Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

ЖИВОТ МЕЖДУ ПРЕРАЖДАНИЯТА – ЧАСТ 6: ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА

ПОДГОТОВКА ЗА ОТПЪТУВАНЕ

КОГАГО ПРИВЪРШИТЕ С ПРЕГЛЕДА НА последното посещение на клиента в мястото за избор на живот, трябва да се ориентирате към приключване. Що се отнася до прегледите, четиринадесета глава от „Пътят на душитее посветена изцяло на подготовката на душата за отпътуване. Моите курсисти често ме питат: „Всички ли души се подготвят за отпътуването по един и същи начин? Отговорът ми е отрицателен. Разлики има не само в начина, по който се подготвят за следващото си прераждане, но и в подготовката на една и съща душа за различните ѝ животи. На този етап от сеанса питам клиента: Искам да ми обясниш какво правиш, преди да напуснеш духовния свят, за да се преродиш в настоящия си живот.

Ще получавате най-разнообразни отговори в зависимост от естеството на предстоящия живот и напредъка на душата. Ето кратък списък на причините, които се крият зад различните отговори:

А. Някои клиенти няма да си спомнят нищо от приготовленията за новото прераждане. Помнят единствено как са приключили с избора на живот и веднага след това са се озовали в майчината утроба.

Б. Някои клиенти ще ви говорят за подготвителен урок, в който се прави преглед на най- важните аспекти от предстоящия живот. Тук има два варианта:

1) Срещат се само с наставниците си.

2) Може да се срещнат с наставниците и с други души, които ще играят важни роли в живота им.

В. Някои души се сбогуват набързо с неколцина приятели от групата си и веднага отиват на мястото за отпътуване, придружавани от своите наставници.

Г. Някои души, изглежда, се усамотяват преди напускането на духовния свят. Тук също има две възможности:

1) Не усещат, че наставникът ги придружава, и внезапно се озовават в утробата.

2) Биват придружени от наставника до мястото на отпътуване и след това минават по същия маршрут като останалите души.

Не искам да оставя читателя с впечатлението, че сбогуването с другарите от групата е кратко или изобщо липсва. Всичко зависи от това кога е станало то в поредицата от духовни събития.

Краткото „довиждане”, когато душата е готова за тръгване, не означава автоматично, че не е имало по-дълги сбогувания в по-ранен етап. Също така не забравяйте, че част от енергията ни никога не напуска духовния свят — не е като да заминава цялото същество. Оставащата енергия може да бъде активна или не, зависи колко от нея ще вземем с нас (както вече споменах по-рано в тази книга). Но и в двата случая сбогуванията на душата с приятелите могат да бъдат много емоционални, особено с онези, които ще се прераждат с нас в предстоящия ни живот.

Подготвителните уроци, предназначени за отпътуващи души, често се водят от директори-координатори, които не са личните им наставници. Тези координатори са специализирали в генералните репетиции на значими сцени от предстоящия живот. В основни линии те извършват крайното подсилване на паметта на заминаващите души. Не е необичайно душата да усеща по време на урока присъствието на свои другари или свързани души, на които са отредени Важни роли в предстоящата пиеса. Действителният момент на раждането на това поколение от деца очевидно не е от значение в подготвителните лекции. Например може да сте пет години по-възрастен от жена си, но ще посещавате заедно подготвителния клас, свързан с момента, когато ще се срещнете.

Има клиенти, които описват своя подготвителен клас като ориентиран главно към бъдещото разпознаване на сродните души. Други ще ви кажат, че там преповтарят определен кармичен урок, докато трети твърдят, че уроците им са съчетавали различни елементи. Когато хората имат усещане за дежа-вю или усещат синхрон в определени събития, които не могат да обяснят, нищо чудно това да са спомени от подготвителните им уроци.

Много са въпросите, които можете да зададете на клиента в тази фаза от сеанса:

1. Какви знаци са ти дадени предварително, за да разпознаваш Важните събития в живота си?

2. Можеш ли да ми кажеш по какво е трябвало да разпознаваш важните хора в живота си?

3. Кой е най-значимият аспект от последния ти подготвителен урок?

В някои редки случаи ще чуете как клиентът възкликва, че в моментите преди отпътуването си към новия живот се е нуждаел от малко повече убеждаване или успокояване от страна на своя наставник. Макар че подобни трепети са доста необичайни, душата е свободна да се откаже от прераждането в който момент пожелае. Вече споменах, че много рядко съм се натъквал на души, които са помолили да бъдат върнати обратно, след като вече са се настанили в плода. Повечето ви клиенти ще заявят, че вместо с тревоги, са били изпълнени с радост, надежди и очаквания за предстоящия живот. Процентът на моите клиенти, които попадат в тази категория, надхвърля 80%.

Тъй като малка част от тях усещат някакво притеснение, бих ви препоръчал да зададете под някаква форма следните въпроси за нагласата на обекта към прераждането:

1. Какви бяха главните причини да дойдеш тук този път?

2. Имаше ли усещането, че е твой дълг да се преродиш, че това е неизбежно, или можеше да си останеш там?

3. Би ли могъл да характеризираш отношението си към прераждането като:

а) радост и очакване на новите възможности, които ще ти се предоставят в предстоящия живот;

б) безразличие;

в) предпазливост или неохота.

В „Пътят на душите съм описал подробно няколко примера на действителното връщане на Земята. Ако е в състояние да опише тази процедура, клиентът в повечето случаи ще каже, че наставникът го е придружил до нещо като изходен портал, преди да се разделят. Душата има чувството, че се спуска в някакъв водовъртеж или тунел към Земята. В много случаи обектът си спомня съвсем смътно последния етап от пътуването си, затова отбелязва: „От светлината влязох в тъмнина (портала) и след това усетих топлина (в утробата).

ЗАВЪРШВАНЕ НА ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ

СЛЕД КАТО АНАЛИЗИРАТЕ ПОДГОТОВКАТА НА клиента за отпътуване, става време да придадете завършен вид на сеанса. На този етап често задавам въпрос от рода на: „Е, как се чувстваш след онова, което научи? Ще откриете, че след като с помощта на духовната регресия са разбрали смисъла на живота, клиентите често биват поразени от мисълта колко сериозно са приемали разни дреболии. Съзирането на голямата цел зад всичките им преживявания. им дава по-широк поглед.

След сеансите клиентите ми пишат, че вече работят по-съсредоточено върху най-важните неща в живота си. След като се запознаят със съществуването си между преражданията, клиентите се изпълват с нова решимост да се справят достойно с изпитанията през остатъка от живота си. Вече знаят, че тялото им е скъпоценен дар, в чието избиране са участвали и самите те. Гледат на живота като на възможност да се учат и да се обогатяват и това ги кара да се чувстват по-уверени в себе си. Но най-вече осъзнават, че в тяхната реалност има ред и цел. Към края на сеанса, който е продължил повече от три часа, вероятно двамата с клиента сте много изморени. На този етап казвам: Преди да приключим и да напуснем духовния свят, искам да се огледаш за последен път и да ми кажеш дали няма нещо значимо, което да сме пропуснали, но искаш да обсъдим.

В повечето случаи клиентът отговаря отрицателно — може би защото е не по-малко изморен от мен. Но понякога в ума му изскача нещо, например някоя дейност или конкретен проблем, който трябва да бъде изяснен. Все пак в края на сеанса повечето обекти смятат, че са възстановили всички необходими спомени.

СЪБУЖДАНЕ НА КЛИЕНТА

КЛИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЪБУДЕН ОТ дълбокия транс много внимателно. След толкова дълъг период под хипноза, голяма част от който в свръхсъзнателното тита-състояние, обектът ще усеща тялото си много тежко и дори вцепенено. Също така може в продължение на няколко минути да се чувства дезориентиран. Това е, защото всеки човек преживява трансформация от пълно разгръщане на душата до сегашната си личност. По тази причина събуждането трябва да се ръководи внимателно и грижливо фактът, че клиентът току-що се е събудил от транс, не означава, че веднага ще забрави за връзката с душата си. Той ще запази спомените за нея до края на живота си. При събуждането си клиентът идва от едно сигурно място — убежището на вечния си дом — в трескавата и тежка материална среда на Земята. Така че този преход в никакъв случай не бива да е рязък.

Бих искал да ви дам един пример как започвам указанията за събуждане в края на сеанса: Сега започваме да напускаме дома на вечната ти душа и красивия ти живот в духовния свят. Искам никога да не забравяш, че този любящ свят е винаги с теб. Всичко, за което сме говорили — всичките ти мисли, спомени и прозрения — ще се запазят, за да ти помагат и да те вдъхновяват до края на сегашния ти живот. Нека това познание се настани в подходяща форма в съзнанието ти. Позволи си вече да се чувстваш пълноценна личност. Твоят безсмъртен аз се е слял напълно с човешката ти същност. Връщаме се през тунела на времето и идваме в настоящето.

Разбира се, тази мантра може да бъде счетена за постхипнотично внушение към клиента, но аз я използвам в прехода към будно състояние. По принцип не вярвам, че традиционната употреба на постхипнотични внушения е необходим елемент от духовната регресия, особено след като давам на клиента записа от сеанса. И тези внушения имат продължително въздействие, но намирам, че е временно, докато самата духовна регресия никога не избледнява. Опитът ми показва, че спомените от духовния свят остават в съзнанието на клиента и без подобни прийоми.

Всички изследвания на постхипнотичните внушения показват, че при прилагането им най-важната информация се запазва дълго време. Вече споменах, че във връзка с наставниците можете да заявите: „Никога няма да забравиш образа на духовния си наставник и разговорите с него”.

Използването на постхипнотични внушения е подходящо и в други области, например при притъпяване на чувствителността към травми от минали прераждания. Също така не изключвайте възможността при някои клиенти да стане нужда от укрепване на спомените за залата на съвета или за определена душа, за да се подпомогне изцелението. Това се извършва по преценка на терапевта в зависимост от клиента и сеанса. Не препоръчвам опити да се премахва амнезията на клиента по отношение на някои спомени от духовния свят или бъдещето, като се използват постхипнотични внушения.

Всеки хипнотизатор си има свои методи за събуждане на клиента. По-горе цитирах подготовката за обичайните си финални указания, включващи обратно броене. На този етап инструктирам клиента да диша дълбоко, да фокусира погледа и да проясни главата си, като същевременно призовавам за ускоряване на кръвообращението и му внушавам да се чувства разтоварен, щастлив и напълно освежен.

ФИНАЛНО СЪБЕСЕДВАНЕ

СЛЕД КАТО СЕ СЪБУДЯТ ОТ ТОВА ДУХОВНО преживяване, повечето клиенти гледат втренчено няколко минути в пространството, слисани от видяното. Някои се просълзяват, други избухват в радостен смях. Повечето усещат отговорността на онова, което техните духовни учители очакват от тях. Опитвам се отначало да не говоря много, защото искам да дам на обекта време за размисъл. Окуражавам го просто да седи не-подвижно, докато се окопити, подавам му чаша вода и приготвям касетата, която ще му дам да отнесе със себе си.

След ЖМП сеанса ще срещнете два вида реакции. Някои клиенти не искат да говорят много за видяното, понеже то е твърде лично и им се иска да съберат мислите си без вашата намеса. Често ще се случва да ви потърсят по-късно. Повечето клиенти обаче желаят веднага да обсъдят най-важните моменти от сеанса. Съветвам ви в началото да ги оставите да говорят каквото искат. Те са завладени от новото себепознаване. Вече на съзнателно ниво усещат, че шлюзовете на вътрешния им аз са отворени. И успоредно с вълнението, чувстват и божествена отговорност за живота си. Това невероятно лично преживяване показва на клиента мястото му в света.

Важно е да знаете, че много клиенти ще искат от вас съвет относно значението на сеанса, но бъдете предпазливи. Нашата задача е да им помагаме да открият собствени тълкувания на визуализациите от духовния свят. Клиентите са склонни да търсят указания и искат да им помагате в тълкуванията. Естествено, можете да дадете някои мнения относно живота им в духовния свят, но на ваше място бих внимавал с коментарите за бъдещите им решения въз основа на тази информация.

Добра идея е да зададете въпроси като:

1. Какво придоби след този сеанс?

2. Разбираш ли по-добре себе си след наученото и как?

3. Сега по-ясно ли схващаш живота и мястото си в него? По какъв начин?

4. Какви възможности и алтернативи виждаш да ти се откриват с тази информация?

Клиентът може да не е в състояние да отговори на тези въпроси веднага след сеанса. Задачата на духовната регресия е да му даде цел и насоки, но той сам трябва да реши как ще ги използва. Може да му е нужно доста време за размисъл.

Едно от предимствата на финалното събеседване е, че позволява на клиента да се събуди напълно след дългия хипнотичен сеанс. Това отнема поне половин час. Все пак не искате да се втурне зашеметен навън и да попадне под колелата на някой автомобил. Ето защо наблюдавам внимателно погледа и движенията на тялото му. Докато се възстановява от дълбоката хипноза, му обяснявам, че в следващите дни и седмици може да изникват още фрагменти от спомените на душата под формата на отделни кадри или сънища. Насърчавам го винаги да държи подръка тефтерче, в което да записва спонтанно хрумнали му мисли и да ги добавя към информацията от записа. Това повдига въпроса за повторните ЖМП сеанси.

Тъй като никой сеанс не може да разкрие цялата информация, която хората биха искали да имат за своето съществуване, естествено е някои от тях да изявят желание да дойдат втори път. Някои го правят веднага, но в повечето случаи си отиват у дома, изслушват записа, размишляват върху някои части от сеанса и едва след това решават, че искат да ви посетят отново, за да научат повече. Препоръчвам ви, преди клиентът да напусне офиса ви, да го предупредите честно, че е напълно възможно при следващите сеанси да не получи нова съществена информация.

Сред причините повторният сеанс да се окаже неплодотворен са състоянието на клиента, намеренията на неговия наставник, предстоящите уроци, степента на развитие и така нататък. От друга страна, няма спор, че при някои клиенти вторият сеанс дава още по-значима информация за духовния им живот. Тук няма универсално правило. Обектите, за които е било особено трудно да стигнат под хипноза в духовния свят, е добре да преведете по маршрута детство-минало прераждане-духовен свят. При други можете да избегнете връщането в детството и след въвеждането и задълбочаването на транса да ги пренесете направо в предишния им живот.

Сега задълбочаването ще отнеме по-малко време от предишния път, особено ако в края на първия сеанс сте отправили към клиента постхипнотичното внушение, че всичките му следващи сеанси ще протичат бързо и леко. Втория път трябва да използвате друго прераждане, преди да влезете в духовния свят. Така клиентът има възможността да научи повече подробности. Повторният сеанс ще помогне и на двама ви да научите повече за развитието на душата му в различните тела.

ИЗВОДИ

МНОГО КЛИЕНТИ ИЗЛИЗАТ ОТ КАБИНЕТА МИ, стискайки записите си, сякаш са някакво съкровище, и аз се питам дали ще приложат наученото, за да дадат нова насока на живота си. Винаги имам чувството, че съм можел да получа повече информация, да им помогна повече и им съдействам да разберат по-добре чудото на духовния си живот. Всеки сеанс е уникален и за мен е голяма чест, когато успея да помогна някому в отключването на знанията за безсмъртното му съществуване.

Преди много години, когато започнах, трябваше да проправям пътя за хипнозата като средство да се достигне до живота между преражданията — нещо, което не ви се налага да правите. Същевременно зная, че в бъдеще практикуващите духовна регресия ще постигат много повече от мен. ЖМП хипнотерапията ни натоварва с отговорността да даваме възможно най-много от себе си, тъй като всеки клиент е чувствителен посвоему.

Откривайки своето безсмъртие, ЖМП клиентите виждат приемствеността на един непрекъснат живот. Това ги кара да разберат своето място в последователността от животи, смърти и прераждания. Каквото и да е настоящото им положение, хората ще напускат офисите ви със съзнанието, че имат свой постоянен дом в отвъдното, едно изпълнено с любов, спокойствие и опрощение място, където за него се грижат високо развити същества.

Някои клиенти ще би питат какво да правят с новополучената информация. Те се притесняват от високите цели, които са им поставени за този живот. Опитвам се да ги успокоя, че нашите учители са безкрайно търпеливи. Казвам им, че животът им ще се оценява според онова, което са направили за другите, а не за себе си. Обяснявам, че във всяко пре-раждане допускаме грешки, запъваме се, поемаме по грешни пътеки и вземаме неправилни решения, но израстваме с всяка след баща възможност и решение. Прераждането се счита за успешно, когато сме имали куража да се изправяме след всяко изпитание и в края на живота си сме били силни.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Пътят на душите: духовни принципи

1. Душата не се поддава на определения или измервания, защото Божието творение няма граници. Най-съдържателното описание на проявената ѝ същност е, че тя представлява интелигентна енергия, която е безсмъртна и се проявява чрез специфични вибрационни вълни от светлина и цвят.

2. Всяко човешко същество има една душа, която остава в него до смъртта му. Душите действително играят роля в избора на следващото тяло в цикъла си от прераждания. Появяват се във физическото тяло още в майчината му утроба, някъде между четвъртия месец и края на бременността.

3. Всяка душа притежава уникален безсмъртен характер. При съчетаване с човешки мозък тя се слива с емоционалния темперамент или човешкото его на това тяло, при което се получава една временна личност, която ще съществува само в този живот. Именно това имам предвид под „двойственост на ума”.

4. Макар че паметта на душата е блокирана от съзнанието посредством амнезия, мисловните ѝ модели влияят върху човешкия мозък, пораждайки мотивация за дадени действия.

5. Душите се прераждат като човешки същества безброй пъти, за да преминат през различните нива на развитие, преборвайки се с кармични проблеми от минали животи. Така техните знания и мъдрост нарастват, защото между преражданията размишляват върху мислите и делата си под ръководството на духовни учители.

6. Нашата планета е един от безбройните светове, които са училища, служещи за напредъка на душите. По време на физическите си въплъщения на Земята душата има възможност да напредва, като придобива мъдрост по пътя на опита и грешките. животът на човека не е предопределен. По време на физическите си прераждания на Земята различните възможности и вероятности, породени от кармични влияния и споразумения на душата, зависят от нейната свободна воля.

7. Земята е място на голяма красота и радост, но и на невежество, омраза, страдания, създадени от човека, които са комбинирани с естествени планетарни катаклизми, над които почти нямаме контрол. Неизбежно е, че ще се справяме с тези положителни и отрицателни елементи на земния живот. Духовна зла воля не съществува в Божествения порядък на любов и състрадание, откъдето произхожда душата ни.

8. Личното просветление идва по вътрешен път и дарява човека със способността да постигне своята Божествена сила без посредници.

9. В момента на физическата смърт душата се връща в духовния свят, при източника на своето сътворение. Тъй като част от нейната енергия не напуска духовния свят по време на прераждането, завръщащата се душа се съединява отново с нея. По този начин духовното ѝ израстване е непрекъснат процес. Духовният свят дава на душата и възможността да си почине и да поразмишлява между преражданията.

10. Душите очевидно участват в духовни групи, към които са прикрепени от създаването си. Учители на всяка група са духовните наставници на нейните членове. Духовните другари от групата се прераждат заедно с душата и приемат важни роли в живота ѝ на Земята.

11. Духовният свят явно не е място на действие — или нирвана, — а такова, където душата преживява преход, за да се развие до по-висши енергийни форми, способни да творят одушевени и неодушевени предмети. Енергията на самата душа е сътворена от по-висш източник. Духовният свят влияе върху определена територия, чиито граници още не са установени, но очевидно включва нашата Вселена и съседните измерения.

12. При завръщането си душата не вижда в духовния свят никакви божества от земните религии. Най-близкият ѝ контакт с Божествената сила е чрез нейния личен духовен наставник и членовете на съвета от благосклонни съветници, които наблюдават развитието на всяка душа. Душите от Земята усещат присъствието на Божествената свръхдуша или източника, което се излъчва някъде от горе над участващите в индивидуалните им съвети с мъдреци.

13. Духовният свят очевидно се направлява от високо развити непрераждащи се души-специалисти, които регулират работата на поверените им души. Когато стигнат по-високи нива на мъдрост, прераждащите се души престават да се прераждат и заемат мястото си до специалистите, за да помагат на все още прераждащите се. Специалистите обикновено се подбират според мотивацията, талантите и представянето си.

14. Крайната цел на всички души очевидно е да постигнат съвършенство и да се съединят с източника, който ги е създал.

КРАЙ

Към: ПРЕДГОВОР
Към: ЧАСТ ПЪРВА - НАЧАЛНО ПРОУЧВАНЕ
Към: ЧАСТ ВТОРА - ПОДГОТОВКА ЗА СПИРИТУАЛНА РЕГРЕСИЯ
Към: ЧАСТ ТРЕТА – НАЧАЛО НА ХИПНОТИЧНИЯ СЕАНС
Към: ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - МИСЛЕНИТЕ ДВЕРИ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ
Към: ЧАСТ ПЕТА - ЖИВОТЪТ МЕЖДУ ПРЕРАЖДАНИЯТА

 

Go Back

Comment

View older posts »