Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Когато Айнщайн срещна Тагор: Една забележителна среща на умовете на ръба на науката и духовността

На 14 юли 1930 г. Айнщайн посреща в дома си в покрайнините на Берлин индийския философ, музикант и нобелов лауреат Рабиндранат Тагор.

Двамата подхващат един от най-стимулиращите, интелектуално увлекателни разговори в историята, потапяйки се в старото като времето търкане между науката и религията.

По-долу следва откъс от един от разговорните танци на Айнщайн и Тагор между вече разгледани определения на науката, красотата и философията в един изкусен размисъл върху най-фундаменталните въпроси на човешкото съществуване.

АЙНЩАЙН: Вярвате ли в Божественото като изолирано от света?

ТАГОР:  Не изолирано. Безкрайната личност на Човека обхваща Вселената. Не може да има нищо, което да не може да се обхване от човешката личност и това доказва, че Истината на Вселената е човешка Истина. Да обясня това с научен факт – Материята е съставена от протони и електрони, с празнини между тях; но материята може да изглежда плътна. По подобен начин човечеството е съставено от индивиди, но те имат своята взаимовръзка от човешки взаимоотношения, което придава единство на човешкия свят. Цялата вселена е свързана по подобен начин – тя е човешка вселена. Откривам тази мисъл в изкуството, литературата и религиозното съзнание на човека.

АЙНЩАЙН: Има две различни концепции за естеството на вселената: (1) Светът като единение, зависещо от човечеството. (2) Светът като реалност, независеща от човешкия фактор.

ТАГОР: Когато нашата вселена е в хармония с Човека, вечното – познаваме го като Истина, усещаме го като красота.

АЙНЩАЙН: Това е чисто човешкото схващане за вселената.

ТАГОР: Не може да има никакво друго схващане. Този свят е човешки свят – научното гледище за него също е това на научния човек. Има някакъв стандарт на разума и насладата, което му придава Истина – стандартът на Вечния Човек, чиито преживявания са през нашите преживявания.

АЙНЩАЙН: Това е осъзнаването на човешкото същество.

ТАГОР: Да – едно вечно същество. Ние трябва да го осъзнаем чрез нашите емоции и дейности. Ние сме осъзнали Върховния Човек, който няма никакви индивидуални ограничения чрез нашите ограничения. Науката се занимава с това, което не е ограничено само до индивидите; това е безличностният човешки свят от Истини. Религията осъзнава тези Истини и ги свързва с дълбоките ни нужди; индивидуалното ни съзнание за Истина добива универсална значимост. Религията поставя ценности на Истината и ние познаваме тази Истина чрез собствената ни хармония с нея.

АЙНЩАЙН: Истината, тогава, или Красотата не зависи от Човека?

ТАГОР: Не.

АЙНЩАЙН: Ако няма повече човешки същества, Аполон Белведерски няма да е красив повече.

ТАГОР: Не.

АЙНЩАХН: Съгласен съм по отношение на това схващане за Красотата, но не и по отношение на Истината.

ТАГОРЗащо не? Истината се реализира чрез човека.

АЙНЩАЙН: Не мога да докажа, че схващането ми е правилно, но това е моята религия.

ТАГОР: Красотата е в идеала за съвършената хармония, която е в Космическото Същество; Истината – съвършеното разбиране на Космическия Ум. Ние индивидите подхождаме към нея през нашите грешки и гафове, чрез натрупания опит, чрез неограниченото ни съзнание – как иначе да познаем Истината?

АЙНЩАЙН: Не мога да докажа научно, че Истината трябва да се приема като Истина, която е валидна и независима от човечеството; но твърдо вярвам в това. Вярвам например, че Питагоровата теорема в геометрията твърди нещо, което е приблизително вярно, независимо от съществуването на човека. Но дори и да има реалност, независима от човека, има и Истина, свързана с тази реалност; и по същия начин отричането на първото поражда отричане на съществуването на второто.

ТАГОР: Истината, която е едно цяло с Космическото Същество, трябва да е в основата си човешка, иначе каквото и ние индивидите да осъзнаваме като вярно, никогане може да бъде наречено истина – поне Истината, която е описвана като научна и която може да бъде достигната само чрез процеса на логиката, с други думи, чрез мисловен орган, който е човешки. Според индийската философия има Брама – абсолютната Истина, коятоне може да се възприеме от изолацията на индивидуалния ум или да се опише с думи, но може да се осъзнае само чрез пълното сливане на индивида с неговата безкрайност. Но такава Истина не може да принадлежи на Науката. Естеството на Истината, която обсъждаме, е изглеждане – тоест, това което изглежда като истина за човешкия ум и следователно е човешко и може да бъде наречено мая или илюзия.

АЙНЩАЙН: Значи според вашето схващане, което може би е индийското схващане, това не е илюзията на индивида, а на човечеството като цяло.

ТАГОР: Видът също принадлежи към обединение – човечеството. Следователно целият човешки ум осъзнава Истината; индийският или европейският ум се срещат в общо осъзнаване.

АЙНЩАЙН: Думата вид се използва на немски за всички човешки същества, всъщност дори маймуните и жабите биха принадлежали към нея.

ТАГОР: В науката преминаваме през дисциплината на елиминиране на личните ограничения на нашите индивидуални умове и по този начин достигаме до това разбиране на Истината, което е в ума на Космическия Човек.

АЙНЩАЙН: Проблемът започва с това дали Истината е независима от нашето съзнание.

ТАГОР: Това, което наричаме истина, се намира в рационалната хармония между субективните и обективните аспекти на реалността, и двете от които принадлежат на свръх-личностния човек.

АЙНЩАЙН: Дори във всекидневния си живот се чувстваме принудени да приписваме реалност, независима от човека, на обектите, които виждаме. Правим това, за да свържем преживяванията на нашите сетива по разумен начин. Например, ако няма никого в тази къща, тази маса пак ще си бъде, където е.

ТАГОР: Да, тя остава извън индивидуалния ум. Масата, която аз възприемам, е възприемлива за същия вид съзнание, което аз притежавам.

АЙНЩАЙН: Ако няма никого в къщата, масата пак ще си съществува – но това е вече погрешно от ваша гледна точка – понеже не можем да обясним какво означава масата да е там, независимо от нас. Естествената ни гледна точка по отношение на съществуването на истината отделно от човечеството не може да бъде обяснена или доказана, но тя е вяра, която не може да липсва у никого – дори у примитивните същества. Ние приписваме на Истината свръх-човешка обективност; належащо ни е, тази реалност, която е независима от нашето съществуване, нашия опит и нашия ум – макар и да не можем да кажем какво означава.

ТАГОР: Науката е доказала, че масата като плътен обект е изглеждане и следователно това, което човешкият ум възприема като маса, не би съществувало, ако този ум го нямаше. В същото време трябва да се признае, че фактът, че пълната физическа реалност не е нищо друго освен множество въртящи се центрове от електрическа сила, също принадлежи на човешкия ум. В разбирането на Истината има вечен конфликт между универсалния човешки ум и същия ум, затворен в индивида. Непрестанният процес на помиряване се извършва в нашата наука, философия, в нашата етика. Във всеки случай, ако има някаква Истина, абсолютно несвързана с човечеството, то за нас тя е абсолютно несъществуваща. Не е трудно да си представим ум, при който последователността на нещата не се случва в пространството, а само във времето, като последователността на музикалните ноти. За един такъв ум едно такова схващане на реалността е близко до музикалната реалност, в която Питагоровата геометрия не може да има никакво значение. Има я реалността на хартията, безкрайно различна от реалността на литературата. За вида ум, обладан от молеца, който изяжда тази хартия, литературата е абсолютно несъществуваща, но пък за Човешкия ум литературата има много по-голяма Истинна стойност от самата хартия. По подобен начин ако има някаква Истина, която няма никаква смислова или рационална връзка с човешкия ум, тя винаги ще си остава като нищо дотогава, докато ние оставаме човешки същества.

АЙНЩАЙН: Тогава аз съм по-религиозен отколкото вие!

ТАГОР: Моята религия е в примиряването на Свръх-личностния Човек – универсалния човешки дух, в собственото ми индивидуално същество.

 

Go Back

Comment

View older posts »