Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Трима бивши учени от НАСА твърдят, че Гигантското лице и Пирамидата, открити на Марс през 1976, са истински

През 1976 г. САЩ изпращат две космически сонди, известни като Викинг 1 и Викинг 2, на Марс. 

Викинг 1 е изстреляна на 20 август 1975 г., а Викинг 2 е изстреляна през септември същата година. И двете сонди фотографират повърхността на Марс от орбита, а едната изучава планетата от повърхността.

Първата се спуска на повърхността на Марс на 20 юни 1976 г., а втората два месеца по-късно.

Главните цели на мисията били да се добият изображения на Марс с висока резолюция, да се търсят всякакви следи от живот и да се научи повече за структурата и състава на атмосферата.

Докато Викинг 1 обикалял планетата, открил неясно подобие на човешко лице.

Огромна глава, почти три километра от край до край сякаш се взирала обратно към камерите от един регион на Червената планета, наречен Сидония. Била забелязана и пирамидална структура.

Като кратка бележка, години наред са ни карали да вярваме, че Марс е суха и безводна планета, напълно лишена от живот, но изобщо не е такъв случаят. Всъщност,  Марс е била подобна на Земята планета, с гигантски океани и обширна растителност.

Почвата е влажна и мокра и има много голяма вероятност някакъв вид живот да съществува във вътрешността на Марс днес.

Въпросът тук е, дали НАСА е научила тази информация от данните на Викинг през 1976? Според множество вътрешни хора, работили за агенцията, НАСА не винаги е  честна, а на нас това ни се казва сега, понеже смятат, че сме готови да обработим и да приемем тези факти.

Например, Боб Дийн, пенсиониран батальонен сержант-майор от американската армия, който е служил и в Щаба на съюзническите европейски сили на НАТО като анализатор на разузнаването, изнася лекция върху кадри и снимки, които са били заличени и сържани скрити в продължение на десетилетия:

„Дами и господа, моето правителство, НАСА, което за много от нас в САЩ значи „никога директен отговор” (Never A Straight Answer), е заличила 40 ролки филм от програмата „Аполо” – полетът до Луната, полетът около Луната, кацанията на Луната, ходещите хора насам-натам.

Заличили са, за Бога, 40 ролки филм от тези събития. Говорим за няколко хиляди индивидуални кадри, които били заснети, които т.нар. власти решили, че нямате право да видите.

О, те били „подривни”, „обществено неприемливи”. Побеснях. Аз съм пенсиониран батальонен сержант-майор. Никога не съм се славил с голямо търпение”.


Той е един от многото хора, обвиняващи НАСА, че е направила това. Правителството на Русия направи същото миналата година.

Гигантското лице и Пирамидата на Марс

Горе виждате оригиналната снимка, направена от Викинг, която, както можете да си представите, породила доста шумотевица, когато светът я видял. Вляво виждате близък план на лицето, както и пирамида наблизо, заснет от Викинг.

Вдясно виждате оригинална снимка, направена от НАСА, взета направо от уеб сайта им през 1976 г. Над снимката вляво и дясно виждате три различни изображения, които според НАСА са по-ясни версии на снимките, заснети с подобрени инструменти.

В първоначалния надпис на снимката НАСА я описва като „огромна скална формация... която напомня на човешка глава... образувана от сенките, създаващи илюзия за очи, нос и уста”.

Авторите се аргументират, че това е добър начин да „се ангажира обществото и да се привлече внимание към Марс”.

Е, според множество вътрешни хора с обширни квалификации, не такъв е случаят, а НАСА е излъгала относно изображенията и данните, които събрали, както и скалъпили данни и изображения. Въз основа на тези свидетелства, освен други, снимките, пуснати през 1998  и 2001 г. трябвало да тушират слуховете и да оставят темата на мира.

Учените

  1. Д-р Джон Бранденбърг

Снимката горе, която включва пирамидата, е взета от една лекция, изнесена от д-р Джон Бранденбърг.

Всеки учен, който публично сподели информация, която противоречи на общоприетите системи на вярвания, кактро и на това, което е изнесено от масовите медии, винаги ще е жертва на обществено наблюдение и присмех.

Но когато си работил върху технологии за космическа плазма, ядрен синтез и усъвършенствана космическа тяга, и си изобретил микровълновия електро-термален плазмов двигател, използващ водно ракетно гориво за космическа тяга, заслужаваш да бъдеш вземан насериозно.

Такъв е случаят с д-р Джон Бранденбърг. Той е работил и за правителството със свръхсекретно ниво на достъп по най-различни проекти.

Работил е върху Rocket Plume Regolith Interactions на Луната и Марс, Вихровата теория за конструиране на ракетен двигател и комбинираната теория на Сакаров-Калуза-Клайн за Съединяване на полетата с цел космическа тяга и марсова наука.

Бранденбърг е бил и заместник ръководител на лунната мисия „Клементин”, която е част от обединен космически проект между Противоракетната отбрана и НАСА. Мисията открива вода на полюсите на Луната през 1994 г.

Бранденбърг работи и като инструктор по астрономия, физика и математика на ненормирано работно време в колежа „Мадисън”, както и в други учебни институции в Мадисън, Уисконсин.

Ето какво казва той:

„Някой ми се оплака, Джон, защо ти трябваше да намесваш Сидония в това? И аз казах, защото мога да разчитам карти. Ето какво има в Сидония Менза. Там е лицето на Марс, там е D & M пирамидата... Ето втора снимка, тази е направена на 25 юли, тази е направена 30 дни по-късно, правителството очевидно е провеждало следващо разследване.

Тези две снимки казват всичко, което е нужно да знаеш за това какво има в Сидония Менза (регион на Марс).

Ако видиш на планета, която някога е била подобна на Земята, изсечено човешко лице и пирамида в рамките на 5 км едно от друго... не е нужно да си астрофизик, за да се сетиш какво значи всичко това, можеш да си направиш изводите...

Искам да кажа, че понякога, и ти го казвам като учен, и съм виждал други учени да го правят, ако си притиснат в ъгъла, просто се преструваш, че всичко е наред, показваш снимка на бизон и настояваш, че е куче”.

  1. Д-р Брен О’Лиъри

Д-р Брен О’Лиъри е бил астронавт на НАСА и член на шестата група астронавти, избрани от НАСА през 1967 г. След това е поканен от Карл Сейгън да преподава в Корнелския университет в края на 60-те, където прави изследвания и изнася лекции в Отдела по астрономия и физика.

След Корнел преподава физика, астрономия и оценяване на научната политика в най-различни академични институции, включващи Университета на Калифорния Бъркли, Хмепширския колеж и приключва в Университета Принстън от 1976 до 1981 г.

След това заминава за Вашингтон, където ще стане съветник на най-различни политически лидери, кандидати за президент и Конгреса на Съединените щати.

О’Лиъри е бил и член на Американската асоциация за научен напредък, както и председател на Секцията по планетология при Американското гео-физично обединение.

Освен това е бил ръководител екип на Групата по астероидални ресурси при Изследването на Еймс Съмър върху космическите заселвания към НАСА.

Бил е учредителен член на борда на Международната асоциация за нови науки, както и учредителен президент на Движението за нова енергия.

О’Лиъри винаги е бил скептичен по отношение на Марс, а има и няколко други от тези кръгове също така. Ще се фокусирам върху трима.

Той казва някои интересни неща по време на интервю с Кери Касиди от Проекта Камелот. О’Лиъри и Карл Сейгън били близки доста години, но се отдалечили, когато О’Лиъри решил да напусне Корнел.

В интервюто той отбелязва:

„Беше... един много студен снеговит ден през май кацнах в Сиракуза и имаше хоризонтална виелица... през май... и казах: Това си е баш като горен Ню Йорк. А на Карл това му се стори много фриволно. Понеже, разбира се, той беше от тези типове, дето строят империи; а имаше и огромно его”.

След като той си тръгнал, О’Лиъри започнал да изучава част от труда на Карл. Той казал, че известното „Лице” в Сидония на Марс – фотографирано от Викинг през 1975 г., тази огромна формация, (около осемстотин метра по сечението), напомняща човешко лице и създала доста вълнение навремето – била бърникана от Сейгън, преди да се пусне на обществото:

„Беше много, много разочароващо за мен, понеже Карл не само не беше прав, ами беше подменил и данните. Той публикува снимка на „Лицето” в Parade Magazine, популярна статия, казваща че „Лицето” е просто естествено образувание, но той пипнал снимката, да не изглежда като лице”.

По това време Сейгън и О’Лиъри били смятани за двамата световни водещи експерти по Марс и имали много несъгласия върху това лице. Този разрив става ясен в публикацията на О’Лиъри през 1998 г.: „Карл Сейгън и аз:  На противоположни страни на Марс”.

През май 1990 г. О’Лиъри пуска доклад, озаглавен „Анализ на изображенията на Лицето на Марс и вероятен интелигентен произход”, който още повече демонстрира скептицизма му. Той е публикуван в Журнала на Британското интерпланетарно общество, том 43 № 5.

О’Лиъри прави и изявление:

„Започнах да осъзнавам, направо от научна гледна точка, а не от слухове, че този човек е съзаклятничил с НАСА, че може и да има нещо повече, отколкото преди... Карл беше в комитет с мнозина забележителни хора.

Имаше един доклад, издаден от Brookings Institution през 1961 г. – а това е когато научих, че Карл, през онези години; през по-голямата част от 60-те работех в тясно сътрудничество с него – че той и тази друга група казали: Е, ако някое извънземно изобщо се появи на Земята, това ще трябва да се покрие.

Това е единственият начин да се справим с това, понеже ако не можем, културният шок ще е твърде голям”.

Доста шокиращо изявление от някого с положението на Брен, нали? В интервюто той продължава и казва, че Карл и колегите му препоръчвали правителствата да прикриват феномена НЛО и че той вярва, че това давало оправдание за текущото прикриване.

Когато опре до Марс, както се спомена по-рано в статията, Сейгън е бил голям опровергател налицето и публикувал множество статии, заявяващи, че това не е лице, че няма пирамиди и че всичко това са неща от конспиративните теории.

Интересното тук е, че не само О’Лиъри споменава Сегън и отношенията си с него, но също и д-р Джон Брабденбърг.

В лекцията, цитирана по-рано в статията, Брабденбърг също споменава, че е имал контакт със Сегън, че е пратил на Сейгън изображенията на Марс с анализ на Лицето и Пирамидите, и че било ясно, че те били именно такива.

Отговорът на Сейгън към Бранденбърг? „Не съм ги получил”.

  1. Д-р Норман Бъргрън

Машинен инженер, д-р Бъргрън работил за Ames Research Laboratory, NACA и Lockheed Missiles and Space Company, сега известна като Lockheed Martin.

След това учредил Bergrun Engineering and Research. Очевидно той е още един квалифициран индивид с впечатляваща биография.

В ТОВА интервю Бъргрън обвинява агенцията във фалшифициране на снимки и подменяне на данни, както и че лицето било открито на Марс през 1976 г.


Лицето и „Градът на пирамидите” от Викинг 1 – 25 юли 1976 г. Снимка: НАСА

Какво ни казва това и защо е важно?

Живеем в епоха, в която все повече хора се събуждат за секретността, която мори планетата ни.

Преди десет години ако споменяхте, че сме наблюдавани посредством най-различни високотехнологични средства, щеше да е невероятно, но благодарение на хора като Едуард Сноудън, знаем, че това е така.

Тъжно е да осъзнаем, че толкова много факти за света ни са били крити от нас, уж заради „националната сигурност”, но е съвсем очевидно, че са заложени и специални интереси, а секретността се използва, за да се предпазват и подкрепят тези интереси, каквито и да са те.

Днес имаме много разобличители с потвърдени  акредитиви от най-различни агенции и клонове на правителството, които хвърлят светлина по няколко различни теми, както и други доказателства, които потвърждават и подкрепят това, което казват.

Въпреки че свидетелските показания не винаги се приемат за достоверни, когато имате, както се твърди, повече от хиляда квалифицирани човека, които излизат наяве, става трудно да се пренебрегне.

Днес, през 2017 г., е важно да държим ума си отворен, понеже ще продължава да изплува информация, която ще заплашва системата от вярвания на мнозина.

Твърде често ни е отнет всякакъв шанс дори да се докоснем до такъв тип информация и това се прави от страх. Когато сме закривани от истината толкова дълго, наистина може да е плашещо, а понякога направо невероятно, че можем да се събудим за истината.

Секретността е страхотен начин властта да ни държи под контрол и да възпрепятства човешката раса от растеж, разгъване и изследване, но съзнанието ни се променя. Ставаме по-осъзнати, по-любопитни и по-страстни за създаването на по-добро човешко изживяване за цялата раса.

Постоянно се разсейваме от собствения ни живот, опитвайки се да сложим ядене на масата и да оцелеем още една работна седмица, а умовете ни, мислите ни и желанията ни се програмират в мозъците ни посредством масовия пазар, но много хора вече не резонират с този тип човешки преживявания.

Време е да започнем да задаваме големите въпроси. Време е човешката раса да напусне детството си и да съзрее, а прозрачността е първата стъпка.

Правилният прогрес не може да бъде направен, ако цивилизацията се опитва да напредва сляпо, без да съзнава истинската същност на реалността.

П.П.:Според десетата шумерска таблица, марсианското лице е гробницата на Алалу.

Образът на Алалу върху голяма скална планина с лъчи изсякоха. Показаха го с орелски шлем (шлем на астронавт); лицето му направиха непокрито.

Нека образът на Алалу вечно се взира към Нибиру, където той царува, към Земята, чието злато той откри! Тъй Нинма, в името на отеца си Ану заяви”.

от Арджун Уалиа

Go Back

Comment

View older posts »