Menu

Последен век

и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...

Забравете за планета 9 – Има доказателство за планета ДЕСЕТ

Според скорошни обявления, ДЕСЕТА планета с размерите на Марс с спотайва в покрайнините на нашата слънчева система. Учените открили, че орбитите на Обектите в Пояса на Кайпер се накланят средно до 8 градуса по отношение на непроменливата плоскост. С други думи, нещо с неизвестен произход променя средната орбитална плоскост във външната слънчева система.

Учени от Лунарната и планетарна лаборатория (ЛПЛ) в Университета на Аризона са убедени, че невидим обект с маса някъде между тази на Земята и Марс може би се спотайва в Пояса на Кайпер.

Според астрономите „планетарният масивен обект” сякаш влияе на орбитите на други по-малки обекти, намиращи се в Пояса на Кайпер.

Планета ДЕСЕТ е много по-различна от планета ДЕВЕТ – свръхмасивна планета, за която се казва, че орбитира около слънцето от другите краища на нашата слънчева система.

Доказателство за планета девет беше оповестено през 2016 г., когато астрономи от Калифорнийския технологичен институт се натъкнали на множество астрономически обекти с много непостоянна орбита.

Хей, ако има Планета Девет, Планета Десет, може би има и Планета Единадесет, дванадесет, тринадесет и нагоре, нали?

Както и да е, според едно ново проучване, Кал Волк и Рену Малхотра – и двамата от Планетарната и Лунарна Лаборатория в Университета на Аризона, представят много убедително доказателство за съществуването на планета десет – небесно тяло с размерите на Марс, разположено в орбита отвъд Нептун.

Според авторите на изследването, мистериозната планета е разкрила присъствието си чрез контрола си върху орбиталните плоскости на популация от космически скали, известни като ОПК, или Обекти от Пояса на Кайпер, в ледените външни области на нашата слънчева система.

Поясът на Кайпер е наречен на холандско-американския астроном Герард Кайпер, макар и той да не е предрекъл съществуването му. През 1992 г. Е открит 1992 QB1 – първия Обект от Пояса на Кайпер (ОПК) от откриването на Плутон. След неговото откриване броят на известните ОПК е нарастнал с над хиляда, а повече от 100 000 ОПК на д 100 км в диаметър се смята, че съществуват.

Въпреки че по-голямата част от ОПК, (които са отломки, останали от формирането на слънчевата система), орбитират около Слънцето с орбитален наклон, който не се отклонява от средното на това, което астрономите наричат „непроменливата плоскост” на нашата планетарна система, някои обекти, намиращи се най-далече от Пояса на Кайпер, се държат по много различен начин.

Всъщност, Волк и Малхотра открили, че орбитите им се накланят средно до 8 градуса по отношение на непроменливата плоскост. С други думи, нещо с неизвестен произход променя средната орбитална плоскост във външната слънчева система.

 „Най-вероятното обяснение за нашите резултати е, че има някаква невидима маса”, казва Волк. „Според нашите изчисления нещо масивно като Марс е необходимо, за да причини отклонението, което сме измерили”.

Според Волк и Малхотра има небесно тяло с размерите на Марс, намиращо се на около 60 АЕ от слънцето, влияещо на ОПК, намиращи се на около 10 АЕ от двете му страни.

„Наблюдаваните отдалечени ОПК са концентрирани в обръч широк около 30 АЕ ибиха усещали притеглянето на такава планетарна маса с течение на времето, затова предположението, че планетарна маса причинява наблюдаваното отклонение не е безпочвено при такова разстояние”, казва Волк.

Само че има и друга теория, според която звезда, която е преминала покрай нашата слънчева система в определен момент е изтласкала ОПК от подредбата.

„След като звездата си заминела, всички ОПК ще се върнат в прецесията около предишната им плоскост”, казва Малхорта. „Това би изисквало извънредно близко преминаване на около 100 АЕ, а отклонението би изчезнало в рамките на 10 милиона години, затова не смятаме това за вероятен сценарий”.

 

Go Back

Comment

View older posts »