силно критикуват „противоречивата” теория.

Според учените, „съзнанието” може да се разглежда като програма, която се използва от „квантов компютър” в нашия мозък, и която може да се запазва в космоса след смъртта – нещо, което изследователите казват, че може да обясни различните възприятия на тези, които имат преживявания, близки до смъртта.

Според противоречивата теория, при преживяване, близко до смъртта, т.нар. микротубули изгубват квантовото си състояние и напускат човешката нервна система. Само че информацията, съдържаща се в тях, не се разрушава.

Вместо това, тази информация напуска тялото и се обединява отново с вселената.

Учените обясняват, че това означава, че душата ни е нещо повече от прости взаимодействия на неврони в мозъка.

С други думи, нашата „душа” е направена от самата тъкан на вселената и може би съществува още от началото на времето.

Както е отбелязано в Ошо; „Едно семе прави цялата земя зелена”, глава 2:

„Стотици експерименти се правят по света от учените. При един експеримент в Германия поставили човек, който бил на самия ръб на смъртта в една кутия, направена от абсолютно прозрачно стъкло, така че да могат да го наблюдават, докато бил жив, отвън.

Кутията била напълно запечатана. Искали да знаят как, ако душата напуска тялото, напуска кутията. „Ще уловим душата”. И ако душата напуска тялото, тялото трябва да олекне, затова претеглили тялото възможно най-точно. Но човекът умрял и нищо не излязло от стъклената кутия, понеже за душата материята не е пречка.

Знаете, че рентгеновите лъчи могат да влизат в тялото ви и тялото ви не може да ги спре; вие дори не усещате, че рентгеновите лъчи навлизат в тялото ви, когато си правите рентгенова снимка. Душата е много по-изтънчена, абсолютна светлина, така че когато напуска тялото, не можете да я видите. Ако вече не сте я видели у себе си, никога не ще можете да видите как душата на някого го напуска.

Те отоворили сандъка и не могли да я намерят. Затова претеглили мъртвия отново: имал същото тегло. За материалиста това е достатъчно доказателство, че няма душа, понеже нищо не напуска кутията и теглото на мъртвия тежи толкова, колкото и като жив. За материалистичните учени това било достатъчно, за да докажат, че не съществува душа.

За мен не е достатъчно.

Душата няма тегло.

Мислите ли, че светлината има тегло? Опитайте... поставете една свещ на кантара, незапалена. Претеглете я, а след това я запалете и вижте дали тежи повече. Няма нужда да се стига чак дотам, че да търсите умиращ човек; можете да се опитате да претеглите светлината. Тя няма тегло, но това не доказва, че не съществува светлина. Това просто доказва, че светлината принадлежи към различна категория. Тя не е нещо, следователно няма тегло.

Когато загасите свещ, виждате ли къде отива пламъкът, излизайки през вратата на улицата? Нищо не виждате. Пламъкът просто изчезва във вселената, без да оставя следи след себе си.

Същото важи и за душата”.

 

Go Back

Comment

View older posts »