Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Живот между преражданията: Част четвърта - Мислените двери към духовния свят

January 23, 2017

 СЦЕНИ НА СМЪРТТА В МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ

В МОМЕНТА НА СМЪРТТА В МИНАЛ ЖИВОТ поставям ръка върху челото на субекта и заявявам: Ти току-що умря и тъй като много пъти досега си преживявал това, искам да се откъснеш от тялото си и да се почувстваш освободен от всякаква физическа болка или дискомфорт. Допирът на ръката ми има за цел да успокои клиента и да го накара да приеме уверено положението. Така апелирам към спокойния, по-откъснат от сцената наблюдателен аспект на ума му, като напомням, че този живот и тази смърт са приключили. Същевременно нямам намерение да смекчавам драмата от това в един момент да си в нечие тяло, а в следващия да си го напуснал, понеже искам клиентът да преживее картинно първата сцена, след като се понесе като свободна душа. Обектите не само изразяват по различен начин своите визуализации и емоции по време на смъртта, но и във всяко от своите прераждания съобщават за различни чувства в момента на кончината си.

Преди да продължим отвъд сцената на смъртта, ще е добре да обсъдим възможната нужда от притъпяване на чувствителността или разпрограмиране, защото емоционално участващият обект може да почувства болката от насилствената си смърт до такава степен, че да не успее да продължи нататък.

ПРИТЪПЯВАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА КЪМ ТРАВМИ

ТЪЙ КАТО ПРИТЪПЯВАНЕТО НА чувствителността към травми от настоящ и минали животи се преподава в повечето курсове по хипнотерапия, ще се съсредоточа върху прилагането му в ЖМП терапията. Емоционалната травма от сцената на смъртта, например внезапно убийство, може да попречи на обекта да напусне тялото. Сигурно ще се изненадате, но повечето ви клиенти няма да имат тези пречки. Особено с ваша помощ клиентът обикновено осъзнава, че вече е душа и повече не може да бъде наранен. Той пожелава да продължи нататък. Повечето обекти желаят да се отдалечат бързо от сцената на смъртта и ще ви е лесно да ги откъснете от тогавашните им тела. Но ако това не се случи? Притъпяване е, когато вземем едно травматизиращо събитие или потискана случка и позволим на ума да го смели бавно, за да се освободи от паниката, страха, тревогата или дискомфорта. В традиционната хипнотерапия при травми от настоящия живот, които предизвикват психологически проблеми, се подхожда на етапи, като се започва с по-леки варианти и след това клиентът бавно се прехвърля към по-тежки, докато накрая стига до самия източник на тревоги.

Идеята е събитието да се преживее повторно, но без рефлекса „бий се или бягай“, за да се предизвика емоционална пренагласа и клиентът да добие усещане за сигурност в настоящето. Разбира се, като ЖМП терапевти вие ще се натъквате на ситуации, в които разпрограмирането на отрицателни телесни отпечатъци от минало прераждане ще бъде част от помощта. Веднъж имах клиентка, която не беше в състояние да носи гривни или часовници, понеже в последния живот завързали с кожени връзки китките ѝ за един стълб в пустинята и я оставили да умре. Преди да издъхне, в усилията си да се освободи тя така силно дърпала връзките, че костите на китките й се оголили. Притъпих чувствителността ѝ към тази болезнена сцена. Това не беше наложително по отношение на това душата ѝ да може да напусне тогавашното тяло и да се отправи към духовния свят, просто исках да премахна източника на днешните ѝ неудобства.

Аз съм от терапевтите, които вярват, че е необходимо клиентът да бъде върнат в ужасната сцена и да бъде накаран да я преживее наново. Позволявам му да визуализира общите отрицателни аспекти на случката като безстрастен наблюдател. Установил съм, че това е достатъчно, защото подробностите от инцидента се свеждат до ниво, в което могат да бъдат анализирани рационално, така че травмата да бъде потушена. Смятам, че този метод е особено подходящ в ЖМП терапията. В повечето случаи минаваме бързо през сцената на смъртта и карам клиента да покръжи малко над тялото като душа. Тогава той успява да смели по-лесно болезнените елементи от травматизиращата сцена, защото като душа съзнава безсмъртието си. А и от духовния свят предишните прераждания се разглеждат по-лесно и ефикасно. Ако е необходимо, можем да се върнем към значим минал живот, за да открием произхода на кармично следствие, което продължава да тормози клиента.

Ще се занимая по-подробно с терапевтичните аспекти на лекуването на душата в глава „Терапевтични възможности при посещенията на съвета". Засега е достатъчно да се каже, че припомнянето на физически и емоционални събития от минали прераждания, когато обектът е напуснал тялото си, му позволява да стигне до източниците на различни кармични проблеми, да ги разгледа внимателно и да открие значението и целта им. Духовната регресия е мощен механизъм за освобождаване от латентни травми, защото голяма част от нашето съществуване включва личния избор, който правим като души, и причините за това.

ПЪРВИ ВИЗУАЛИЗАЦИИ КАТО ДУША

ПО ВРЕМЕ НА ТЕЖКА СЦЕНА НА СМЪРТТА ИЛИ в момента, когато обектът обяснява, че току-що е умрял в минал живот, в повечето случаи го обгръщам мислено с енергийно поле от защитна златиста светлина. Едновременно с това му съобщавам, че личният му духовен наставник знае за смъртта му и е наблизо. Сетне казвам:

Току-що умря физически, но дори след като напуснеш тялото си, ще можеш да ми говориш и да отговаряш на въпросите ми, защото сега си в контакт със своя вътрешен, истински аз. Почувствай как умът ти стига неподозирани висини. Поглеждайки надолу към тялото си, може за момента да изпиташ лека тъга, но духът ти не за пръв път преживява това. Пък и скоро ще се завърнеш у дома. Можеш просто да отлетиш, когато си готов, и да оставиш всякаква физическа болка или дискомфорт зад гърба си.

На този етап сменям темпото на въпросите и снижавам тона. Вече напредвам по-бавно, особено когато си имам работа с млада душа, и въпросите ми са крайно предпазливи. Все пак обектът току-що се е изправил пред факта за безсмъртния си аз и се нуждае от малко време, за да свикне със своята безплътност. Имайте предвид, че той по-лесно се прехвърля от тяло в тяло, от живот в живот, отколкото от тяло в живота между преражданията, но все пак още е физическо същество. Ако ви каже, че излиза от тялото си, но не знае къде се намира, просто го уверете, че всичко е нормално. След това добавете:

Сега ще помълча малко, а ти се огледай и ми кажи кое е първото, което виждаш. Ще откриете, че в този момент повечето души се намират близо до тавана на стаята, в която са умрели, или кръжат над тялото, когато това е станало на открито.

Ето примерна поредица от въпроси, които задавам на клиента, докато е още на сцената на смъртта:

1. Къде се намираш спрямо тялото си?

2. Има ли някой в стаята (или до тялото ти, ако смъртта се е случила на открито)?

3. (ако отговорът е „да“) Кажи ми нещо за човека или хората, които са около теб. Кои са те?

4. Какво виждаш около себе си? (или какво усещаш)

5. Какво изпитваш?

6. Какво се случва сега? Какво ще стане след това? Случва ли се нещо, за което да не си ми

казал?

7. Какви са твоите усещания за смъртта ти?

Както вече казах, ако не е очаквал, че ще умре точно в този момент, обектът понякога не иска да се отдели от тялото си поради тъга или недовършена работа. Може би е загинал твърде млад, бил е изненадан от неочаквана злополука или е бил убит. Но все пак рядко се налага притъпяване на чувствителността. В тези случаи напомням на обекта, че вероятно е знаел, че този живот ще бъде кратък и когато се върне у дома, ще може да обсъди със своя наставник обстоятелствата. Освен ако не са неопитни души, клиентите обикновено нямат проблеми с приемането на каквато и да било физическа смърт.

Установил съм, че в повечето случаи е най-добре да ги оставя да покръжат малко над тялото, докато си съберат мислите. Тогава е най-подходящият момент да ги успокоя, ако ми изглеждат объркани или дезориентирани. След като душата се окопити, обобщаваме набързо наученото през току-що приключилия живот. Клиентът може да поправи нещо, което ми е казал за въпросното прераждане или хората в него. Сега имаме възможност да поговорим за основната му цел в онзи живот. Разбира се, можете да изчакате, преди да направите прегледа, но моментът ми се струва удачен да обсъдим дали обектът има чувството, че животът му е бил успешен от гледна точка на предварително планираните цели. Тъй като току-що го е напуснал, той още помни картинно сцените и дори може да установи отражения от тях в сегашния си живот.

Докато клиентът се ориентира и докладва, ще имате повече време, за да разгледате по-подробно миналия му живот, ако желаете това. Аз лично правя изчерпателния преглед на цялостния му напредък от предишни прераждания на други места в духовния свят, особено когато душата се изправи пред съвета. Не искам да проточвам, прекалено престоя му на сцената на смъртта, но това време на размисъл дава на обекта възможност да се нагоди и визуализира като душа, докато все още е в близост до тялото си. Смятам, че това благоприятства прегледа на то-ку-що свършилия живот.

След като клиентът визуализира душата си извън тялото, но все още се намира в астралното поле на Земята, в духовната регресия може да се появи изключително рядък феномен, известен като свързване с дух. Много често практикуващите ЖМП ми задават въпроси за свързването и освобождаването на душата, тъй като темата е доста експлоатирана в метафизичната литература, понякога обект на ненужна сензация.

Макар и в редки случаи при първите си визуализации на царството на духовете клиентът ви може да види неспокоен дух близо до себе си, който да нарича „тъмна душа“. Обикновено този нещастен дух има кръвна връзка с обекта, може да бъде брачен партньор или приятел. Възможно е да не е част от изминалия му живот, тъй като вече сме преминали в това, което е настояще за света на духовете. Повечето обекти, които преживяват това необичайно събитие, просто са любопитни какво става. Но някои впечатлителни хора, много от които имат предварително формирана представа (често под влияние на религиозното обучение в детството си) за съществуването на демонични, зли сили около нас, могат да реагират негативно.

При тези редки случаи, когато е необходимо да предприемете действия, свързани с изгубената душа, която се намесва в пътуването на клиента ви в света на духовете, трябва да започнете с успокояващи техники. Аз например първо бих обяснил, че този дух няма да завладее обекта, нито пък е някаква демонична, зла сила. Тази душа е нещастна и се нуждае от помощ, защото все още не е готова да напусне Земята. Обикновено такива души са обсебени от някакво събитие, свързано със смъртта им, от което не могат да намерят покой, например станали са жертва на убийство, извършили са самоубийство, или се чувстват обезпокоени заради свой любим, за когото усещат, че е в опасност. Възгледите ми по този въпрос са изложени в частта за демони или зли сили в „Следите на душите. Аз спокойно бих предложил на клиента следното:

Хайде да се свържем с този неспокоен дух посредством енергийното му поле, за да разберем кой е, какво иска, защо го виждаш в момента и какво можеш да направиш, за да му помогнеш да продължи към светлината.

Един от моите колеги, практикуващи ЖМП, мъдро сподели веднъж: „Въпреки че тези обекти изглеждат, чувстват и действат като емпирични единици, в повечето случаи те са олицетворение или архетип от продължаващата история на собствената душа на клиента".

УКАЗАНИЯ ЗА ТРЪГВАНЕ ПА ДУШАТА

3А ДА ПОДГОТВИ КЛИЕНТА ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО му от Земята, всеки терапевт трябва да има предварително разработени указания, които да подхождат на вкуса и методите му. Може би ще се наложи да правите отклонения от стандартната процедура, за да помогнете на определени клиенти. По-долу съм дал своите указания, но подходящият момент за тяхното поднасяне изисква сериозно обмисляне. Обикновено ги давам при дверите. За някои клиенти може да са по-ефикасни в по-късен момент от прекосяването. Зависи от погълнатостта на обекта в този момент. Инструкциите са разделени на три части:

Сега си само душа, свързана с най-висшето съзнание на ума си, който е като огромен компютър с пълната информация за съществуването ти. Като вечно, безсмъртно същество, ти ще си спомняш невероятни подробности за живота си между преражданията и ще можеш лесно да отговаряш на въпросите ми за живота ти като душа.

Сега отиваме към едно място на необятно съзнание, издигайки се към обичното царство на всеведущата духовна сила. Макар да си само пред дверите на това красиво царство, душата ти ликува, задето е била освободена. Докато навлизаме, всичко ще ти става познато, защото това спокойно място въплъщава абсолютното приемане. Сега без никаква тъга ще се отдалечиш от тялото си. Скоро ще получиш божествена помощ, за да се отърсиш от всичката отрицателна енергия, останала в теб от физическия ти живот. Ще влезеш във вечния си дом, където можем да поговорим обективно за вечния ти живот и всичките ти минали прераждания, защото това е духовното царство на планирането и хармонията.

ФОРМУЛИРАНЕ НА ВЪПРОСИ ПРЕД ДВЕРИТЕ

ОБЕКТЪТ ВИ ВЕЧЕ Е ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТ ДА обработи донякъде току-що приключилия живот и обстоятелствата около смъртта си и е изслушал указанията ви за тръгване. Макар че повечето клиенти бързо осъзнават физическата смърт и новото си състояние на душа, придвижването им към дверите на духовния свят става по-бавно. Вече казах, че част от тази несигурност се дължи на факта, че макар мислено да е дух, обектът говори от сегашното си физическо тяло. Повечето клиенти се нуждаят от време, докато свикнат да говорят от името на душата си. Вече споменах, че сетивният обект (може би 15% от клиентите) има затруднения с визуализациите, защото възприема чрез сетивата си. До този момент ще сте постигнали по-добри резултати с кинестатичния и слуховия тип, формулирайки въпросите си по следния начин: „Какво усещаш, изпитваш, чуваш или преживяваш“? Но когато клиентът започне да говори единствено от името на душата си, извън тялото, ще откриете, че същите тези хора отговарят с по-голяма лекота на въпроси от рода на: „Какво виждаш?“

Духовната регресия изисква да реагирате творчески на различните ситуации. Въпреки указанията ви, клиентът може да не е готов да продължи към следващ етап или пък вече да ви е изпреварил. След физическата смърт и бързия преглед на миналия живот аз задавам следната серия от въпроси, даващи възможност за избор:

1. Докато се подготвяме да отлетиш от тялото си, за да се върнеш у дома, искаш ли да тръгнем сега, или предпочиташ да останеш известно време, за да се сбогуваш с някои хора, или пък да се погрижиш за недовършените си дела на Земята?

Първият въпрос е важен, защото обектът може още да не е готов да напусне Земята. Дилемата за напускане или оставане веднага го кара да се съсредоточи върху действията, които трябва да предприеме. Някои души решават да останат, за да се сбогуват с любимите си хора, но повечето предпочитат да си тръгнат веднага, така че ще ви кажат: „Искам просто да се махна оттук". По- старата, по-опитна душа може да отбележи: „О, отново съм свободна! Чудесно, отивам си у дома".

Дори в този ранен етап от обезплътяването си душите съзнават, че могат по всяко време да контактуват с любимите си хора. Ако клиентът ви реши да остане, за да се сбогува с някого, трябва да го придружите, за да видите как ще докосне мислено въпросния човек. Душите разполагат с много техники, някои от които съм описал подробно във втора глава на „Следите на душите. По същество нуждата от този контакт е, за да бъде успокоен и уверен любимият човек, че душата на починалия продължава да живее, физическата смърт не предизвиква у душите онази смазваща мъка, но много от тях чувстват, че е техен дълг да утешат близките си. Когато обектът ми каже, че е готов за тръгване, му задавам следните въпроси:

2. Докато се отдалечаваш от тялото (през покрива на сградата или право към небето, ако смъртта е настъпила на открито), опиши ми какво ти се случва, за да мога да остана с теб. (Пауза.) Тръгна ли вече?

Има клиенти, които може да не ми отговорят или отговорът им е неясен и лаконичен. Тогава въпросите ми трябва отново да дават възможност за избор, за да насърчите отговорите.

3. Кажи ми, докато се отдалечаваш от Земята, виждаш ли провинциални пейзажи, градове (или море) под себе си, или Всичко е като в мъгла?

4. Виждаш ли ясно земния релеф долу, или всичко е размазано?

5. Докато се възнасяш, усещаш ли някакво дърпане? Силно ли е или слабо?

в. Нагоре ли гледаш, или летиш заднишком, с лице към Земята? (Ако е второто, след този въпрос обектът обикновено се обръща в нормална поза, с лицето нагоре.)

Открил съм, че макар хората да се отдалечават мислено от земното астрално ниво, е необходимо да поддържам вниманието им ангажирано и движението им непрекъснато, иначе потокът от информация често се затлачва. Критиците на всякакъв вид напътствия предупреждават, че така клиентът бива насочван. Тези притеснения са напълно основателни, но опитът ми показва, че в този етап от сеанса обектите са склонни към мисловно разтакаване. Причините, поради които не искат да разговарят с вас, са много. Понякога се чувстват неуверени да докладват от новото си положение на душа. Може би са изненадани и малко дезориентирани. Нищо чудно и да не са в състояние да ви отговарят, защото в момента съзират божественото безсмъртие и то е толкова смайващо, че не успяват да общуват членоразделно с вас. Има и хора, които не искат да прекъсват с разговори духовните и емоционалните си усещания. Най-добрият начин да опиша това удивление е, че клиентът се събужда за ново ниво на познание.

На този етап много обекти изглеждат пасивни, но в действителност цялото им внимание е ангажирано с прекосяването на границата. Но вие трябва да знаете какво става. А и клиентът ще бъде разочарован, ако преживяването не е записано на касетата му. Друго предимство от поддържането на разговора е увереността, която субектът черпи от гласа ви. Той остава с чувството, че знаете какво му се случва и че всичко е напълно нормално. Затова е много важно още в началото да му внушите, че познавате пътя в духовния свят и знаете какво ще преживее той.

За да установите духовно разбирателство с обекта, ще трябва да го карате да обяснява подробно, като същевременно избягвате най-личните въпроси. Понякога в ранните фази клиентът може да има чувството, че нарушава някакъв божествен правилник, като ви разкрива тази информация. Ето защо той се чувства много по-спокоен, когато знае, че вече много пъти сте ходили там. Във въпросите ви трябва да се усеща увереност, но и почтителност към светостта на духовното царство.

Честно казано, някои обекти имат склонността да не работят много усърдно за възстановяването на духовни спомени в етапа на прекосяването, защото очакват, че то ще бъде лесно. Ако обаче е трудно, ще трябва да накарате духовните сцени да се материализират пред очите му. Ако клиентът заявява, че в момента не вижда нищо, трябва да определите дали това се дължи на недостатъчни усилия или на действителни затруднения във визуализирането. Преценката се прави след настоятелни, но внимателни и успокояващи въпроси.

Вече споменах, че при възстановяване на духовни спомени границата между участие и наблюдаване често е много тънка в сравнение с възстановяването на спомени от минали прераждания. При обезплътената душа времевите граници се размиват и вие трябва да я оставите да изразява простичко своите асоциации. Тук са полезни три вида въпроси:

А. Непредубедени въпроси: Какво е първото ти впечатление от заобикалящата те среда?

Б. Въпроси, подтикващи към описание: Какво чувстваш при всичко това? Щастлив ли си или тъжен? Развълнуван ли си, или не можеш да определиш какво изпитваш? Какво означава това за теб? Какво точно се опитваш да ми кажеш? Помогни ми да разбера какво виждаш и усещаш.

В. Въпроси, подтикващи към повтаряне или обобщаване: А сега, след като ми разказа еди-какво си, нека обобщим. Правилно ли съм разбрал? Искаш ли да добавиш нещо?

Още веднъж подчертавам, че трябва да дадете на обекта достатъчно време да отговори на въпросите ви, като същевременно го насърчавате да не спира в пътуването си. Това изисква способност за деликатно балансиране, която се подобрява с опита. Винаги казвам на учениците си да не издават отегчение, след като добият опит. Винаги показвайте ентусиазъм и се отнасяйте към всеки човек, сякаш сте запленени от неговия разказ. Клиентът има нужда да усеща, че съпреживявате визуализациите му и да чува от вас думи като: „О, наистина ли? Това звучи прекрасно. Моля те, кажи ми нещо повече. Лично аз се чувствам запленен от разказите за духовния свят, колкото и пъти да чувам едни и същи описания. Опитът на всеки клиент ме интересува живо. Така би трябвало да бъде при всеки професионалист, занимаващ се с духовна регресия.

НЕПОДАТЛИВИЯТ КЛИЕНТ

НЯКОИ ОБЕКТИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕВЕДЕНИ успешно през миналото си прераждане, но да блокират пред дверите на духовния свят. Обикновено блокажи стават, докато клиентът се опитва да възстанови спомени от детството си или докато се мъчите да го пренесете в минал живот вместо пред дверите. Може да се наложи да събудите клиентите, които блокират напредването на хипнозата на всеки от тези етапи на сеанса. Винаги бъдете внимателни с тях. Хипнотизаторът трябва да бъде особено мил и разбиращ в случаи, когато сеансът се е провалил. Преди подобен човек да напусне офиса ми, аз отделям известно време, за да обсъдим неспособността му да продължи нататък. Уверявам го, че не е неудачник, защото за всяко нещо в живота си има причини, а и е напълно възможно в някой бъдещ момент да постигне по-голям успех в тази насока.

Има една изпитана техника от регресията в минали прераждания, когато обектът не успява да визуализира началната сцена в друго тяло и време. Тогава хипнотизаторът сваля напрежението, като казва простичко:

Не се опитвай да анализираш каквото и да било, просто си измисли някаква история. Кажи ми първото, което ти идва наум. Просто избери дадено място и време и си съчинявай в движение.

Обектът неизменно успява да следва тези указания и сцените от миналия му живот започват да се разгръщат бавно, но естествено. Сякаш се чувства по-удобно, когато му се даде разрешение да сътворява всякакви фантазии; това сякаш освобождава съзнанието му. За съжаление не съм установил тази техника да има някакъв ефект в духовния свят, понеже там няма твърди параметри на сюжет със земни събития и с човешки същества.

При припомнянето на минал живот се работи с подсъзнанието. Когато човек се вижда в състояние на душа, свръхсьзнанието го отдалечава още повече от съзнателното ниво. Ключов аспект от съпротивата и блокажите на клиента в духовната регресия е, че за да достигнете безсмъртната му душа в свръх-съзнателното, трябва да минете през съзнанието и подсъзнанието. Животът на практикуващия духовна регресия би бил много по-лесен, ако различните нива на ума можеха да бъдат изолирани, когато пречат. Но разбира се, това е невъзможно.

Какво общо има съпротивата на клиента със състоянието му на душа? Емоционалният темперамент и интелектът на обекта в сегашното му тяло могат действително да възпрепятстват проявата на безсмъртната му душа между смъртта и дверите на духовния свят. Несъзнателната съпротива може да се дължи и на затруднението на клиента да разграничи временната си човешка личност от неизменната характеристика или аза на душата, която той също притежава. Тук се появява известна двойственост, която някои клиенти превъзмогват по-трудно.

Ако видите, че сегашната личност на клиента ви се опитва да отговаря вместо душата му и себеизразяването му след смъртта е затруднено, винаги има начин да му помогнете да прескочи тази дупка. Естествено, първо трябва да опитате със задълбочаване на транса. Също така бих предложил да кажете следното:

Ти се прехвърли отвъд сегашната си личност, към постоянната, и все пак знаеш кой си. Поеми си три пъти дъх и на третото Вдишване ще преминеш на нивото, където трябва да бъдеш, за да си спомниш кой си всъщност като душа; където ще разполагаш с цялата информация за безсмъртния си аз.

Ще дам повече разяснения по темата в глава „Връзки между тялото и душата". Колкото до прехвърлянето на мост между двата аза — на мозъка и на душата, на този етап от сеанса, можете да използвате и друг метод. Точно след смъртта в някой минал живот оставям клиента да сравни характера и личността си от онзи и от настоящия си живот. И в двата случая той е във физическо тяло. Внезапното осъзнаване на разликите може да му помогне да прескочи всякакви личностни бариери, внасящи объркване между сегашното тяло и душата му.

Клиентите, които стигнат до дверите на духовния свят и не успеят да продължат нататък, се най-разочаровани, което е разбираемо. Някои се ядосват, други се държат примиренчески. Има такива, които се разплакват. Често в случаи, когато блокажьт е предизвикал преждевременно прекратяване на сеанса, клиентът заявява: „През цялото време усещах, че ще ми се попречи да получа информация за себе си.

Както споменах в глава „Предубеждения на клиента", има хора, които предварително се подготвят за разочарование. Те може да имат непреодолени страхове от сеанса, например от разкриване на неприятни подробности за самите тях, които не искат да знаят. Те нямат доверие на себе си, а може би и на вас. Разбира се, никой хипнотерапевт не може да гарантира успеха на един ЖМП сеанс. В състояние сме само да обещаем, че ще работим прилежно, с активното съдействие на клиента, за да извлечем духовната информация, която той търси. Винаги казвам на учениците си, че ще имат сеанси, които трябва да се прекратят поради блокаж на клиента. Също така искам да отбележа, че ще имате и клиенти, които изобщо няма да ви сътрудничат. Вероятните причини за тази липса на разбирателство са много и не на последно място е създаването на отрицателна енергия между вас и него.

Обсъждането на случилото се с разочарования клиент е от огромно значение за неговото благополучие. Откровено казано, този разговор за вероятните причини може да предизвика самоосъзнаване, прозрения и разбиране, които да са толкова ценни за натъжения или недоволния човек, че той в крайна сметка да счете прекратения сеанс за частичен успех.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СПЕЦИФИЧНИ БЛОКАЖИ У КЛИЕНТА

ЕСТЕСТВЕНО, ВИЕ ЩЕ НАПРАВИТЕ ВСИЧКО възможно да не се стигне до прекратяване на сеанса поради блокажи; особено когато причината е самосаботиране. Моите ученици по ЖМП са професионални хипнотизатори с различна степен на образование и опит. Повечето също като мен смятат, че има много подходи да се пречисти енергийното поле на клиента, например шамански или рейки-техники. Често съм използвал допир с ръка в комбинация с определени вибрации на гласа, за да въздействам върху блокираната енергия на клиента. Вече споменах как слагам ръка върху челото му, за да му предам положителна енергия, като същевременно давам указания за освобождаване.

Ето някои издаващи съпротивление фрази, които може да чуете от обектите при пристигането им пред дверите. След всяка от тях съм дал пример за метафоричен или символичен отговор от страна на хипнотизатора, с който отговор се описва познат образ, добавен към друг, все още непознат. Тези образи представят духовното пространство, което е скрито от обекта по време на прекосяването. Символичните сравнения често действат като удобни механизми за освобождаване от блокажи:

1. Обект: Не вярвам на онова, което виждам.

Хипнотизатор: Остави въображението си да се развихри и на този етап не се опитвай да проумяваш нищо. Въображението е ключът към душата ти. То е начинът, посредством който душата ти общува с теб.

2. Обект: Не виждам нищо освен непрогледна тъмнина.

Хипнотизатор: Ти си енергийна форма. Сиянието на твоята енергия осветява ръцете ти. Увеличи мощността ѝ с ума си и опъни ръцете си напред. Това ще ти покаже пътя, а аз ще те следвам (или пък ме хвани за ръка и ме води), защото вече си бил тук.

3. Обект: Не знам какво трябва да направя.

Хипнотизатор: Искам да говориш тихо на своя личен наставник, който е наблизо. Попитай това мъдро същество за съвет, а сетне ми кажи какво ти е казал и къде ще бъдеш отведен.

4. Обект: Имам чувството, че се нося в някакво празно пространство, което на места е ярко, а на други тъмно, и сякаш изобщо не напредвам.

Хипнотизатор: Искам да ми разкажеш подробно за тази празнина, сякаш се носиш по черно-бяла шахматна дъска с фигурки. Ти си една от тези фигурки и можеш да се движиш във всички посоки. Сега една невидима ръка те премества на определено място. Виж се как отиваш там. (Пауза.) А сега ми опиши мястото.

5. Обект: Не съм сигурен дали трябва да ти казвам каквото и да било.

Хипнотизатор: Можеш да кажеш и да направиш каквото поискаш, защото тези спомени ти принадлежат, те са в ума на твоята душа. Можеш да си разрешиш да ми отговориш както намериш за добре. Аз съм с теб, защото се нуждаеш от помощта ми. Мисли за себе си като за оператор, който може да ми покаже своя филм, като пусне лентата бързо или бавно. Действието ще се развива в твоя ум.

Забележете, че в отговора на последния въпрос за дискретността не предлагам на обекта да спрем с въпросите, а само да продължим бавно или бързо. Ако загрижеността му за личната информация не намалее, се опитвам да я заобиколя полекичка. Въобще идеята е да се избегне директното противопоставяне, като се даде на обекта свободата да допълва информацията, освобождавайки задържаните в паметта на душата му спомени.

КОГАТО БЛОКАЖЪТ ИДВА ОТ НАСТАВНИКА НА КЛИЕНТА

ТОВА Е МНОГО ДЕЛИКАТНА ОБЛАСТ ЗА практикуващия духовна регресия. Когато клиентът натърти, че му се пречи да продължи по-нататък, подозирам, че е замесен личният му наставник. Това обикновено означава, че човекът не е достигнал етапа от живота си, когато може да получи подобна информация. Вероятно му предстои голям кръстопът в живота и наставникът смята, че е добре той да вземе независимо решение. Това е една от причините, поради които накрая престанах да приемам клиенти под тридесетгодишна възраст. А и има наставници, които желаят амнезията, която ни се налага при раждането, да остане непокътната и че в наш интерес е да не знаем кои сме всъщност и каква е целта ни. Все пак аз съм инат и не се отказвам лесно, когато усетя, че блокажьт може да идва от наставника. Опитвам се да открия конкретната област, която наставникът на моя клиент иска да избегне, и я заобикалям, вместо да приема, че учителят не иска ученикът му да види каквото и да било. Понякога влизам в лек транс и със затворени очи помолвам своя наставник да ми помогне да се разбера с другия и той да вдигне поне частично блокажите от подходящите според него области.

Правя това само когато смятам, че клиентът ми се нуждае отчаяно от тази информация за собственото си душевно равновесие. Невинаги усещам дали моят наставник ми помага, затова винаги се обръщам директно към другия и казвам на клиента си да направи същото. Една от техниките, които съм установил като ефикасни, е да накарам клиента да повтаря след мен следната молба:

Моля те да вдигнеш бариерите в ума ми, защото новите знания ще ми помогнат да поема по- голяма отговорност за живота си. Готов съм да посрещна истината за себе си. Моля те да се довериш на Майкъл (тук, разбира се, ще използвате собственото си име) като на човек, който иска да ми помогне да осъзная своя потенциал и който ще уважава и пази в тайна всяка информация, която решиш да ми дадеш за живота ми в духовния свят.

За щастие пълните блокажи от страна на наставника се срещат доста рядко. Но е добре да ги усетите отрано. От обекта ли идват или от неговия наставник? Макар че блокажи могат да се получат във всеки сеанс, когато клиентът влезе в духовния свят, обикновено с главните ви грижи е приключено. Ако има някакво препятствие, то обикновено е пред дверите. Моите ученици по ЖМП обичат да им давам примери за проблеми и техните решения. За да илюстрирам ситуация с блокиращ наставник в тази книга, избрах следния редактиран случай, който наричам „апахът-разузнавач".

Става дума за Кайл, мой клиент, и неговият наставник, наречен Адия. Един от най-трудните аспекти на житейския път е вземането на решения за любовните връзки. Тези решения обикновено са много по-сложни от свързаните с финанси или кариера. Според мен болката от загубена любов вследствие някои решения е най-силната от целия списък с емоционални травми. Често след сцената на смъртта и пълното сливане с душата си клиентът продължава да мисли за хората, които е познавал и обичал. Твърде вероятно е хипнотичният сеанс да спре внезапно, докато той осъзнава информацията за погрешни самооценки и прекъсната лична мисия. Такава беше и ситуацията при Кайл.

Кайл беше тридесет и седем годишен инструктор по плаване с гумена лодка по бързеи. Личната му история включваше желание за работа на открито, съчетана със свобода и приключения. По време на встъпителното събеседване той седеше нервно в офиса ми и му се искаше сеансът да се състои от изпитване на физическата му издръжливост и от „измиване на всичко отрицателно от акъла ми", както сам се изрази. Със стиснати юмруци ми разказа за предстоящия си развод с Даян, неговата ученическа любов. Даян му заявила, че вече ѝ е дошло до гуша да го няма заради дългите му плавания с клиенти. Искала той да „порасне, да се установи, да си намери работа в града и да престане да бъде вечно отсъстващ баща и съпруг". Нарасналата любов на Кайл към чашката само засилила брачните несъгласия.

Раздялата била трудна и за двете страни, със силен гняв и размяна на обвинения, свързани с пари, начина на живот и децата. Наскоро Кайл започнал да излиза с Линда, с която се запознал на срещите на анонимните алкохолици. Макар че връзката им се разбивала, той започвал да се чувства все по-объркан и неудовлетворен от промените в живота си, понеже продължавал да обича Даян. Тя пък му била казала, че никога няма да престане да го обича, но отказвала помирение, понеже той не искал да си стои у дома. Макар че сеансът потръгна както трябва, беше трудно поради безпокойството и мъчителните мисли на Кайл. Когато влязохме в предишния му живот, се оказа, че е бил разузнавач от кавалерийски отряд на американската армия в пустинята Аризона. Казвал се Хал и бил убит през 1873-та, на тридесет и девет годишна възраст, от апахите по време на едно нападение в земите им. В момента, в който визуализира смъртта на Хал, Кайл започна да се тресе неудържимо. Всичките ми опити да го успокоя удариха на камък.

Д-р Н.: Кажи ми кое най-много те тревожи сега — болката от смъртта, фактът, че си само на тридесет и девет... или нещо друго?

Кайл: (задъхан и през сълзи) Не, не, заради Джейн е... По дяволите, права е била! Усещала е, че апахите ще ме убият.

Д-р Н.: Коя е Джейн?

Кайл: Жена ми... тя не искаше да тръгвам на това пътуване... а сега виж... оставих я — нея и трите си деца.

Д-р Н.: Но нали разузнаването на индианска територия ти е било работа? Нали така си си изкарвал прехраната? Имало ли е нещо по-особено в последната ти задача?

Кайл: Не, те всичките са опасни... но напоследък станах дребен чифликчия само за да успокоя Джейн. Обещах ѝ, че ще се установя и няма повече да работя за армията. Да, животът страшно ми липсваше... да не съм вързан на едно място... приключенията... новите неща, които ми се случваха всеки ден... мъжкото другарство...

Д-р Н.: Та защо реши да приемеш тази поръчка за армията?

Кайл: Майор Хендерсьн дойде да ме помоли за помощ и ми предложи допълнителни пари. Джейн ме умоляваше. Каза, че имала лошо предчувствие. Напомни ми за обещанието, което съм ѝ дал... но аз въпреки това тръгнах.

Д-р Н.: Майор Хендерсьн не е ли можел да си намери някой друг?

Кайл: (след дълга пауза) Да, предполагам, че да, но бях добър в работата си, а майорът нямаше много време. О, Джейн... съжалявам...

Д-р Н.: Коя е Джейн в настоящия ти живот?

Кайл: (през сълзи) Даян.

Започнах да му давам указания да се откъсне от тялото си в аризонската пустиня и поеме към дверите, но той извика:

— Заседнах! Чувствам, че нещо ме спира... ограничава ме...

Открих, че е невъзможно да го помръдна от сцената на смъртта му. Подозирах, че освен дето изпитва неохота да напусне Джейн, подсъзнанието му се съчетава със съзнателната съпротива да напусне Даян. Съзнателните и подсъзнателните спомени му пречеха да премине на свръхсъзнателно ниво със силно разкаяние и вина. Между аризонската пустиня и дверите на духовния свят имаше нещо. Реших да поискам помощ от наставника на клиента си. След няколко секунди медитация продължих:

Д-р Н.: Ще повикам твоя наставник да ни помогне в този труден момент. Представи си, че когато погледнеш надолу, виждаш аризонската пустиня, а когато обърнеш очи нагоре, те чака приятна светлина. Искам да си представиш как се носиш, но тази стая да е включена в сцената, за да можем всички да участваме. Сега ще помоля тази приятна светлина да слезе и да ни помогне. Това е твоят личен духовен наставник, който е любящ и все-опрощаващ. Ще ми позволиш ли да го направя, ще ми помагаш ли?

Кайл: (колебливо) Да, но не знам...

Д-р Н.: (след продължително насърчаване) Добре. А сега, когато преброя до три, твоят наставник ще се спусне до теб и ти ще можеш да ми опишеш съвсем ясно какво виждаш. Готови!

(Поставих ръка върху челото на Кайл.) Едно, две, три! Какво виждаш?

Кайл: (след дълга пауза) О... той е тук... по-възрастен мъж... слаб... с дълга прошарена коса...

Д-р Н.: Как изглежда лицето му?

Кайл: Мъдро... строго... не, сякаш ме предизвиква.

Д-р Н.: Как се казва?

Кайл: А... Адия. Той е тук.

Д-р Н.: И аз усещам присъствието му. Това е добре, защото сега неговата помощ ни е страшно необходима. Искам да се съсредоточиш силно. Какво ти казва Адия по телепатичен път?

Кайл: Моля те, замълчи за момент.

Д-р Н.: (след известна пауза) Е?...

Кайл: Аз... не мога... (и започва да се тресе).

Д-р Н.: (високо и заповедно, за да не дава време на обекта да се разконцентрира) Говори от името на Адия, като използваш собствения си глас, веднага!

Кайл: (с непознат, нисък и абсолютно спокоен глас) Беше доведен да поработиш с този човек (мен), за да разбереш какви решения си взимал (като Хал и Кайл). Ще ти позволя да узнаеш някои неща (в този момент), но не и други, защото още не си взел своите решения (за душата на Джейн и Даян).

За краткост спестявам голяма част от тази фаза на сеанса. Успяхме да научим, че Даян е главната сродна душа на Кайл. Не му беше разкрито почти нищо друго от духовния му живот. Въпреки това сеансът беше безценен за него, защото разбра, че решението на Даян да го напусне е продиктувано от факта, че е била пренебрегвана в живота си като Джейн. Кармичният урок тук не е в наказанието, а във възможността да разберем последиците от решенията, които сме взимали по отношение на другите. Дългосрочните цели на Кайл за този живот, духовният му живот и бъдещето му с Даян бяха блокирани, защото клиентът ми се намираше на кръстопът.

Всички предизвиквани от наставниците блокажи имат някаква цел. Ако Кайл бе получил възможност да види другите членове от своята духовна група, да се срещне със съвета и види как е избрал това тяло в залата за избиране на живот, това щеше да осуети важни моменти от вземането на решение в този момент. Забележете, че възрастта (37 и 39 години) за важни решения във връзка с напускане на любим човек е почти еднаква в предишния и настоящия му живот. Подборът на момента издава многократна причинно-следствена връзка.

Кръстопътищата в нашето съществуване представляват възможности всяка пътека има потенциала да ни научи на нещо във връзка с главните ни задачи в този живот. Когато напусна кабинета ми, Кайл вече знаеше проблема, без да са му дадени отговорите. Беше приел факта, че всички преживявания имат някаква цел. Вярваше, че наставникът му е блокирал сеанса с цел той да разбере кое е най-добро за него сега, в този момент.

ВИДЕНИЯ НА СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕКОСЯВАНЕТО

ДА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ОНЕЗИ КЛИЕНТИ, КОИТО са се справили добре с напускането на земното астрално ниво и са минали през дверите. На този етап трябва постоянно да следите заобикалящата ги обстановка. По време на прекосяването серията ми от въпроси започва със следното:

1. Докато се издигаш все по-високо и се отдалечаваш от Земята, пространството около теб потъмнява ли, или изсветлява?

Този въпрос може да изглежда прост, но дава много насоки в зависимост от опита на душата. Когато клиентът ми каже, че веднага попада сред ярка светлина, обикновено думите му сочат, че е зряла, бързо придвижваща се душа, която няма търпение да се завърне у дома. В същото време приемам, че интелигентната сила, която я дърпа, знае коя скорост ще пасва най-добре на душата в зависимост от способността й да се нагажда към резките промени след физическата смърт. При души, които не са съвсем сигурни къде се намират, прекосяването става по-бавно. Има обаче и такива, които искат да се придвижват по-постепенно, независимо от големия напредък в развитието си.

Нямам установена формула за това кои души виждат портал или тунел и кои попадат мигновено сред ярка светлина. Знам, че скоростта на преминаване е свързана с обстоятелствата около смъртта и познаването на духовния свят. Няколко души с ППС (преживявания на прага на смъртта) съобщават, че временната им смърт изобщо не е била приятна, тъй като са видели само тъмнина. Казват, че са попаднали в някакъв тунел и са се върнали към живота, без дори да видят към тях да се приближава любяща светлина. Това може да се случи, когато смъртта е съвсем за кратко и душите биват върнати обратно. Но повечето хора с ППС си спомнят усещане за любов и ярка светлина.

Най-важното тук е следното: когато клиентът ви каже, че се носи сред тъмнина, сива мъгла или пухеста, облакоподобна атмосфера, през която не се вижда нищо, просто да продължите да насърчавате придвижването и да го уверявате, че всичко е нормално. Независимо дали съобщенията са за тъмнина или светлина, аз казвам:

2. Вече си минавал по този път. Просто продължавай да се движиш и приеми факта, че една любяща сила те отвежда на безопасно място.

Обяснявам му, че скоро ще преживее сцени, в които и той ще участва, също както при спомените от предишно прераждане. Разликата сега е, че ще има ефирно тяло от чиста енергия, но със същата способност да съобщава за спомените си посредством сегашното си физическо тяло. За повече информация ви препоръчвам да прегледате втора глава на „Следите на душите, където цитирам три случая с души, отиващи в духовния свят. Техните разкази варират от удивление до сухо изброяване на фактите. Това разнообразие от реакции ни дава възможност на погледнем на нещата от различни ъгли. На този етап питам обекта:

3. Кажи ми, когато започнеш да виждаш надалеч, отвъд обкръжаващата те среда.

Това е един от онези моменти, в които мълчанието особено много помага на обекта. Сетне може да го помоля за идеомоторна реакция като:

4. Не бързай. Когато започнеш да виждаш на разстояние, повдигни пръстите на дясната си ръка.

Искам този сигнал да дойде спонтанно и директно от свръхсъзнанието, без никакъв критически съзнателен анализ. Трябва да изчакате, докато обектът бъде готов да докладва, иначе ще е склонен да скалъпи някаква фалшива визуализация само за да угоди на хипнотизатора. Когато обектът ми каже, че се е пренесъл в пространство, където може да вижда на разстояние, няма никакво значение дали вижда ярка светлина или мъгляво сияние. Задавам на всички един тип въпроси относно светлините, които виждат:

5. Виждаш ли голямо светещо кълбо близо до себе си или светещи точки в далечината?

Отново даването на избор потиска съпротивата на клиента, а при някои и леката тревога, че са се загубили в пространството. Въпреки това клиентът отговаря честно, ако вижда нещо различно от вашите предположения. Важното обаче е само да поддържате разговора и придвижването му. Рано или късно, повечето обекти съобщават, че виждат светлини. Понякога им обяснявам, че тези светлини са интелигентни същества, друг път не казвам нищо. Впускам се в обяснения само при най-колебливите клиенти. По-голямото светещо кълбо от светлина близо до обекта обикновено представлява неговият духовен наставник, а светлите точици в далечината — другарите му от духовната група. Някои клиенти имат различни духовни визуализации след всяко прераждане. Например след един живот наставникът може да чака близо до дверите, а след друг да е навътре в духовния свят. Сродните души могат веднъж да се появят при прекосяването, а друг път да ги няма.

ПЪРВОНАЧАЛЕН КОНТАКТ С ДУХОВЕ

ОТНАЧАЛО, КОГАТО ЗЪРНАТ СВЕТЛИНИТЕ В далечината, клиентите често възкликват: „Виждам звезди!" Това е, защото видението им наподобява космос или небето, каквото го виждаме от Земята. След това продължавам с моята серия от въпроси, свързани със светлините:

6. Колко светлини виждаш? Преброй ги.

7. Скупчени ли са или разпръснати?

8. Някоя от тях изглежда ли ти по-голяма от другите?

В повечето случаи обектите отговарят: „Виждам едно голямо светещо кълбо в далечината".

Това обикновено е наставникът. Но какъвто и отговор да ми дадат за светлините, следващият ми въпрос винаги е:

9. Надясно ли трябва да се понесеш, направо или наляво, за да се срещнеш със светлините?

Освен че им дава избор, този подход постига отлични резултати, понеже компасът на обекта се задейства и той осъзнава, че може сам да управлява напредването си в духовния свят. Затова, след като получавам неизменния отговор, че светлините се намират в едната от трите посоки, просто казвам:

10. Понеси се (надясно, наляво или право напред) към светлината, докато тя се придвижва към теб.

Тук определено трябва да направя пауза, за да позволя на клиента да се ориентира, но е важно да не го оставям да се отчае, задето му отнема твърде много бреме, за да се срещне със светлините. Следващият ми въпрос е:

11. Докато се приближаваш към светлината и тя идва към теб, искам да ми кажеш дали е ярка или мъждива и какви цветове виждаш.

Ако откликва добре, го питам за ореола и ядрото на светещото кълбо. Те са свързани с характера и нивото на напредък на душата. Тази тема е обсъдена по-подробно в „Следите на душите (глава „Цветовете на душите“). Ще разгледам малко повече цветовете в главата за разпознаване цветовете на душите в духовните групи. Ако обектът вижда само едно светещо кълбо или стълб пред себе си, в основни линии се интересувам дали светлината е чисто бяла, жълта, синя или светлопурпурна, за да получа представа дали това е старши или младши наставник. Две или три скупчени светлини в различни цветове най-често са другари на душата.

В курсовете си по ЖМП, където учениците ми си правят взаимно духовна регресия, забелязвам известно объркване с белия цвят, що се отнася до наставници и другари на душата. Учениците ми питат: „Защо белият цвят се появява и при наставниците, и при по-младите души?". В първите години на работата ми с ЖМП ми отне доста време, докато разреша тази загадка. Цветът представлява енергийна вибрация, а бялото е в основата на цветовия спектър. Клиентите, които съобщават за движещи се към тях светлинки, често казват: „Виждам бели светлинки, които се появяват от сумрака“. Именно затова в първия момент ги смятат за звезди. Но когато придвижа клиента по-близо към тях, нещата се променят и аз питам:

12. Моля те, опиши ми формата и изгледа на светлините, които са излезли да те посрещнат.

Ако се приближава наставник, обектът често вижда голямо кълбо, удължен овал или човешка фигура от бяла светлина. След известно време може да ви каже, че бялото е добило жълт или синкав оттенък. Все пак подобни съобщения може да се появят и по-късно, може би когато ориентирате обекта или чак при срещата с духовната му група. Ако клиентът съобщава за неизменна ярка бяла светлина, която сочи чистота на вибрационната енергия, това означава чистота на мислите или намеренията. Това е знак за напреднала душа, заедно със знанията и мъдростта на синия и виолетовия оттенък. Бели точици могат да се появят в червената, жълтата, зелената и синята светлина, а младите души обикновено се явяват в чисто бяло. Тези бели оттенъци могат да бъдат мътни или с променливо сияние. Трептящите светлини често говорят за неспокоен дух, вълнение, въодушевление и стремеж към хармония, които са характерни за недотам напредналите души. Когато душата и светлината се срещнат, питам:

13. Светлината, която те е доближила, за ръката ли те хваща, или те обгръща с любяща енергия?

Можете да направите справка в „Следите на душите“, в главата за лечение на душите при дверите. Има разлика в техниките, когато наставникът обгърне душата в целебна енергия или просто се съсредоточи в краищата на ефирното ѝ тяло, например като я хване за ръката. Обгръщането (когато душата се чувства като в мехур) почти винаги се прави от духовния наставник, а не от главната сродна душа или другар от групата. След това може да попитам клиента как му въздейства енергията на наставника. Завръщащата се душа получава подмладяваща енергия чрез процес, който наричам просмукване — през душата преминава целебна енергия. Различните форми на възстановяване на духовната енергия съм разгледал подробно в четвърта глава на „Следите на душите“. Ще видите как в тази фаза от сеанса повечето обекти започват да се отпускат. Реакциите варират от благоговение до пълно спокойствие.

Обектът има чувството, че енергията му става по-лека. Това е показател, че най-сетне се е отделил мислено от физическото си тяло. Когато клиентът види за пръв път своя наставник в офиса ви, бъдете готови за емоционална реакция. Много се пропълзяват или направо се разплакват от факта, че са в присъствието на назначения им любящ учител. Други избухват в радостен смях, след като го разпознаят. Честно казано, това е един от най-силните моменти в сеанса, така че ви препоръчвам да оставите клиента да му се наслаждава, без да му говорите много. Погрижете се да имате подръка кутия със салфетки. Аз лично съм си създал навика всеки път да отправям към клиента постхипнотични внушения с цел спомените за личния наставник да останат с него до края на живота му.

ОБЩУВАНЕ С ДУХОВЕТЕ-ПОСРЕЩАЧИ

ЗАПОЗНАВАНЕТО И ДИНАМИКАТА НА личните отношения с духовете, които са дошли при дверите, за да посрещнат завръщащата се душа, са от особено значение. Започвам тази фаза, като задавам въпроса:

1. Хрумват ли ти някакви мисли за този, който те посреща, които да не сме обсьждали досега?

Повечето клиенти се нуждаят от няколко секунди, докато осъзнаят и откликнат на въпроса за наставника или другарите си. Някъде в контекста на въпросите трябва да попитате:

2. Имаш ли чувството, че съществото пред теб е от мъжки или женски пол?

Открил съм, че душите, които продължават да виждат само маса от безполова светлина, в повечето случаи са по-напреднали и не се нуждаят от улеснението да виждат човешки фигури. Ще имате клиенти, които ще съобщават, че много от духовете-посрещачи са хермафродити. Ако светлината е другар от групата, той ще се идентифицира веднага, като се покаже във физическо тяло от минал живот на обекта или дори от настоящия му живот. Всеки път, когато той зърне човешка фигура, независимо дали тя е на духовен наставник или на сродна душа, задавам следните типове въпроси:

3. Виждаш ли някакви черти на лицето?

4. А цвят и дължина на косата, цвят на очите?

5. Очертанията на тялото напомнят ли ти на някой твой познат?

6. Съзнавам, че на това място земната реч не съществува, но получаваш ли някакви телепатични съобщения, за които трябва да поговорим?

В трета глава на „Пътят на душите” цитирам случаи, които обясняват какво е за душата да бъде посрещната от свои другари близо до дверите. Такива срещи обикновено не траят дълго, защото наставникът поема нещата в свои ръце и повежда връщащата се душа към следващата ѝ спирка. Ако ще има голямо празненство с много души-другари, обикновено то е по-късно, когато завръщащата се душа за първи път установи контакт с цялата група. Всяко посрещане от нейни членове при дверите или в рамките на самата група има за цел да почете душата с любов и радост.

Освен веселие и игри събиранията за завръщането у дома могат да имат много по-дълбоко значение. Например мой клиент имал в предишен живот четирима много близки приятели от британския военен отряд и всички били изпратени във Франция в началото на Първата световна война. В края на август 1914 г. петимата другари се събрали за последно в едно живописно парижко кафене на левия бряг на р. Сена. Веселили се с музика, вино, песни — опитвали се да забравят какво им предстои. На следващата сутрин били изпратени на фронта и в началото на септември, в един и същи ден и час всички с изключение на един загинали на бойното поле в първата битка при р. Марна.

Единственият оцелял бил тежко ранен и транспортиран обратно у дома. През изпълнения с болка остатък от живота си не престанал да скърби за загубата на приятелите си и чувствал вина, че само той е останал жив. В онзи си живот този човек умира през 1936 г. При завръщането в своята духовна група бил посрещнат от четиримата си приятели и облечени униформено, заедно отпразнували събирането си, като пресъздали веселбата в парижкото кафене.

Това специално посрещане било като благотворен оздравителен лек и имало за цел да освободи душата от неспирните ѝ терзания през изминалия живот. Вярно е, че душите възстановяват енергията си близо до дверите, но явно има нещо повече, предназначено за преживелите тежки травми. Според мен това особено важи за тези, които са загубили любим човек или близък приятел. Затова, макар че посрещанията предимно доставят радост, знайте, че те могат да бъдат символ на тъжни кармични събития, които са от специално значение за клиента ви. Съществува възможност тези събития от отминал живот да оказват влияние върху него в настоящето.

Имайте предвид, че няма значение, ако любим човек от минало прераждане, когото току-що сте обсъдили, все още живее на Земята в същата времева рамка. Това е, защото част от нашата енергия никога не напуска духовния свят. Например, ако майка ви е починала тридесет години преди вас, дори да се е преродила отново, част от нейната енергия е останала в отвъдното и винаги ще може да ви посрещне. Този процес е описан в „Следите на душите в разделите, посветени на разделянето на душите. На този етап е добре да не бързате, за да дадете на обекта време да разпознае посрещачите.

Когато се стигне до общуване с наставника, трябва да сте готови за доста лаконични отговори. Тъй като връзката му с неговия наставник е твърде лична, той може просто да отклони въпросите ви, като отвърне: „Няма какво да си кажем с него”. Но това всъщност означава, че няма какво да каже на вас. Разговорът е твърде личен и клиентът обикновено счита, че никакви думи не могат да го опишат.

Трябва да призная, че не приемам пасивно мълчанието на обекта. Моята работа е да науча възможно най-много неща, които да му предам след приключването на сеанса. Може внимателно да му напомня, че знам, че общуването с неговия наставник е нещо строго лично, и уважавам това. Все пак добавям: Важно е да ми съобщаваш какво ти се казва, за да съм сигурен, че всичко е наред. При някои обстоятелства може да стана по-настоятелен: Дойде при мен за достъп до духовна информация, която е важна за сегашния ти живот и благополучие. Имам нужда от помощта ти, за да може всичко да бъде записано (на касетата). Ако клиентът продължава да спестява информацията за духовния си наставник, просто продължавам с обичайните си въпроси. Сега е подходящ момент да попитам:

7. Как се казва твоят наставник?

По време на встъпителното събеседване съм обяснил на клиента, че от време на време ще го докосвам с пръсти по челото като причинно-следствен енергиен трансфер, за да подпомогна възстановяването на спомените му. Преди да започне хипнозата, подготвям обекта, като му обяснявам, че тази процедура е много удобна за припомняне на имена. Така че на този етап от сеанса извършвам въпросната маневра и заявявам, че може да изрече въпросното име изцяло или буква по буква. Работата върху името на наставника близо до портите е добра подготовка за фазата, когато ще попитам за имената на другарите от духовната група. Понякога клиентът казва по-лесно имената буква по буква, отколкото изцяло. Ако все още не иска да ми даде името на наставника си, отбелязвам: „Не се тревожи за това. Можеш да ми кажеш името му по-късно, когато се сетиш". Ако клиентът е в състояние да отговаря на въпросите ми за мислите, които получава от своя наставник, продължавам проучването си с:

8. Какво ти казва?

Понякога искам да съм още по-конкретен, така че питам по-настоятелно:

9. Какво мисли твоят наставник, как си се справил в последния си живот?

На този етап въпросите и отговорите са различни при всеки клиент. Трябва обаче да знаете, че при дверите не се получава много информация. Обичайните отговори са: „Моят наставник ми каза, че съм направил каквото трябва или „Казва ми „добре дошъл" и че скоро ще си поговорим. Все пак по този начин вие подготвяте съзнанието на клиента да приеме, че по-късно, в духовния свят, ще го подканите да отговаря по-подробно на въпросите ви. Никога не оставам твърде дълго при дверите, понеже клиентът трябва да тръгне с наставника си към следващата спирка, където ще мога да получа повече информация. Вероятно това ще бъде място за възстановяване енергията на душата, но отначало не правя опити да му внушавам къде може да отиде, освен ако не е започнал да се разсейва. В такъв случай въпросът бива формулиран по следния начин:

10. Какво става сега?

Обектът често отговаря: „Отново се движа”. Ако ми се струва, че в ума му не се случва нищо, може да попитам:

11. Готов ли си да бъдеш отведен някъде?

Един от Въпросите, които задавам най-често в сеанса, е:

12. Къде те водят сега?

И само ако всичките ми опити се провалят, ставам по-конкретен, например: Не мислиш ли, че е време да отидеш с наставника си, за да може той да те ориентира? Има един аспект относно движението на душата, както клиентите го описват, който трябва да се познава. Някои клиенти, които с увлечение се пренасят от място на място в духовния свят, трябва само да оформят мисъл — и веднага са на съответното място. Това, изглежда, е истинската същност на пътуването на душата. Тези клиенти може би ще изпреварват вашите указания.

СПИРКИ НА ПРИСТИГАЩАТА ДУША

В ОСНОВНИ ЛИНИИ ИМА ТРИ ГЛАВНИ СПИРКИ на пристигащата душа:

А. При дверите, където се осъществява първият контакт с друг дух.

Б. Ориентация, при която душата бива отвеждана на място, където дава отчет на наставника си.

В. На последната спирка душата се връща при духовната си група.

Ще се натъкнете на много варианти на тази схема, които са свързани не само със степента на напредналост на душата, но и с това колко предизвикателства или травми са били включени в току-що изживения от нея живот. Душата може да отиде директно при духовната си група или при съвета на старейшините, прескачайки предварителната ориентация. По-напредналите души, които участват в независими групи за обучение, може да отидат при тях веднага след завръщането си от живота.

Има и такива души, които след пристигането си в духовния свят се озовават направо в класната стая или в библиотеката, за да учат. Онова, което не се случва на никоя душа, е веднага да се прероди. Най-често срещаното отклонение от трите стандартни спирки е, когато на душата бъде възложено веднага да отиде на мястото за енергийно възстановяване. Има души, които се нуждаят от енергийно лечение, за да се възстанови увредената им енергия. Макар че повечето първоначални срещи и ориентация с наставника включват известно обновяване на енергията, този лечебен процес има множество алтернативни процедури в духовния свят.

Понякога току-що прекосилият клиент ще ви каже, че отслабналата му енергия се намира на някакво странно място. Това може да е геометрично или кристално съоръжение, което сякаш му помага да изцери и отново да балансира своята енергия. Той може да отбележи, че има нужда от фина настройка на вибрационните си нива с помощта на тази обстановка и че трябва да остане за малко сам, преди да се върне в духовната си група. Известно време няма да иска да общува с когото и да било. Изглежда, след някои прераждания душите изпитват необходимост да останат насаме със себе си, за да поразмишляват, преди да се заемат с каквито и да било други дейности. Обаче клиентите казват, че наставниците следят случващото се.

Често говорят и за кристалите като символ на обновлението. Бъдете подготвени да чуете, че тези енергийни пространства наподобяват стъклоподобни пирамиди или стени с множество фасети, отразяващи различно оцветени светлини. Тези пространства могат да действат като вибрационни генератори, които презареждат душата с универсалната си целебна енергия. Понякога, когато клиентът се опитва да ми обясни какво става, слагам в ръката му кварцов кристал, защото знам, че той може да послужи като мисловен проводник между нас.

В живота, както и между преражданията, усамотението дава бреме за самооценка и вдъхновение чрез възстановяване на личната енергия. В живота може дотолкова да се захласнем в ролите, които играем, че никога да не научим кои сме всъщност. След особено труден живот внезапно откриваме, че тялото, което ни е свързвало с всички преживени предизвикателства, вече липсва. Разбираемо е, че душата изпитва нужда от малко тишина, преди да влезе по-нататък в духовния свят и преди да се заеме със своите дейности.

В „Следите на душите” (четвърта глава, „Възстановяване на духовната енергия“) обсъждам различните видове целебна енергия в зависимост от състоянието на завърналата се душа. Този списък включва три основни категории:

А. Стандартното лечение преди ориентацията. През него преминават повечето души.

Б. Спешно лечение за души, чиято енергия е била увредена от насилствена смърт.

В. Специално лечение в район за възстановяване. Предназначено е за души, които са били силно замърсени през целия си живот.

Искам да подчертая, че клиентът няма да е склонен да съобщава много подробности от районите за възстановяване, ако е живял мъчително. Освен когато чувствам, че това има пряка връзка с днешния им живот, не настоявам за обяснения, понеже той трябва да преживее пълноценно това, за да бъде успешен сеансът. Моята терапевтична философия в този момент е същата, която описах в „Притъпяване на чувствителността към травми”.

Може би блокирането на спомени за енергийно възстановяване след предишен живот има нещо общо със защитната амнезия, предизвикана от наставника. В някои редки случаи, когато чувам за сериозно увредени души, тези съобщения са давани от трети лица, които знаят за такива души, или от душа-инструктор по възстановяване. Тежкото премоделиране или преоформяне на енергията на силно замърсен дух може да доведе до това душата никога повече да не се върне на Земята. Ако след предишен живот вашият клиент е преминал процедура на радикално премоделиране, то това събитие бива блокирано като акт на милост. Мисля, че в такива случаи е най-добре да не се натрапваме.

ОРИЕНТАЦИЯ С НАСТАВНИКА

ТЪЙ КАТО В ПОВЕЧЕТО ВИ СЛУЧАИ ЩЕ ИМА някакъв вид ориентация с наставника, трябва да осъзнавате различните аспекти на тази основна спирка в духовния свят. Вече говорих за дълбокото благоговение, което хипнотизираният изпитва, когато за пръв път зърва своя наставник. Тези чувства започват да се изразяват с повече думи, когато обектът се отдалечи от дверите заедно с наставника си, за да отидат на мястото, където се осъществява аклиматизацията и прегледът на приключилото прераждане. Мисля, че за ЖМП терапевта ще е полезно да прегледа отново глави пета и осма от „Пътят на душите“, където разисквам ориентацията и наставниците. Там съм обсъдил неща като духовната обстановка и ролите на старшите и младшите наставници. Тези данни ще важат за много от вашите случаи. Макар нюансите всякога да са различни, ще откриете множество сходства. Например при първоначалния си контакт със своя наставник преданият християнин ще възкликне: „О, виждам Исус!”. Вариация на това е изявление от рода на: „Един ангел е дошъл да ме посрещне”.

Някои клиенти с твърди теологически убеждения са склонни да вярват, че сеансът е религиозно, а не духовно преживяване. Така съзнателната привързаност към дадена религиозна доктрина се проявява и под хипноза. Опитвам се да бъда внимателен и да не обидя клиента, затова обикновено казвам: „Чудесно, но нека се приближим още малко до тази фигура, за да я огледаме по-добре“. Скоро клиентът разбира, че това неземно същество е неговият личен учител, който му е бил определен от самото начало, а не велик пророк от някоя от световните религии.

Нищо чудно, че някои хора наричат личните си наставници ангели-хранители. Тези летящи същества нямат криле, но около тях често се образува ореол от ярка бяла светлина, която създава това впечатление. Когато клиентите продължат нататък за ориентация, повечето от тях съобщават, че наставникът е облечен в роба, има глава с ясно различими човешки черти и личат полови характеристики, които субектът не е забелязал досега. Мястото за ориентация обикновено представлява приятна и позната земна обстановка. Често обектите съобщават, че се намират в градина, където седят на бяла мраморна пейка и разговарят с учителя си. Но ориентацията може да се проведе и в позната стая с маса и столове, на открито или дори сред облаците.

Вече сте прегледали последния живот на клиента и сте осъзнали обстоятелствата около постигнатите и непостигнатите цели. По този начин ще можете да улесните спомените му за аклиматизацията в духовния свят. Ориентацията е място за лечение на ума и там е възможно да научите много за настоящите нагласи и житейски конфликти на клиента, като внимателно действате като трета страна в разговора между обекта и неговия наставник. По-късно ще разгледам начините, по които можете да използвате реалността на духовния свят като лечение за настоящия му живот.

Следва серия от въпроси, които обикновено задавам на клиентите по бреме на ориентация:

1. В разговора с твоя наставник правите ли преглед на целите, които си си поставил за приключилия живот, и ако да, колко от тях си постигнал?

2. Във връзка с тези цели можеш ли да ми кажеш кое е било най-голямото постижение и най- дълбокото ти разочарование за изминалия живот?

3. Как оценяваш последните си няколко живота в сравнение с всички останали, които си изживял, по отношение на твоето развитие?

4. Кажи ми как ти е помагал твоят наставник преди, по време на и след твоите прераждания.

5. По време на тази ориентация твоят наставник изказва ли някакво мнение за общото ти развитие?

6. Какви съвети ти се дават на този етап от твоето пътуване?

7. Можеш ли да ми обясниш какви други важни въпроси обсъждате на тази среща?

Това е времето, когато обектът започва да добива по-дълбоки прозрения за себе си, така че е добре да свържете въпросите си със ставащото в настоящия му живот. Ще откриете, че в тази духовна обстановка душите се изказват доста искрено за своите недостатъци. По време на ориентация самокритичността е засилена. Макар че всеки наставник си има свой стил, повечето казват неща от рода на: „Не бъди толкова строг със себе си, справи се много добре”.

Като човек, изслушал хиляди ръководени от наставници ориентации, мога да ви кажа, че тези духове никога не са строги или властни. Ще останете с усещането, че наставникът изслушва съпричастно ученика си, понеже вече знае всичко за живота му. Нищо не може да бъде скрито и душата прекрасно знае това. Аз лично вярвам, че наставниците биват прикрепяни към дадена душа, защото те самите имат афинитет към слабостите и силните страни на безсмъртния й характер. Все едно характерът на учителя да е същият като на ученика му и двамата да се борят заедно със задачите.

Любовта на нашите наставници към нас е огромна сила и често онова, което смятаме за интуиция в живота си, всъщност е нашият ръководител, който се опитва да ни каже нещо. След ЖМП сеанса клиентът често обяснява, че едва сега разбира как някои символични послания, които е получавал в ранните етапи от живота си, са имали за цел да помогнат на личното му осъзнаване и на съсредоточаването в набелязаните цели. Вярно е, че всички наставници са различни. Някои се включват съвсем активно в живота ни и с мисълта си ни помагат да се измъкнем от дупките, в които попадаме, докато други са по-дистанцирани и не ни се притичват на помощ, освен ако не ги повикаме в момент на отчаяние или криза.

Докато клиентът ви разказва колко е разстроен, задето не е изпълнил своите цели в предишния живот, ще съзрете връзката с някои предизвикателства в настоящото му прераждане. На този етап се опитвам по-скоро да събера възможно най-много информация за душата, с която работя, вместо да се задълбавам в подробностите. Установил съм, че ориентацията не е тежък разпит, а време за отчет и добронамерени съвети. По-задълбоченият анализ, включващ възприятията и поведението на душата в живота, обикновено се извършва по-късно в духовния свят.

По бреме на дългия ЖМП сеанс има периоди, когато настоятелността на въпросите ви е полезна, но ориентацията не е един от тях. Ако не успявате да научите още факти, не забравяйте, че най-доброто време за психотерапия обикновено е, когато отведете субекта пред съвета. Разбира се, не бива да забравяте, че има лични неща от живота на душата, които тя не желае да разкрива.

Странно е, но проявите на затвореност от страна на клиента са най-силни по време на ориентацията, отколкото в други моменти от сеанса. С течение на годините стигнах до един извод за този феномен. Вярно е, че ориентацията е първата възможност за душата да поговори насаме със своя учител и му излее всичките си впечатления от последното прераждане. Все пак някои души може да не са напълно готови, защото имат нужда да се успокоят. Съществуват и други фактори, които карат клиента да мълчи на този етап. Освен въпроса за дискретността, според мен тук става дума и за затруднено възприемане на положението.

Тъй като ориентацията е първата ѝ спирка в духовния свят, душата все още усеща връзката си с органичното тяло, което току-що е напуснала. В нея още известно време ще останат някои белези от биологичния темперамент и характер на тялото, въпреки че новопристигналата душа вече е осъзнала безсмъртния си характер. Поради тези фактори спомените на душата от ориентацията може първоначално да всеят още по-голямо объркване в ума на клиента, който ви докладва от съвсем различно биологично състояние, т.е. от настоящото си тяло.

Нужно е известно време, докато се избърше трансформацията и душата отново се пречисти. С течение на сеанса ще забележите, че реалността на духовния свят става все по буквална и подробна за обекта. Ако не притискате клиента на този етап, по-късно, когато той започне да се вижда напълно като духовно същество, търпението ви ще бъде възнаградено.

Тъй като ориентацията е замислена като преглед за завърналата се душа, често този период й се струва твърде кратък. Доста от клиентите съобщават, че не си спомнят всички подробности за последната си ориентация и може би не трябва да помнят въпросното преживяване в сегашното си тяло. Причините са много, но по принцип клиентът няма да има нищо против, ако го поведете към следващата му спирка, след като сведенията от ориентацията пресъхнат. В подходящия момент питам: Време ли е да тръгнеш към следващата спирка? Ако не получа задоволителен отговор, може да стана по-конкретен: Мислиш ли, че е време да отидеш при приятелите си? И обикновено отговорът е „да”.

Като хипнотизатори, ние до голяма степен контролираме темпото и разположението на събитията в сеанса. Всъщност обектът несъзнателно търси указанията ни. Трябва обаче да ви предупредя, че клиентите ви ще имат предпочитание към някои образи. По терапевтични причини може да усетя, че в някой момент от сеанса трябва да попитам: В интерес на душевното ти благополучие, има ли някое място в духовния свят, което е особено добро за теб и искаш да се пренесем там сега?

Тук клиентът може да се съгласи или да не се съгласи с предложението би. Може да смятате, че определени духовни сцени са подходящи за въвеждане в момента, но това не означава, че обектът ще е на същото мнение. Понякога той иска да посети други места в духовния свят, преди да отиде там, където му внушавате. Освен това някои обекти ще визуализират духовни сцени, различни от тези на останалите ви клиенти. Винаги използвайте собствения компас на клиента, стига да не е увреден. Хипнотизираният може да иска да посети места, които имат пряко отношение към днешните му нужди, затова той трябва да ви води, а не обратното. Ако срещнете съпротива в даден момент от духовната регресия, можете просто да попитате: Има ли още неща, които искаш да огледаш сега, или си готов да тръгнем към друго място?

Винаги бъдете гъвкави в плановете си, докато насърчавате обратната връзка с клиента. Бъдете готови за дълги паузи, докато обектът асимилира видяното. Смятам, че хората получават много духовна информация, която не разкриващ словесно. Полагайте усилия в тази насока, но най-после трябва да приемете и тези празнини. Те ще са най-показателни на записа. ЖМП сеансът е не нещо друго, а партньорство между клиент и терапевт. Колкото повече работите, толкова по-силно ще усещате духовното ръководство, което ви насочва към най-добрия курс на действие.

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ЧАСТ ПЪРВА - НАЧАЛНО ПРОУЧВАНЕ
Към: ЧАСТ ВТОРА - ПОДГОТОВКА ЗА СПИРИТУАЛНА РЕГРЕСИЯ
Към: ЧАСТ ТРЕТА – НАЧАЛО НА ХИПНОТИЧНИЯ СЕАНС
Към: ЧАСТ ПЕТА – ЖИВОТЪТ МЕЖДУ ПРЕРАЖДАНИЯТА
Към: ЧАСТ ШЕСТА - ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА

 

 
 

Go Back

Comment

View older posts »