Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Ориша и 12-те бога от митологията на Йоруба

В началото на митологията на Йоруба вселената била съставена от два елемента – ефирното небе горе и водният хаос долу. Два бога властвали над тези две първични царства.

Олокун цари над тази водна бездна – водно царство, населено от морски духове. Като господар на дълбините той има дълбок поглед върху мистериите на природата. Може да вижда в далечното минало и необзоримото бъдеще, което му предоставя дълбока мъдрост. Той разбира тайните на сънищата, медитацията, медиумните способности и изцеряването. Тези, които го почитат, често търсят лично овластяване, за да ги направи по-добри водачи.

Небесното царство е царството на Олорун – бога слънце. Той е известен като всемогъщ владетел на пантеона на Йоруба, чиято светлина носи живот и жизненост на всички живи неща. Той има активна роля в делата както на небето, така и на земята. Олорун имал двама сина – Обатала и Одудува – които му помогнали да изработи чертите на Земята.

Най-младият му син, Обатала, попитал дали може да създаде ново царство, направено от земя. Олорун се съгласил и дал на Обатала черупка, която да му помогне да оформи този нов свят. Черупката съдържала вълшебна почва и божествена тъкан. Използвайки тези свещени материали, той създал поля, гори, хълмове и долини. Първата стъпка, която направил на това ново царство, станала известна като Иле-Ифе (столицата на земята на Йоруба).

След това Обатала започнал да строи град, но след като открил алкохола, (изваряван от палмови листа), се разсеял от задълженията си. Ядосан от алкохолизма на сина си, Олорун пратил другия си син, Одудува, да спаси мисията. Небесният бог довършил построяването на града Ифе и направил себе си цар на Йоруба.

Обатала бил ядосан на брат си, че му узурпирал позицията, но в крайна сметка се примирил с божествената власт на Одудува.

Накрая Олорун простил на сина си и дал на Обатала отговорността да създаде човешката раса, (която той направил да съществува чрез жизнения си дъх). Одудува дошъл при човеците и заченал нова кръвна линия на царе (Йоруба го нарекли Оони от Ифе – праотец на народа на Йоруба).

Тъй като хората започнали да се възпроизвеждат, били им нужни нови земи, където да се заселят. Олорун им пратил Огун – бог на занаятите – да им намери подходяща среда на живот. Той научил последователите си на тайните на цивилизацията (огъня, ковачеството, лова, политиката и войната). След като предал тайните си и водел човечеството дълги години, Огун остарял. Като безсмъртен, той не можел да умре, затова вместо туй избрал да слезе в повърхността на земята, на място, наречено Ире-Екити. Огун е почитан като могъщ бог, призоваван от воините за сила в битка.

Аганю бил следващият Ориша, проявил се на земята. Той въплътявал силата на слънцето, жизеноважна за растежа. Той вдъхновил човеците да преодолеят своите физически и психологически бариери, които възпрепятстват растежа им. Също както вулкана, Аганю бил бележит с легендарната си сила и способността си да носи драстична промяна. С ужасяващата си мощ дал сила на човеците да строят цивилизации и да процъфтяват от неговото богатство и изобилие.

В някои предания Аганю се вижда като баща или брат на Шанго – бог на гърма и светкавиците. Шанго бил третият цар на царството Ойо. Царувал седем години, като постоянно воювал срещу други народи, донасяйки просперитет на империята Ойо. Царуването му приключило, когато по невнимание разрушил палата си със светкавица.

През живота си той бил женен за три съпруги (Ошун, Оба и Оя).

Бабалу-Айи (първоначално Шопона) бил церителен бог. В ранните си дни бил много враждебен и причинявал болести на тези, които пресичали пътя му. Ориша започнали да губят търпение от него, особено когато се опитал да ги зарази с дребна шарка, след като се присмели на плачевните му танцувални умения. За щастие, Обатала го пратил в изгнание в пустошта, където заживял като изгнаник. В изолацията си той се научил на скромност и станал Бабалу-Айи. На него сега се гледа като на съчувствено и скромно божество, което лекува хората от болести и зарази.

Коку е бог воин, прочут със своята сприхавост и жестокост. Той е най-страхопочитаният от Ориша.

Ритуалите, призоваващи духа му, изискват бързо биене на барабани, което често кара последователите му да изпадат в дълбок транс. След като бъде обладан от духа му, поклонникът му изпитва безумна кръвожданост. Тези поклонници често извършват жестоки самонаранявания, за да демонстрират търпимостта си към болката. Казва се, че белезите им извикват страх у враговете, които виждат белезите на Коку като знак за тяхната сила.

Еринъл е бог на пустошта, свързван с лова, билколечението и животновъдството. Той е покровител на сексуалното разнообразие, почитащо лесбо, гей и бисексуалните хора. За него се казва, че част от времето си прекарва в гората със своите братя Ориша. Остатъка прекарва във фермата с Око (земеделски бог). Представян е като извънредно богато божество, облечено в изтънчени одежди, украсено с коралови мъниста и перушина от уловен дивеч.

Ошоши също е ловджийски бог, който е високо почитан заради бързия си ум и обективност. Често е виждан като самотна фигура, която живее в пустошта и практикува древния занаят на шаманизма. Тои е прочут с магическите си умения и е добър приятел на природните духове на Африка. Почитан е от всички ловни общности и Ориша често го наемат за съгледвач, за да им помага да намират изгубени неща.

Накрая, ето и Ешу – бог хитрец и закрилник на кръстопътите. Той представлява силата на съдбата. Най-забележителната му роля е тази на пазител на мъртвите. Като дух на Хаоса и Хитростта, той често изкушава смъртните от моралния им път. Вместо умишлено да се опитва да ги заблуждава, целта му е да обогато житейския им опит, водейки ги към духовно съзряване чрез техните прегрешения. По този начин той със сигурност е труден учител, но накрая обикновено се оказва добър.

 

Go Back

Comment

View older posts »