Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Истинската (?) история за Ангелите и Демоните - Част 3: Азазил - Луцифер - Лумиил

[Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. (1 Йоаново 4:1)]

[А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамливи духове и бесовски учения. (1 Тимотей 4:1)]

New Times Magazine:

Азазил, водачът на Бдителите, както се спомена преди, бил идентифициран с Луцифер или Лумиил.

В Корана се казва, че Луцифер-Лумиил (Иблис) се разбунтувал срещу Аллах, понеже му било казано да се поклони и да почете родения от кал „човек от земята” Адам и той отказал. Той бил принуден да се бие в битка на Небето с архангел Михаил и неговата войска на Господа.

В резултат, Лумиил и неговите бунтовни ангели били изгонени от Небето и паднали на Земята. Тук Лумиил станал „Господар на Света”, а в християнската митология той погрешно бил идентифициран с плашилото Сатана.

Само че, езотерически в Луциферианската традиция Лумиил или Лимиал не е зла стананинска фигура, подмамваща човечеството към изкушение и злодеяния, както Църквата го представя.

Той е „Божият ангел, [който] се разбунтувал срещу статичния, установен космически ред и привел в движение силите на промяната и еволюцията...”

Възможно е Лумиил да произлиза от Ханаан като Шанар – богът на утринната звезда (Венера). Той имал близнак, наречен Шалем, който също бил символизиран от планетата Венера, но като вечерницата.

Тези божествени ярък и тъмен близнаци представлявали слънчевата светлина, появяваща се от мрака на нощта и спускаща се към нея при здрач.

Те били децата на богинята Ашера и има археологически доказателства от Средния изток, че евреите приели нейното поклонение, когато се установили в Ханаан, и го практикували покрай почитането на племенния си бог на бурите Яхве.

Старият завет има няколко препратки към продължително почитание на Ашера като „Царица на Небето” от уж монотеистичните юдеи. Това се случвало в светилища и свещени дъбрави по хълмовете, където правели приноси от пити и тамян на богинята.

В Ханаанската митология Шанар, като Господар на Утринната звезда, бил изхвърлен от небето, затова че се възпротивил на върховния бог Ел, под формата на светкавица. В тази форма той оплодил Майката Земя с божествената си фалическа сила.

Азазил е представен като ковач и огнен магьосник. Той бил сравняван и с библейския пръв ковач Тувал-Каин, потомък на полу-човешкия, полу-ангелски „първи убиец” Каин. Действителното име Азазил било различно превеждано като „бог на победата”, „сила Божия”, „силният бог” и дори „богът-козел”.

В апокрифното „Откровение на Авраам” той е наречен „господар на езичниците”, предполагайки, че първоначално е бил езичнически бог. Идентифициран е и съз змията от Едемския мит, която съблазнила първата жена и „Майка на всички живи” Ева.

В пресийския текст, известен като Urm al-Khibab или „Първичната Книга”, датираща от 8-ми век сл.н.е., ангелът Азазил или Азазел се казва, че отказал да признае превъзходството на Адам над ангелите.

В резултат Аллах го прогонил и неговите ангели от небето, да живеят на Земята. По-общо в ислямската традиция Азазил или Азраил е ангелът на смъртта и действа като водач на душите на мъртвите.

В Левит 16:8-10 и в Кумранските свитъци е записан един любопитен еврейски ритуал, който съдържа Азазил като името на „козел отпущения” за колективните грехове на Израил. В нея се казва, че първосвещеникът Аарон взел два козела от стадото и хвърлил жребие (практикувал гадаене), за да избере кой от тях да бъде изкупителната жертва като „принос за грях”.

Свитъците казват, че първосвещеникът изповядвал всички „нечистотии на децата Израилеви” над главата на козела Азазил. Чрез този ритуален символичен акт той прехвърлял на нещастното животно всичката им вина и грехове, за да им бъдат опростени. След това козелът или бил пращан в пустинята да умре, или бил хвърлян от скала, за да пръсне на парчета върху скалите долу.

Тази древна и архетипна концепция за изкупителната жертва за греховете на човешката раса и изоставянето ѝ в пустинята е мощен и влиятелен мотив, който се появява неколкократно в библейските митове.

Той се вижда в историята на Каин, който става скитник в изгнание на Земята, след като е белязан от Бога и прогонен „на изток от Едем”, след като убива брат си Авел.

В една еврейска легенда мъдрият цар Соломон – могъщ магьосник, който можел да призовава и да контролира демони – изпаднал в немилост, понеже „се отдал на чужди богове”. Той бил принуден от Бога да напусне Йерусалим и да скита в пустинята, преоблечен като просяк.

След изхода им от робството в Египет, Моисей и израилтяните били принудени да прекарат четиридесет години, скитайки в пустинята, преди да им се позволи да влязат в Обетованата земя (Ханаан).

В древноегипетската митология тъмният бог Сет е представен като божествен изгнаник, който живее в пустинята, а след като изоставя Адам, първата му жена Лилит или Лилия избягва в пустинята далеч от човешките обитания.

В Новия завет Иисус скита в пустинята четиридесет денонощия. Той не бил приет за учител в собствения си град Назарет и бил отхвърлен като обещания месия от народа си.

Когато Иисус бил разпнат, той символично приел ролята на изкупителната жертва, която умира, за да изчисти греховете на човешката раса.

Възможно е разказът за ритуала на бога-козел Азазил да е бил обред на есенното равноденствие или жътвата от сирийски, хетски или ханаански произход, възприет от юдеите.

Първоначално се избирал козел посредством ритуал на гадаене, а след това принасян в жертва на пустинен бог или демон, който трябвало да бъде умилостивен чрез проливането на кръв. В крайна сметка жертвата се принасяла на Яхве като молба да прости греховете на последователите си.

Много хора вярвали, че Азазил имал свита от космати демони-козли, известни като se’irim, които, също като Бдителите, изпитвали похот към човешки жени.

Не може да е пълно съвпадение, че Църквата си представяла дявола или сатаната под формата на космат полу-човек, полу-козел с масивен еректирал фалос, който имал съвкупление с последователките си при вещерския Шабат.

На Шамхазай се гледа от някои съвременни луциферианци, или като пратеник на Лумиел, или като един от неговите аватари (въплътено божествено същество в човешка форма). Той не само се влюбил в човешките жени, но също и с вавилонското божество Ищар – богинята на любовта и войната.

Тя обещала да прави секс с него, ако той в замяна ѝ разкриел тайното име на Бога. Когато Шамхазай ѝ казал, Ищар използвала това забранено познание, за да се издигне до звездите и се възцарила над съзвездието Плеяди или „Седемте сестри”.

Въпреки че другите Бдители били обградени от архангелите и наказани от Бога, Шамхазай доброволно се покаял за грешката си и се осъдил да виси с главата надолу в съзвездието „Орион Ловецът”, с когото понякога бил идентифициран в луциферианската традиция.

В кабалистката традиция, Наама – сестрата на библейския първи ковач Тувал-Каин – прелъстила Азазил и е асоциирана с Ищар.

Част 1: СИНОВЕТЕ БОЖИИ
Част 2: ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ ИНСТРУКТИРАТ ЧОВЕЧЕСТВОТО
Част 3: АЗАЗИЛ - ЛУЦИФЕР - ЛУМИИЛ
Част 4: РАСА МЕЖДУ БОГОВЕ И ЧОВЕЦИ
Част 5: 10 000 Г.ПР.Н.Е И КРАЯТ НА ЛЕДЕНАТА ЕПОХА
Част 6: СИМВОЛИКАТА НА МИТА ЗА ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

 
 

Go Back

Comment

View older posts »