Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Истинската (?) история за Ангелите и Демоните - Част 6: Символиката на Мита за Падналите ангели

[Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. (1 Йоаново 4:1)]

[А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамливи духове и бесовски учения. (1 Тимотей 4:1)]

New Times Magazine:

Какво е езотеричното значение зад митовете за падналите ангели, прогонването на Луцифер от Небето и Грехопадението на човека, както е представено в сагата за Едемската градина?

В Библията Луцифер често е описван в рептилската форма на змей или змия, а в Запада това създание е символ на злото и силите на хаоса.

Вавилонските, хетските, ханаанските, иранските, египетските, гръцките и скандинавските митове описват под най-различни форми борбата между един върховен бог-отец, представляващ космическия ред и хармония, и по-млад бунтовен бог, който предизвиква и се опитва да свали божествената власт.

Въпреки че тези конфликти обикновено се случват в епохата преди човека, те понякога са описани и като случващи се в световната история и често са свързани с творението и ранното развитие на човешкия вид и възхода на древни цивилизации.

Символично, Луцифер или Лумиил е известен като Господар на Светлината, тъй като е първородният в творението. Той представлява деятелната космическа енергия на вселената и се идентифицира с огъня, светлината, фалическата сила, независимата мисъл, съзнанието, прогреса, свободата и независимостта.

Основателят на съвременното Теософско общество Мадам Елена Блаватска описва Носителя на светлината като „духът на интелектуалното просветление и свободата на мисълта”, без чието влияние човечеството не би било „нищо повече от животни”.

В Библията Луцифер (или Сатана, както погрешно е наречен) често е описван в рептилска форма, или като змей, или като змия. В Западните митологии това създание масово е погрешно представяно като символ на силите на мрака, хаоса и злото.

За разлика, в Източната митология змеят е добра поличба, представляваща плодородие и добър късмет. Лумиил-Лицифер често е идентифициран със змията в Едемския мит, описан в Битие.

В луциферианската традиция библейската змия се разглежда като олицетворение на познанието, мъдростта и просветлението, които освободили първите човеци от духовното невежество, наложено им от Яхве.

Змията се разглежда като символ на една външна освобождаваща сила, която съвсем буквално отворила очите на Адам и Ева за реалността на създадената вселена и чудесата на материалния свят.

Змията или змеят е древен митичен и архетипен образ на соларната фалическа сила или жизнена сила, която се свързва с Луцифер и експлозията от светлина, последвала божественото небесно събитие, което създало вселената, (известно на съвременните учени като Големия взрив).

Когато първият мъж и жена яли от забранения плод от Дървото за познаване на Добро и Зло в астралната или небесна градина, те станали съзнателно будни. Първото им осъзнаване било, че физическите им „покривала от плът” били голи.

Те се завтекли да покрият гениталиите си, тъй като били осъзнали т.нар. „змийска сила” или кундалини, която може да бъде пробудена чрез полов акт и невъзпроизводителни сексуални действия.

Те яли и от Дървото на Живота, което дало началото на цикъла на раждане, смърт и прераждане и въплъщаването на човешки души във физическа форма.

Интересно, антропологът и шамански учител д-р Майкъл Харнър описва едно преживяване, което имал в джунглата на перуанска Амазонка, след като опитал от халюциногенното увивно растение аяхуаска. Той имал видение за кораб със змей на носа и екипаж от птицеглави човеци.

След това срещнал древна раса от рептилски създания, за които вярва, че съществуват във всяко човешко същество в мозъчния ствол в основата на черепа на върха на гръбначния стълб. Тези рептилски форми на живот казали на д-р Харнър, че били пристигнали на Земята преди цяла вечност от звездите.

Те твърдели, че създали живота тук, за да има къде да се скрият, и че били истинските господари на планетата. Антропологът споменал това на един стар индиански шаман и той казал, че знаел за тези същества и ги наричал „Господарите на външния Мрак”.

Митът за Бдителите, Падането на Луцифер и Грехопадението на човека представляват първобитното Съновидение или „Златна ера” на космическа и земна хармония и първична невинност, които може да са съществували на материалната плоскост или на някаква астрална или предматериална плоскост.

Именно символичното или действително унищожаване на този небесен или земен рай, където човеците и животните живеели заедно и общували на универсален език, е отразено в такива митове и легенди.

В шамански термини това е известно като Великото разделяне, когато човеците повече не знаели или разбирали езика на животните. Това било и времето, когато човеците започнали да общуват помежду си на различни езици и това е представено от библейската история за Вавилонската кула.

Митът за Златната ера или Рай на Земята е тясно свързан с падането на Луцифер от Небето и понижаването на предишния му статут от първороден от творението на Господар на Света.

На символично и метафорично ниво, както и на физическо, това е свързано и с отделянето на човеците от природата и тяхната естествена среда, което се проявява в нашето съвремие.

По-скоро умишлената намеса на Луцифер и падналите ангели в човешката еволюция, отколкото някакво незачитане на космическа власт било това, което в крайна сметка довело до изпадането им от небесната благодат.

Единственото „престъпление” на Бдителите било, че искали да подпомогнат прогреса на човешкото стадо. Само че, отказът на Луцифер-Иблис признае творението на човешките същества означава, че изпадането от небесната благодат било неизбежно.

В луциферианската традиция на Лумиил е обещано изкупление и възстановяване на предишния му статут в космическия план. Това може да се случи, само когато човешката раса еволюира духовно.

Тъй че е в полза на Лумиил и неговите ангели учители да ни помагат да постигнем тази цел. Връзката между човечеството и водача на Падналите следователно е много симбиозна, тъй като се нуждаят едни от други.

От Майкъл Хауърд

Част 1: СИНОВЕТЕ БОЖИИ
Част 2: ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ ИНСТРУКТИРАТ ЧОВЕЧЕСТВОТО
Част 3: АЗАЗИЛ - ЛУЦИФЕР - ЛУМИИЛ
Част 4: РАСА МЕЖДУ БОГОВЕ И ЧОВЕЦИ
Част 5: 10 000 Г.ПР.Н.Е И КРАЯТ НА ЛЕДЕНАТА ЕПОХА
Част 6: СИМВОЛИКАТА НА МИТА ЗА ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

 
 

Go Back

Comment

View older posts »